Регионалният министър коментира, че Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България е добре разработен документ с участието на много политически сили в годините и на този етап не е необходимо да се промяна и актуализира.

Стратегията, която има висока оценка от Европейската комисия, важи до 2023 г. и на нея е базирана реформата на отрасъла. Основните ѝ цели са свързани с доизграждане на липсващата инфраструктура за отвеждане на отпадни води и осигуряване на условия отрасълът да е екологично, финансово и технически устойчив, т.е. съществуващата инфраструктура да се подменя и поддържа, така че да има непрекъснатост на услугите. Друга нейна цел е цените на ВиК услугите да са социално поносими, като тяхното качество и ефективността на оператора да съответстват на добрите европейски практики. Това означава увеличаване на ефективността чрез консолидация и икономия от мащаба при предоставяне на услугите, недопускане на прекомерни разходи за инфраструктура и въвеждане на регионален принцип при изграждането и рехабилитацията на мрежи и съоръжения.

Министърът подчерта, че заложените в стратегията нормативни документи са изготвени, като това, което не е направено към момента, е осигуряването на пълния размер на необходимите финансови средства в размер на 11 млрд. лв. за периода на действие на стратегията. Част от тях се осигурява от европейските програми. През миналия програмен период средствата от фондовете бяха близо 2 млрд. лв., голяма част от които бяха насочени към пречистване и канализация. Наличният през този период ресурс от 1,8 млрд. лв. ще бъде инвестиран във ВиК инфраструктура, предимно във водопроводи.

Разработената концепция на Закон за водоснабдяване и канализация предвижда запазване на публичния характер на инфраструктурата, прилагане на регионално предоставяне на услугите, централизирано планиране и финансиране, регулиране на отрасъла и запазване на социалната поносимост, каза още Аврамова. Тя обърна внимание, че към момента КЕВР е независимият орган, който определя цената на водата в различните ВиК асоциации, като тя не надхвърля прага на социалната поносимост. Регионалният министър каза още, че стои въпросът, ако цената се регулира и тя е под прага за различните области, трябва ли да се освободи, за да бъдат подпомагани социално бедните, или трябва да се държи регулирана цена, която е поносима за всички. Дебатът по този въпрос предстои, каза тя.

Във връзка с проблема с водата в Перник, Петя Аврамова отчете, че нивото в язовира е ниско и има нужда от воден режим, за да се задържи ресурс в него за повече време, докато има приток от дъждове и пролетното снеготопене. Тя обърна внимание, че проблеми има и на други места в държавата затова е важно как водните ресурси, които ВиК операторите ползват, ще се планират. Затова министърът напомни, че в момента се изгражда яз. „Луда Яна“, яз. „Пловдивци“ вече е пуснат в експлоатация, а яз. „Студена“, включително язовирната стена, се ремонтира.

Регионалният министър благодари на всички експерти, които са се отзовали и са представили своите идеи за излизане от водната криза в Перник. Очакват се анализ и решение от Басейнова дирекция. Тя благодари и на ВиК – Благоевград за помощта при отстраняване на възникващите аварии, тъй като след въвеждане на водния режим броят им е увеличен и през някои дни е имало до 16 нови, което е голямо предизвикателство пред ВиК дружеството. Затова призова то да не бъде сатанизирано, тъй като в него работят хора, които също живеят в Перник и са на режим, и които имат нужда от помощ, за да се справят със ситуацията.

Изключително е опасно в този момент проблемът в Перник и на други места да бъде политизиран и използван за популизъм, каза още Аврамова и апелира към всички, които имат отношение, да обединят усилия и да се включат в решаването му.

Тя съобщи, че днес е проведена среща в министерството с участието на областния управител, кмета на Перник и новоназначения прокурист, на която в работен порядък са обсъдени доста предложения.

Като основен проблем за целия ВиК отрасъл Аврамова определи недостатъчното финансиране и неговото развитие. Тя призова тези проблеми да се решават мъдро и с голям професионализъм, защото грешките може да струват скъпо, за което е необходимо обединяване на усилията на всички политически сили и правилно управление на всички отрасли, защото водата е национално богатство.

Водоизточниците в голяма част от България имат малък приток. Наличието на периоди на продължително засушаване, а на места – обилни валежи, доведе до своите проблеми. Затова трябва да търсим дългосрочни решения, с адекватно финансиране на ВиК отрасъла, така че да намалим загубите по водопреносната мрежа, заяви регионалният министър в отговор на журналистически въпрос. Тя допълни, че дружествата трябва да бъдат капитализирани, тъй като работят в ситуация, в която имат на социално поносима, която не може да бъде превишена, а купуват електроенергия на свободния пазар на непосилни за тях цени и за пример посочи ВиК – Добрич, 60% от разходите на което са за енергия. Затова в новия Закон за ВиК ще бъде заложено цената на водата да е социално поносима, като ще се търсят други регулаторни механизми, които да подпомогнат съществуването и нормалната работа на ВиК дружествата.

На въпрос дали ще се въведе режим на водата и за други населени места министърът коментира, че това ще се направи ако се наложи и ако се ограничи разрешеното от МОСВ водочерпене от източниците. Там, където министерството издаде заповед и ограничи водоползването, ВиК дружествата ще трябва да се съобразят според нивата на язовирите и да въведат режим на водата.

Във връзка с проверката на Районна прокуратура Перник министърът коментира, че специализираните органи трябва да преценят дали има грешка или пропуск. Тя обясни, че според Наредба 4 ВиК дружеството трябва да уведоми териториалните органи на изпълнителната власт, каквито са кметът и областният управител. То няма задължение да уведомява принципала – МРРБ, МОСВ или която и да е друга държавна структура. Режимът е трябвало да бъде въведен съвместно с кмета и с областния управител.

Регионалният министър обърна внимание, че доброто планиране и изграждане на ВиК инфраструктурата е важно и при безводие, и при поемане на високи води. Тя обясни, че изграденият за първи път в страната ни след повече от 30 години яз. „Пловдивци“ е добър проект, който се е завирил не за година, както е било предвидено, а за 72 часа в резултат от приливна вълна след обилни валежи. Затова в новите регионални прединвестиционни проучвания и в договорите, които имат ВиК дружествата, е наблегнато на водоснабдителната инфраструктура.

По отношение на протестите на автобусните превозвачи Петя Аврамова заяви, че тол таксата, която ще се плаща за изминато разстояние от тежкотоварните превозни средства, е справедливият модел и обществото е потвърдило това в направеното проучване. В резултатите от него се вижда, че то подкрепя тази реформа и този модел на таксуване. Тя допълни, че има готовност за въвеждане на системата и не се очаква ново отлагане.

Министърът каза още, че проблемите на автобусните превозвачи са свързани на първо място с нерегламентираните превози, за което трябва да се работи. Другата важна за  тях тема са дългосрочните договори, които имат с общините. Тя изрази лично мнение, че може да се помисли за промяна в ЗОП с цел осигуряване на възможност при такова форсмажорно обстоятелство каквото е въвеждане на задължителна тол такса за автобусните превози, те да имат възможност за актуализация на подписаните дългосрочни договори.

Средствата ще бъдат предназначени за изготвянето на технически проекти и изпълнение на строително-монтажните работи в отсечката в периода до 2022 г. От тях 483 000 000 лв. се отпускат по бюджета на МРРБ за 2019 г. за предстоящи плащания.

През миналата година правителството предостави 1,3 млрд. лв. за строителството на 134 км в отсечката от Боаза до връзката с пътя Русе – Велико Търново. Цялостното доизграждане на АМ „Хемус“ е основен приоритет в Управленската програма на правителството, тъй като бъдещето на Северна България и модернизирането на региона е свързано със строителството на автомагистралата и осигуряването на бърза и безопасна пътна комуникация между София и Варна.

В момента в експлоатация са участъците от София до Боаза и от с. Белокопитово до Варна, с обща дължина от около 180 км. Неизградената част, започваща от п. в. „Боаза“ и завършваща при с. Белокопитово, ще свърже вече изградените участъци от двете страни на магистралата. Изграждането на АМ „Хемус“ е разделено на следните участъци:

– Участък 1 е с дължина 15,26 км. Започва от Боаза, където ще приключва изграждащата се в момента отсечка, и ще е до пресичането с път III-307 Луковит – Угърчин (км 87+800 до км 103+060), включително пътен възел „Дерманци“.

– Участък 2 е 19,2 км. Той е от края на пътен възел „Дерманци“ – при пресичане с път III-307 Луковит – Угърчин, до връзката с път III-3005 Радювене – Катунец, включително пътен възел „Каленик“ (от км 103+060 до км 122+260).

– Участък 3 е 17,08 км. Той ще започва от края на пътен възел „Каленик“ при пресичането с път III-3005 Радовене – Катунец до връзката с път II-35 Плевен – Ловеч, включително и п. в. „Плевен“ (от км 122+260 до км 139+340).

– Участък 4 е 26,8 км. Той е от края на п. в. „Плевен“ при пресичане с път II-35 Плевен – Ловеч до път III-301 Летница – Ловеч, включително пътен възел „Летница“ (от км 139+340 до км 166+144.09).

– Участък 5 е 23,2 км. Той е от края на пътен възел „Летница“ при пресичането с път III-301 до път III-303 Бутово – Павликени, включително и пътния възел (от км 166+144,09 до км 189+344).

– Участък 6 е 32,6 км. Започва от края на пътния възел на път III-303 Павликени – Левски до път 1-5 Русе – Велико Търново, включително и пътния възел (от км 189+344 до км 222+000).

С поетите като ангажимент от страна на правителството 1 380 000 000 лв. ще се изгражда отсечката от 222-ри до 310-ти км. Обособени са следните три участъка по нея:

– Участък 7 е 43,6 км. Той е след пресичането на път I-5 Русе – Велико Търново до км 265-ти км при пресичането с път II-51 Бяла – Търговище.

– Участък 8 – 33,5 км. Отсечката е след пресичането с път II-51 Бяла – Търговище и е до връзката с път II-49 Търговище – Разград.

– Участък 9 – 11,9 км. Този участък е от пресичането с път II-49 и до изграждащия се в момента участък Белокопитово – Буховци, при пресичането на път I-4 с път III-5102).

За изграждането на трите участъка се подготвя процедура за сключване на договор по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, приложими за публичните възложители, какъвто е Агенция „Пътна инфраструктура“ с държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД. МРРБ е едноличен собственик на 100% от капитала на „Автомагистрали“ ЕАД и правата на държавата в дружеството се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. АПИ също е второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Министър Желязков призова представителите на бизнеса да участват в обществените обсъждания на стратегическите документи, свързани с развитието на изкуствен интелект – Национална програма „Цифрова България“, Стратегия Индустрия 4.0 и Стратегия електронно управление. „Тук е вашата роля като професионалисти, да направим витални, а не просто кухи поредни стратегии. Тяхното приложение след това ще бъде много ясно артикулирано, тогава когато става въпрос за конкретни пътни карти, проекти и използване на новите финансови инструменти“, добави Росен Желязков. По думите му на национално ниво е стартирана широка дискусия сред различните администрации за ролята и подхода към новите технологии. Като ключови области, в които изкуственият интелект ще има особено голямо значение за момента са определени индустрията, образованието, здравеопазването и публичната администрация.

„Важният момент не е толкова технологичният, а регулаторният и възможността за поставянето и дефинирането на ясни цели, така че индустрия и държава да вървят ръка за ръка и да не се създава нито свръх протекционизъм, нито свръх регулация“, бе категоричен министърът.

„Политиката на правителството е насочена към намаляване на административните затруднения, свързани с развитието на 5G инфраструктура, както и с ценовата политика, която позволява на индустрията да използва радиочестотния спектър вместо да търси технологични решения за попълване на дефицита“. Това заяви пред участниците във форума министър Росен Желязков. Той информира, че вече е провел срещи с представители на общински администрации и Дирекцията за национален строителен контрол, за да бъдат обсъдени законодателните разпоредби, които ще се прилагат при  разгръщане на базови станции за 5G.

Средствата са от бюджета за активна политика на пазара на труда на Националния план за действие по заетостта за 2019 г. на министерството. Предвижда се 1847 безработни да започнат работа на пълен работен ден, а 540 да се включат в заетост на непълно работно време

“По програмите ще се наемат приоритетно лица от уязвими групи на пазара на труда, сред които безработни младежи до 29 години, лица над 50-годишна възраст и продължително безработни лица. Трудовото възнаграждение е в размер на 560 лева – минималната работна заплата при заетост на пълен работен ден, съответно 3.37 лева на час”, заяви министърът.

По думите му наетите по регионалните програми ще поддържат паметници на културата, училища, детски градини и читалища. Част от тях ще отговарят за облагородяване и почистване на детски площадки, паркове, алеи, места за отдих, поддържане на пътища, ще извършват спомагателни дейности в обществени трапезарии и пенсионерски клубове и ще оказват съдействие за предоставяне на домашен социален патронаж. Изпълнението на регионалните програми за заетост ще продължи до края на 2019 г.

С промените в план-сметката се осигуряват допълнителни разходи за Централната избирателна комисия за осигуряване на машинното гласуване в размер на 9 млн. лева. Така се обезпечава финансово изпълнението на § 39 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс при произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г., машинното гласуване да се произведе в най-малко 3 000 избирателни секции.

Средствата ще се осигурят за сметка на предвидените в централния бюджет за 2019 г. разходи за произвеждане на избори по Изборния кодекс.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2019-2021 г., като разчетите за периода 2020-2022 г. са обвързани със заложената цел за запазване на балансирана бюджетна позиция за всяка от годините.

Отчетени са актуалните макроикономически прогнози от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни мерки, като предложените допускания за развитие на хоризонталните и секторните политики са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с програмата на правителството за мандата на неговото управление и фискалните правила и цели. Акцентът при развитието на политиките на правителството ще бъде поставен върху области, за които след обществен дебат ще бъдат адресирани мерки в социално-икономическата сфера, включително такива, в отговор на препоръките на Съвета от 2018 г. и на отчетения от Европейската комисия в Националния доклад за България за 2019 г. напредък и предложения за фокусиране на вниманието върху укрепване на някои публични услуги.

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 37,2 % от БВП за 2020 г. до 36,0 % от БВП през 2022 г., а в номинален размер приходите се увеличават, като от 45 739,7 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49 867,5 млн. лв. през 2022 г.

Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. също бележат спад от 37,2 % до 36,0 %, или със средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6 пр.п. от БВП.

За 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 г. На този етап това не е намерило отражение в разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджет, както и във взаимоотношенията с общините, като окончателно решение ще бъде взето на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г., на базата на актуалните макроикономически прогнози от есенната макрорамка.

В разчетите за разходите е отразено развитието на текущите разходни политики. Разходите по КФП за периода 2020-2022 г. са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с приоритетите на правителството и с фискалните правила и цели.

В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се очаква дефицит от 0,3 % от БВП за 2019 г. и бюджетни излишъци съответно от 0,4 % от БВП за 2020 г., 0,2 % от БВП за 2021 г. и 0,1 % от БВП за 2022 г.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.

Подобряването на ефективността на публичните разходи при реализиране на разходните политики е в пряка зависимост от провеждането на секторни структурни реформи, оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

Политиките в държавния бюджет по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините е привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга в съответствие с изискванията на ЗПФ, с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.

Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) преминава през изпълнението на одобрения от правителството на 22 август 2018 г. План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г. Постигането на крайната цел – въвеждане на евро го — се очаква да повлияе положително на икономическата среда, както и на устойчивостта на публичните финанси.

Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 21,6 млрд. лв. към края на 2022 г. или 15,6 % от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да намалява, движейки се в диапазона от 19,1 % до 16,7 % от прогнозното ниво на БВП, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 млрд. лв. годишно.

През целия период прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред държавите-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

Инициативният организационен комитет ще се състои от четирима представители на всяка от страните. Освен министрите, отговарящи за спорта или техните представители, като членове той ще включва по едно официално лице от всяка от страните и двама представители от националните футболни асоциации. Членовете на Инициативния организационен комитет се номинират от участващите страни при подписването на Меморандума за разбирателство.

Инициативният организационен комитет се ангажира с предварителната подготовка, свързана с подаването на съвместните кандидатури за домакинство на Европейското първенство по футбол на УЕФА през 2028 г. и на Световното първенство по футбол на ФИФА през 2030 г.

Размерът на минималното годишно концесионно заплащане е определен съгласно приетата от Министерски съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното плащане за морски плажове. За морски плаж „Река Вая“ размерът възлиза на 48 053 лв., за „Къмпинг Черноморец“ – 26 961 лв., а за „Каварна“ – 45 961 лв.

Трите морски плажа следва да бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж, и услуги от обществен интерес.

Критериите за формиране на комплексната оценка са съобразни с Решение № 604 от 22 юли 2016 г. на Министерския съвет за утвърждаване на минимални критерии за комплексна оценка на офертите при провеждане на конкурс за определяне на концесионер на морски плаж в отговор на обществените нагласи и очаквания за балансиран държавнически подход при определяне на очакваното от държавата минимално годишно концесионно плащане, икономическа съотносимост с общодостъпни цени на услуги на предлагани плажни принадлежности – чадъри и шезлонги.

Първоначалната идея беше да се отпуснат 20 млн. лв., колкото е сумата, запорирана от съда в сметките на “БДЖ Пътнически превози” по искане на международните кредитори. Част от сградата на централата на железницата, която е паметник на културата, е обявена за продажба от частен съдебен изпълнител. Премиерът Борисов вчера е казал, на пролетния бал на КРИБ, че ще бъдат отпуснати 103 млн. лв., колкото е остатъкът на задължението по заема.

“Цялостно решение се търси. Това означава интензивни разговори с облигационерите, от които ще се опитаме да постигнем по-добър резултат като цяло за компанията и да уредим еднократно окончателно всички взаимоотношения по повод на изтегления през 2007 г. облигационен заем в размер на 250 млн. лв.”, каза Горанов, като уточни тези разговори да останат конфиденциални, докато не намерят решение.

Трябва да се знае от всички български граждани, които искат да ползват железницата, че общите разходи на пътническите превози са около 250 млн. лв. на година, от които от собствени приходи са около 50 млн. лв.; 200 млн. лв. са от данъците на българските граждани, каза още Горанов. Според него, ако смятаме, че трябва да продължаваме да имаме атрактивни железници, трябва да инвестираме много. Горанов каза още, че е готов да подкрепи търг за нов подвижен състав на железниците, ако решението на правителството за него и за концесията за летище София са в един ден. Правителството планираше да погаси заема на БДЖ с парите от концесията за летището.

С процедурите се цели обезопасяване на морските плажове и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията. Съгласно Закона устройството на черноморското крайбрежие концесионерите ще бъдат определени чрез конкурс, организиран от министъра на туризма и проведен от комисия, назначена от премиера.

Размерът на минималното годишно концесионно заплащане на плаж Св. Св. Константин и Елена–юг” е 78 662 лева без ДДС, на плаж “Ахтопол-север – източна зона” – 30 775 лева без ДДС, на плаж “Ривиера” – 257 959 лева без ДДС, и на плаж “Китен-юг” – 119 499 лева без ДДС.

Размерите са определени съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното плащане за морски плажове.