Зам.-министър Петров посочи, че планът за икономическо развитие на страната ни поставя акцент върху насърчаването на производства, които създават висока добавена стойност и именно такива промотира България пред чуждестранните инвеститори. Като успешен проект за реализиране на иновационния ни потенциал и повишаване добавената стойност в българската икономика, той определи София Тех Парк. В подкрепа на бизнеса са стартирали и първите процедури по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, насочени към подобряване на производствения капацитет и внедряване на иновации в малките и средните предприятия, както и за разработване на иновации от стартиращи фирми.

За насърчаване на бизнес активността и създаване на благоприятни условия за неговото развитие, по думите на Петров, екипът на Министерство на икономиката и Национална компания „Индустриални зони“ работят все по-активно с българските общини за създаване на регионални бизнес паркове. „Провеждаме активна политика и за подобряване на връзката между образованието и бизнеса, която вярваме е основополагаща за постигането на растеж. Надявам се, че всички тези усилия ще допринесат за укрепване на сигурността, доверието и стабилността и за превръщане на България в надежден и стабилен партньор за инвестиции и бизнес“, допълни зам.-министърът.

Той посочи още, че кипърските компании могат успешно да участват в търгове, проекти, концесии, учредяване на смесени фирми за производство, трансфер на ноу-хау или авторски права. Като перспективна възможност Петров очерта и съвместното излизане на български и кипърски компании на трети пазари в областта на строителството и инфраструктурата, където има неизползван потенциал.

Министърът на енергетиката, търговията, индустрията и туризма на Кипър Йоргос Лакотрипис определи три сектора в кипърската икономика, в които има възможности за инвестиции. Един от тях е разкриването на находища на природен газ в източното Средиземноморие. „Има потенциал това да бъде алтернативен източник на газ не само за България, но и за Източна Европа, а страната ви би имала огромна роля при изграждането на газов коридор“, посочи Лакотрипис.

Вторият перспективен сектор е туризмът. „България трябва да бъде по-активна в промотирането на националния си туристически продукт в Кипър“, заяви министърът. По негови думи през изминалата година туристите в Кипър са се увеличили със сериозните 9%. В същото време кипърското правителство е предприело план за диверсифициране на туристическия си продукт чрез редица инфраструктурни проекти. Някои от тях включват изграждането на ексклузивен казино курорт, голф игрища, увеселителни паркове, спа и уелнес центрове и яхтени пристанища. Лакотрипис изрази увереност, че тези проекти предоставят възможности и за българските инвеститори.

Не на последно място той посочи и приоритетният за Кипър проект по изграждане на първия научно-технологичен парк в страната, за който се търси стратегически инвеститор. „Имаме нужда не само от инвеститори в изпълнението на физическата инфраструктура, но и такива, които да развият предприемаческата среда и бизнес инкубационните процеси в страната“, завърши кипърският министър.

Законът за ограничаване на административната тежест в момента не работи ефективно. Необходима промяна в 82 законови актове, които затрудняват бизнеса с излишни регулации, смята зам. – председателя на камарата Камен Колев.

Освен това, съществуват над 350 лицензионни, регистрационни и разрешителни режими, които се администрират от общините в нарушение на законодателството и създават предпоставки за корупция, добави Колев.

От БСК настояха още да се спазва принципът за разходна ориентираност на таксите по лицензионните и регистрационни режими. В момента администрацията формира печалба от различни такси за сметка на бизнеса и гражданите, смятат от камарата.

БСК настоя също за включване на обществените поръчки в електронното правителство и за типизиране на документацията за кандидатстване. Това ще доведе до прозрачност на процеса и намаляване на възможностите за корупция при търговете.

Министър Лукарски призова членовете на БСК да предложат проекти за включване в Плана за инвестиции и растеж на ЕК, известен като плана Юнкер. Той информира ръководството на БСК за намерението на Министерство на икономиката да възобнови работата на Съвета за икономически растеж и покани камарата да участва в дейността му.

Той изтъкна, че в България едва 25% от общините са започнали разработването на общи устройствени планове. Министърът обясни, че самото изработване на плановете е задължение на местната власт, но Министерството на инвестиционното проектиране ще окаже подкрепа по отношение на привличането на необходимите средства за това.

„Ние сме ваши партньори и ще направим всичко възможно, за да се намерят пари”, обърна се министър Данов към кметовете от областта. Той подчерта, че ведомството му няма да подкопава функциите на общините. „Нашата задача е да им помогнем”, каза г-н Данов.

По отношение на работата по кадастъра, министър Данов обясни, че това е инструмент, който гарантира собствеността на гражданите. Идеята в тази сфера е да се постигне централизиране. „Водят се разговори целият кадастър и имотните регистри да са на едно място”, каза министърът на инвестиционното проектиране.

Иван Данов обърна внимание, че се правят промени в Закона за обществените поръчки, като една от основните цели е равният достъп до процедурите. „Малките и средните фирми трябва да могат да намерят мястото си в строителството на обекти в България”, категоричен беше министърът. Той каза още, че има идея да се създадат отделни правилници за различните дейности, по които се откриват обществени поръчки, съобразно техните специфики – например, дали се отнасят за строителство или за лекарства.

По отношение на работата на министерството, министър Данов поясни, че то ще се занимава с проекти за над 10 млн. лв. Фокус в работата ще бъде привличането на инвестиции и адаптиране на строителното законодателство към европейските изисквания.

Министерството има амбицията да създаде база от готови проекти, които да чакат европейското финансиране. Министърът отбеляза, че се работи и по създаването на ясни формуляри, така че да се избегнат затрудненията при кандидатстването по проекти.

Данов изтъкна и проблема с безработицата. По думите му, в момента над 180 000 строители са без работа. Министърът постави въпроса и за необходимостта да се повиши качеството на проектирането и съответно да има адекватно заплащане за проектантите. Г-н Данов добави още, че в дългосрочен план ще се работи за възраждането на българската индустрия за производство на строителни материали.

Попитан за позицията му относно изграждането на трансграничния коридор номер 9, който включва и тунел под Шипка, министър Данов заяви, че стои зад проекта и ще подкрепя неговото строителство.

Министър Трайков подчерта, че реализираният през последните години ръст в икономиката се дължи до голяма степен на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в сектори, които не са най-устойчиви в икономиката и са зависими от наличието на кредит. Такива са търговията, финансовото посредничество и недвижимостите и строителството, където са реализирани 72% от общия размер на ПЧИ през последните години. Това показва анализът на българската икономика, изготвен от екип на МИЕТ, на база на който е разработена и стратегията за следващите години.

В дългосрочен план българската икономика не може да разчита на конкурентоспособността на секторите, основани на евтина работна ръка и природни ресурси, защото те имат нисък ръст на добавената стойност, се казва в икономическата стратегия, представена пред участниците в Съвета. Затова икономическата стратегия на правителството залага на приоритетно развитие на иновативните сектори, които имат висока производителност както в България, така и в останалите страни от ЕС. Такива са например производството на лекарства, автомобилни части, медицинско оборудване, оптични уреди и други. Високият ръст на производителността в тези сектори има значителен потенциал в България.

Друг акцент от работата на СИР беше свързан с работата за облекчаване на административната тежест и подобряване на бизнес средата. В ход е процедура за намаляване на административната тежест с 20% до края на 2012 г., което е прието като национална цел на България, каза по този повод министър Трайков. По неговите думи след нов преглед на нормативните актове, който се прави в момента, ще бъде възможно допълнително намаляване на административната тежест с още 15%.

Основните акценти в тази посока са свързани с подаването на сведения по електронен път, премахване на някои задължения за информиране, намаляване на честотата за подаване на информация от бизнеса към администрацията и други. Експерти от Световната банка представиха пред участниците в СИР доклад, свързан с намаляването на административната тежест.

Бизнесът приветства възстановяването на работата на СИР и възможността за дискусии по най-важните икономически проблеми на страната, която той дава. Смятам, че съветът може да осигури ефективна връзка с бизнеса по тези въпроси, подчерта Евгении Евгениев от Световната банка. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България препоръча по-широко общественно обсъждане на икономическата стратегия – не в рамките на едно заседание, а като процес. Според Божидар Данев от БСК, предложенията към икономическата стратегия, които ще се избистрят в хода на дискусията, трябва да залегнат в национален план с конкретни срокове и отговорници за изпълнението им. Бизнесът е готов да съдейства на правителството за това, каза още Божидар Данев.

Идеята ни е с това представяне днес да инициираме такава дискусия, за да постигнем в крайна сметка национален консенсус за развитието на българската икономика, подчерта в заключение зам. министър Евгени Ангелов.