В рамките на първата покана бяха сключени 40 споразумения с местни инициативни групи (МИГ) за изпълнение на стратегии за ВОМР. Със стратегиите ще се финансират инвестиции в общинска инфраструктура, развитие на микро, малки и средни предприятия, модернизиране на земеделските стопанства, туризъм, опазване на културното наследство на териториите, намаляване на безработицата, обучения, внедряване на иновации и др. Ще се извършват безвъзмездни консултации на местните общности за процеса по подготовка и изпълнение на проектите към стратегиите, както и популяризирането на възможностите за финансиране, които представляват.

„От 7 ноември до сега бяха проверени над 250 искания за възстановяване на средства от бенефициентите, от общините и са обработени плащания за близо 480 млн. лева, за 64 общини. С тях местните власти спокойно могат да се разплащат със своите изпълнители и местният бизнес, който пое свеж въздух след като бяха спрени плащанията в продължение на повече от година“, заяви министър Василева.

„Над 300 души са преминали обучения преди да бъдат назначени в новоизградените вече съоръжения, пречиствателни станции за отпадни води и регионални системи за управление на отпадъците. Това е един индикатор за огромното значение на тази програма – не само за постигането на екологичните цели, но и за подобряването стандартът на живот на българските граждани, както и подобряване на икономическата среда в страната“, добави още министърът.

„ОП „Околна среда“ беше представена на Европейската комисия за одобрение през месец ноември. Възобновихме работата по изключително важният документ „Насоки за интегриране на политиките по опазване на околната среда и политиките свързани с ограничаването на изменението на климата при изпълнението на европейските програми и проекти през новия програмен период, което е много важно, за да следим индикаторите на изпълнение на тези програми“, допълни министър Василева.

През март месец ще бъдат разгледани – надяваме се одобрени системите за управление и контрол по Оперативната програма „Околна среда”, каза още Василева. „Имаме готовност да стартираме прием на проектни предложения преди окончателното решение на Европейската комисия. Колегите работят по одобряване на системите за управление и контрол, които трябва да бъдат акредитирани от акредитиращи органи изпълнителната агенция ОСЕС“, заяви министърът.

Тя уточни, че се надява съгласно графикът изготвен от ОСЕС през месец март да бъдат одобрени системите за управление и контрол. „След което веднага ще може да стартираме с поканите за проектни предложения и те ще бъдат на първа фаза отправени към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за мерки които да подпомогнат министерството в разработването на регионалните прединвестиционни проучвания във ВИК – сектора. И покана към общините, които могат да получат финансиране по приоритет на ОС-2 „Отпадъци“, за изграждането на компостиращи инсталации за биоразградими и зелени отпадъци“, допълни още министър Василева.

Подпрограмата е част от програмата на ЕС LIFE за периода 2014-2020 г. През следващите седем години тя ще предостави 2.592 милиарда евро за околната среда. Тя ще подкрепя и по-добро управление, разпространяване на информация и повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда.

Заинтересованите организации се приканват да започнат подготовка възможно най-рано, като разработват идеите си за проекти, изграждат партньорства със съответните заинтересовани лица и търсят допълнителна финансова подкрепа. При „традиционните” проекти Комисията приветства най-вече предложенията по приоритетните проектни теми на многогодишната работна програма LIFE за 2014-2017 г.

Крайният срок за подаване на заявления за традиционни проекти е 16 октомври 2014 г., а за интегрирани – 10 октомври 2014 г. Следващата покана за представяне на предложения по програма LIFE ще бъде публикувана тази есен, като неин обект ще бъде оперативната подкрепа на организациите с нестопанска цел, действащи на европейско равнище в областта на климата и околната среда.

LIFE е програма на ЕС за финансиране, по която от началото ѝ през 1992 г. са съфинансирани над 4000 проекта. Програмата на ЕС LIFE за околната среда и климата 2014-2020 г. е разделена на два програмни периода: 2014-2017 г. и 2018-2020 г.

Зелена къща е марка за качество, която се присъжда на къщи за гости и семейни хотели, които успешно са преминали оценка за съвместимост с европейските критерии за качестено настаняване, където отрицателното въздействие върху природата е сведено до минимум. Обикновено домакините са семейства от местната общност, които познават своя край и умеят да представят на гостите красотата на заобикалящата природа, традиционния бит и особеностите на местната кухня. Те се стремят към пестене на  природните ресурси, опазване на околната среда и насърчават гостите да пътуват по един отговорен начин с уважение към природата.

Кандидатите за сертификатна марка ще бъдат оценявани според минималните изисквания за качество в селския туризъм на Европейската федерация за селски и агротуризъм – Еврожит. Съответствието с минималните изисквания осигурява присъждане на степен Номинация Зелена къща.

Вторият етап на оценката се състои в прилагане на методология за отговорно предлагане на туристическа услуга, разработена от Европейския център за еко- и агро туризъм – ЕСЕАТ. Методологията проверява съответствието на предлагането с европейските изисквания за устойчив туризъм в няколко аспекта – икономично използване на вода и енергия, намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране, принос към местната икономика, популяризиране на местната култура и участие в природозащитни мероприятия.

При положителен резултат от приложението на методологията се присъжда степен Сертификат Зелена къща. Ако резултатът е недостатъчен обектът има право в продължение на 3 години да ползва удостоверение за Номинация, докато изпълни критериите от методологията.

Целта на сертификатната марка е разпространение на европейските изисквания за качество на продукта и устойчива туристическа дейност. Мерките не са насочени само към домакините на места за настаняване, но и към техните гости, които със своето отговорно поведение правят устойчивия туризъм възможен.

Общият размер на инвестициите по всички проекти, с които една община има право да кандидатства не може да надхвърля 10 000 000 евро за целия период на действие на ПРСР – до 2013 г.

Новият прием на проекти по програмата се отваря само за месец с бюджет за около 100 млн. евро.

В рамките на новия прием общините могат да се възползват от по- облекчени условия при кандидатстването си, заявяват от фонда. Едното е увеличеният размер на авансовите плащания от 50%, както и право и на 20% междинни плащания. Отделно, по предложение на Държавен фонд “Земеделие” в момента съвместно с Министерство на финансите се подготвя проект на Постановление за отпускане на безлихвени заеми в рамките на оставащите 30% от одобрената субсидия, чрез които да се обезпечи финансирането на крайния етап на общинските проекти.

Към днешна дата по двете публични мерки на ПРСР са изплатени близо 290 млн. лв. авансово, с които стартира изпълнението на вече одобрени 250 общински проекта.

В петък бяха одобрени и нови 32 проекта по Програмата за развитие на селските райони. Инвестициите включват проекти именно по двете общински мерки, както и по „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”.

По двете публични мерки са одобрени 12 проекта на общините Чирпан, Кайнарджа, Велинград, Стамболово, Етрополе, Батак, Левски, Перущица и Бяла. Общият размер на инвестициите по тези проекти е 32.5 млн. лв., а размерът на одобрената субсидия – 29.9 млн. лв. Проектите предвиждат основно инвестиции в улично осветление, рехабилитация и реконструкция на ВиК мрежи, ремонт на пътна и тротоарна настилка.

По мярка 312 одобрените проекти са 20 за общо 7.7 млн. лв. инвестиции, за които размерът на одобрената субсидия по ПРСР е 4.9 млн. лв. Одобрените инвестициите предвиждат изграждане на фотоволтаици и туристически обекти.