Според 58.2% от участниците в проучването, корупцията е нараснала (при 46% през 2016 г.), а според 50.6% се увеличава престъпността (при 42% през 2016 г.).

Спрямо предходната година положителна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат средно около 42% от анкетираните, при средно 50% през 2016 г.

Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 11.4% през 2017 г. при 9% през 2016 г. Повече от половината анкетирани отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 21,5% са на мнение, че дори е налице влошаване.

Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2017 г. (27.8%) спрямо 2016 г. (26%), но по-голямата част от анкетираните (48%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.

Сред институциите с най-високо одобрение се ползват омбудсманът (72.2%) и президентът (53.2%). С най-ниска степен на одобрение са съдебната власт (7.6%) и Народното събрание (8.9%). Изпълнителната и местната власти събират приблизително еднакъв процент одобрение – съответно 25.3% и 26.6%.

Сред важните за бизнеса регулатори най-ниско е доверието към Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) – 7.6%, а най-високо – към данъчната администрация – близо 50% и Главната инспекция по труда – 30.4%.

В тазгодишното проучване за пръв път са включени въпроси за обществените поръчки като две трети от анкетираните са заявили, че през 2017 г. не са участвали в такива. Една трета от участвалите са ставали свидетели на нередности:
• Необективно оценяване на офертите (88.5%)
• Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (80.8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (65.4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (46.2%);
• Подмяна на подизпълнители (46.2%).

Анкетата показва намаление на работодателите, които съкращават персонала си – през миналата година всеки трети анкетиран (34%) е споделил, че през годината е намалил броя на работниците си, но през 2017 г. отговорилите по този начин са 20%. Успоредно с това, над половината анкетирани декларират, че през 2017 г. са увеличили заплатите, а 39% прогнозират увеличение на работните места и догодина.

Според мнозинството анкетирани работодатели на работниците най-често им липсва реалистична самооценка и ясни очаквания за бъдещата реализация, технически/технологични компетенции и мениджърски/лидерски умения. Изключително ниска остава и удовлетвореността на бизнеса от дисциплината (вкл. технологичната и организационната), както и от желанието за учене през целия живот и за развитие и професионално израстване у работещите. Като цяло, преобладават средните (3) и по-слаби (2) оценки за всички посочени в анкетата качества на работната сила.

Сравнително най-високо са оценени способностите за работа в екип, езиковите и комуникативните умения.

Спрямо предходните две проучвания, тази година оптимизмът за общото развитие на икономиката надделява. 41% от анкетираните очакват икономически ръст, но точно толкова са и реалистите, според които няма да настъпи промяна. Най-малко са песимистите (17%), според които е възможен спад в икономическото ни развитие. За сравнение, през 2015 г. техният дял е бил 40%, а през 2016 г. – 25%. Спрямо миналогодишното изследване е има слабо подобрение на оценката за бизнес климата, а самооценката за състоянието на предприятията е “стабилност” и “слаб растеж”. Проучването отчита умерен оптимизъм за 2018 г., който обаче в голяма степен се помрачава от неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и дефицит на качествена работна ръка, коментират авторите на проучването.

В анкетата са включени и няколко въпроса за промени в регулациите, обсъждани през годината. От отговорите се вижда, че най-силно одобрение срещат предложенията за въвеждане на е-подпис в личните документи (85%), за премахване на т.нар. “клас прослужено време” (73%) и за премахване на минималните осигурителни прагове (58%).

С подкрепата на две трети от участвалите в анкетата се ползва и идеята минималната работна заплата да се определя на база ясна методика, основана на обективни критерии, а не по административен път (както е в момента). Преобладаващо негативно са оценени намеренията за ограничаване на плащанията в брой до 5000 лв. (63% неодобрение) и увеличението на осигурителните вноски (77% неодобрение). Подобно на резултатите от миналогодишното изследване, и през 2017 г. работодателите са разделени за присъединяването на България към еврозоната – 43% одобряват подобна стъпка, 41% са против, а 16% се затрудняват да преценят.

Другите областни градове с най-много престъпления са Видин, Плевен, Варна, Враца, Перник и др. Най-ниско в класацията пък са Смолян, Кърджали, Силистра, Търговище и Разград.

В 23 области се отчита спад на престъпленията. Само половината от престъпленията, извършени през годината у нас, се разкриват, става ясно още от справката. Извършителите на над 50 000 престъпления остават неизвестни от общо малко над 100 000 регистрирани. Данните в изготвения от МВР документ показват, че през 2016 г. са регистрирани по-малко престъпления в сравнение с 2015 г., която беше лидер с най-малко регистрирани престъпни деяния от 2003 г. насам. На този фон полицията отчита ръст в разкриваемостта.

Според данните на МВР най-често престъпниците са на възраст между 18 и 30 години, следвани от тези над 40 години. Делът на непълнолетните и малолетните се равнява на съответно 7,6% и 3%. Статистиката показва, че в сравнение с 2015 г. общият брой на установените извършители е спаднал с 0.,%.

През 2016 г. вътрешното министерство е установило 53 054 извършители на престъпни деяния, в което число се включват и тези, които са регистрирани през предходни години.

Съществен проблем остават телефонните измами, обект на които са предимно възрастни хора. Тази седмица ръководителят на специалното звено към Националната полиция за разследване на “ало-измамите” Златка Падинкова заяви, че те се извършват дори от затвора.

По линия на противодействието на трафика и търговията с наркотици през 2016 г. от МВР, самостоятелно и съвместно с агенция “Митници”, са задържани 620,2 кг хероин; 90,54 кг кокаин; 1116,22 кг марихуана; 34 991,2 кг канабис; 456,4 кг и 27 907 таблетки синтетични наркотици. Разбити са и три лаборатории от кухненски тип за производство на метамфетамин.

Англичаните масово се опитвали да се отърват от имотите си у нас. Причините били високата битова престъпност и липсата на инфраструктура.

От Националното сдружение “Недвижими имоти” обясняват, че нито прелестите на природата, нито морето могат “умилостивят” чужденците. Според Добромир Ганев руснаците, които все повече инвестират в имоти в България, не могат да компенсират отлива на други чужди граждани.

Пример за това е община Аврен. До преди 4 години там са живеели 300 западноевропейски граждани – англичани, холандци, норвежци. Сега броят им се е свил наполовина.

“В момента, в който те купят имот на висока цена и видят, че няма нормални пътища, вода, осветление малко или много това отблъскваше”, обясни кметът на общината Емануил Манолов.