В бюджета е предвидена малка сума за погасяване на част от главницата и лихвите – по 3 млн. лв. месечно до края на годината, които са крайно недостатъчни, коментира министърът.

Тя посочи, че се очаква нотификация от ЕК за държавна помощ от 172 млн. лв., която трябва да се предвиди в бюджета и която се  отнася до стари задължения. 195 млн. лв. е недостигът за ремонти и текущо поддържане, няма пари и за нов подвижен състав.

Министерството е отказало издаване на лиценз за товарни превози на фирмата “ТЕЦ Бобов дол – Товарни превози”, защото не отговаря на изискванията на закона, преди всичко за финансовата стабилност, съобщи министърът. НКЖИ има недостиг от 109 млн. лв. за съфинансиране на железопътните проекти. Този финансов ресурс не е бил предвиден в бюджета.

Липсва ясна стратегия и приемственост по Електронното управление. Експертите се опитват да направят точен разчет колко пари са похарчени за различните дейности, като до момента информацията е за около 400 млн. лв. от държавния бюджет и средства от ОПАК, каза Ангелкова.

По инвестиционната програма “Региони в растеж” министерството има проект за Интермодален терминал във Варна за 15 млн. лв. Поради неправилно планиране до 15 септември няма да се подпише договор по този проект и процедурата ще бъде прекратена, каза министърът. Малко са средствата за вътрешноградски, междуселищни пътнически превози в слабо населените планински и гранични райони, както и за безплатните или с намаление превози в страната.

Темата за жилищната политика е сред четирите проекта по ОП “Регионално развитие”, които според министъра са дълбоко реформно ориентирани към бъдещето на държавата. Според Плевнелиев тя може да се финансира по 5 различни начина: бъдещи еврофондове, продажбата на въглеродни емисии, Фонд “Козлодуй”, държавна политика за даване на данъчни пеференции на хора, които инвестират в енергийна ефективност. “Всичко това на куп за нас и според нас е добре да минава през търговските банки”, каза регионалният министър.

По думите му за един блок, който иска да направи пълна реконструкция на сградата, банката е “един перфектен партньор”, защото тя  управлява този процес. Освен банки може да има и други финансиращи структури, стана ясно от думите на Плевнелиев.

“Търсим много и различни междинни звена, които да управляват тези пари”, каза той. Така 50% от реконструкцията ще се финансира от Оперативна програма “Регионално развитие”, а другите 50% вместо от джоба си, хората биха могли да вземат от банката, като безлихвен кредит.

Интересът на банките, според Плевнелиев е в това, че те ще дават безлихвени, но нулеворискови кредити.

След като МРРБ започне да говори с всички търговски банки, до края на март си е поставило срок да има сглобен механизъм, а април – май конкретни правила, по които ще се работи.