България се нарежда на 55 място в света по производство на мебели в света за 2021 г. Данните бяха изнесени по време на Годишната конференция на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП). Събитието, което се проведе на 25 ноември в Боровец,  традиционно събра над 250 души от различни компании от сектори дървообработване и мебелно производство.

Конференцията откри председателят на БКДМП проф. д-р Васил Живков, в официалната част се включиха още заместник-министърът на земеделието Валентин Чамбов, заместник-министърът на икономиката и индустрията Янко Топалов, изпълнителният директор на Изпълнителна Агенция по горите инж. Стоян Тошев, председателят на УС на БСК Добри Митрев, изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов, ректорът на ЛТУ-София член-кореспондент проф. Иван Илиев, председателят на Европейската конфедерацията на мебелната промишленост (EFIC) Еди Снайдеро, председателят на фондация „За модерно образование“ Петя Евтимова. Президентът Румен Радев също изпрати поздравление по повод Годишната конференция и 30-годишния юбилей на Камарата.

Проф. д-р Васил Живков, председател на БКДМП, обяви актуални данни, според които производството на мебели за 2021 г. у нас възлиза на 600 млн. долара, като за сравнение през 2012  г. е било 397 млн. долара. Така страната ни се нарежда на 55 място в света. Над 85% от продукцията ни отива за износ заради доброто съотношение между качество и цена. По износ на мебели страната ни заема 38 място в света за 2021 г. Българска продукция се изнася основно за Румъния, Гърция, Франция, Германия, Чехия, Дания, Нидерландия и др. По потребление на мебели заемаме 66 място в света за 2021 г. с близо 420 млн. долара. Основно мебели у нас за периода 2021 г. са се внасяли от Китай, Полша, Турция, Германия, Италия, Румъния, Украйна и др. Според актуалната статистика на БКДМП в последните няколко години Европа се задържа на второ място с 23% от световната продукция. В топ 5 на производителите на Стария континент влизат страни като: Италия, Германия, Полша, Великобритания и Франция. Производството на мебели в света за 2021 г. се равнява на 513 млрд. долара, което е с 16,8% ръст спрямо 2020 г., когато е било 439 млрд. долара. Сред най-големите производители в световен мащаб са: Китай, САЩ, Германия, Италия, Виетнам, Индия, Полша и др.

По време на конференцията на БКДМП традиционно бяха раздадени и отличия за най-бързо развиващо се малко, средно и голямо предприятие. Призовете получиха съответно: Пъчков ООД, ЙАФ България ЕООД, Кроношпан България ЕООД. За износител на годината в сектор мебелно производство отличие спечели Ирим ЕООД. За износител в сектор дървообработване първото място бе завоювано от Кроношпан България ЕООД. Присъдени бяха също отличия за особени заслуги за развитието на бранша на Александър Палешутски от Средна гора АД, Илко Илиев от Мебел-Стил ООД, а за принос в организирането на научно-практическа конференция – приз получи Христо Йовчевски от Рико Стил ООД. ТЕД БЕД спечели награда в категория Инвеститор в младежта. За заслуги в развитието на професионалното образование бе отличена фирма Интериор-И ООД.

По повод 30 г. юбилей на Камарата, която е една от най-старите и големи браншови организации, бяха раздадени и почетни призове на председателите, които са управлявали БКДМП през годините: Калин Симеонов, Стоян Стоянов и Галин Господинов, а също и на изпълнителните директори: Геновева Христова, Стефан Ганев, Елица Виденова и Росица Пешева.

В конферентната част австрийският дизайнер Кристиан Крьопфел изнесе лекция на тема „Мебели с въглероден неутрален отпечатък“.  Интериорният дизайнер Мелтем Караоглу сподели с участниците ценен опит как се произвеждат мебелите по поръчка от висок клас и  на какви изисквания трябва да отговарят, за да отговорят на нуждите на клиентите за удобство, лукс и естетика. Обсъдени бяха също и  актуални и полезни теми за двата бранша: задържане и привличане на кадри (Manpower България), грижа за здравето и подобряване на условия на труд в компаниите (Служба по трудова медицина Ready EHSSP),  алтернативните разплащателни методи и увеличаване на продажбите (tbi bank), връзката между медии и бизнес (Дарик Радио).

Основните партньори на Годишната конференция на БКДМП бяха: Ready EHSsp, tbi bank, ВИА ЛОГИСТИК, Електросаунд, timber-B2B.bg, а медийни партньори съответно:   сп. DMT и сп. „Мениджър“.

Инвестицията по сертифицирания проект е на стойност 5, 574 млн. лв., за разширяване на производството на завода на френската компания в икономическата зона в Радиново. С осъществяването му ще бъдат разкрити нови 35 работни места, към работещите вече близо 200 в производството. Целта на инвестиционния проект е стартиране на сглобяване на метални компоненти за носова част на самолет Airbus A350. Компонентите са нов тип продукт за дружеството, който не е произвеждан досега.

Икономическият заместник- министър изтъкна, че страната ни е с най-висок кредитен рейтинг на Балканите, финансова и макроикономическа стабилност, квалифицирани кадри, а това е предпоставка да дойдат все повече инвеститори в сектора.

Зам.-министър Борисов посети и Фабриката на “Шнайдер” в с.Радиново, край Пловдив, която получава официално статут на Smart Factory, на вътрешно ниво в рамките на групата Шнайдер Електрик. Този статут дава признание на завода като демонстрационна фабрика-модел, заради внедрените високи технологии.

По време на посещението беше подписано Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и фабриката на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД като демонстрационна фабрика относно Smart Factory технологиите в България. “Вашият пример днес помага за изграждането на международния облик на България като отлична страна за инвестиции във високотехнологични производства”, подчерта Борисов.

По думите му все повече компании в страната инвестират във високи технологии и роботизация, което повишава добавената стойност на продукцията. “България се изкачва с 11 места в класацията за дигитализация на бизнеса през тази година”, допълни той.

На събитието присъстваха още изпълнителният директор на БАИ Стамен Янев, кметът на Пловдив Здравко Димитров и представители на френско-българската индустриална и търговска камара.

„Проведените през последните две години мероприятия, насочени към бизнеса, дадоха възможност за активно директно сътрудничество между фирмите от двете страни и запознаване на японския бизнес с България“, изтъкна Иванова. Тя посочи, че продължава да съществува широк потенциал за развитие на икономическите връзки между България и Япония, като доказателство за взаимния интерес е регистрираният през последните години ръст на стокообмена между двете държави.

По думите й през 2018 г. търговията между двете страни възлиза на 214 млн. щ.д., най-високото ниво от 10 години насам. Българският износ нараства с 4.4% на годишна база до 49.3 млн. щ.д., а вносът от Япония се увеличава с 39.8%, достигайки над 165 млн. щ.д.

Икономическият заместник-министър подчерта, че с влизането в сила през февруари тази година на Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония търговските и икономическите отношения не само със Съюза, но и между двете страни получават нов тласък. „Повече от 90% от износа на ЕС за Япония няма да подлежи на облагане с мита, а при достигане на пълно прилагане на споразумението, 97% от европейските стоки ще могат да се внасят свободно в Япония“, поясни зам.-министър Иванова. Тя допълни, че е постигната пълна либерализация на търговията с вина, а след преходен период безмитно ще се изнасят и други основни селскостопански стоки, като твърди узрели сирена, макаронени изделия, шоколад и сладкарски изделия.

По време на посещението си зам.-министър Иванова проведе срещи с Хидеки Макихара, държавен министър на икономиката, търговията и индустрията, Хитоши Очи, зам.-председателна на Японската бизнес федерация KEIDANREN и председател на комитета за Европа на KEIDANREN, Акико Игая, генерален секретар на Японо-българската асоциация и Ясукадзу Ирино, изпълнителен вицепрезидент, отговарящ за Европа, на Японската организация за външна търговия (JETRO).

Партньорството между двете страни, както и желанието за намиране на механизми за засилване на двустранното сътрудничество в различни сфери бяха потвърдени по време на срещите. Заместник-министър Иванова изрази увереност в бъдеще японските инвестиции в страната ни да се увеличат, като посочи добрите условия за бизнес в България. „Инвестиционното сътрудничество с Япония в сектори като: производство на автомобилни части и кабелно оборудване за автомобили, хуманно здравеопазване, енергетика, услуги, както и банково дело е на високи ниво, но привличането на повече японски инвестиции в България е един от приоритетите ни в търговско-икономическата област“ добави Иванова.

Организатори на събитието са Японо-българската асоциация, българското посолство в Токио, Японската организация за външна търговия (JETRO) и българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Българският екип от специалисти, който премина професионално 3-месечно обучение в Полша, проведе първото си производство в началото на месец април.

Масовото производство на компоненти за автомобилната индустрия ще започне през месец май, както беше обявила компанията по-рано тази година. Първите поръчки са вече получени от три от най-големите производители в сферата на автомобилостроенето.

Продукцията ще бъде изпълнена от два български екипа, преминали професионалното обучение на VOSS Automotive.

Германската група планира да открие 1000 нови работни места за хората в Ловешка и Плевенска област, като същевременно ще осигури интензивно обучение и възможности за дългосрочен растеж и развитие на своите служители, посочва се в съобщението на компанията.

авто аксесоари

Сертификат за приоритетен инвестиционен проект получи „Бер-Хелла Термоконтрол” ЕООД, за „Изграждане на ново производствено предприятие с цел разширяване на капацитета за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации”. Инвестицията е изцяло за придобиване на нови дълготрайни материални активи на стойност 31 619 130 лв. С проекта се предвижда разкриването на нови 250 работни места.

Вторият проект, който получи сертификат клас „А“ е на „Турбо Гарант“ ЕООД. Инвестиционният проект включва изграждане на сервизна база за ремонт на турбокомпресори. Размерът на инвестицията възлиза на 4 005 000 лв.

Третият проект, на който беше връчен сертификати за инвестиция клас „А“ е на „Аксидиа“ АД. Той включва разработка на уеб базирани, мобилни и настолни софтуерни приложения. Като част от този проект се включва и разработването на собствен продукт, който компанията ще предлага на пазара. Размерът на инвестицията възлиза на 720 000 лв. и ще се финансира със собствени средства. С проекта се предвижда разкриването на нови 120 работни места.

По рано през деня бяха подписани и договори за прилагане на насърчителна мярка по ЗНИ за изграждане на пътна инфраструктура във връзка със сертифицираните проекти на Ролпласт Груп АД и Интерлинк Груп АД, с размер на инвестициите съответно 10.8 млн. лв. и 6.7 млн. лв. Средства на обща стойност 813 488 лв. се предоставят на Агенция “Пътна инфраструктура” за изграждане на кръгово кръстовище на бул. “Ломско шосе” в гр. Костинброд и на общински път в индустриалната зона на община Марица, където се изпълняват проектите на двете дружества.

Заместник-министър Борисов поясни, че инвестиционните намерения на търговското дружество се считат за приоритетни, което им позволява да се възползват от мерките, които предлага Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Бяха обсъдени и възможностите за разширяване на производството, като зам.-министърът пое ангажимент да съдейства максимално бързо с процедурните решения.

„България е на картата на инвестиционните процеси и Ви благодаря, че сте част от тях”, каза в заключение Лъчезар Борисов.

Излишъкът на електроенергия от началото на годината е и причината за значително по-ниските цени на тока на свободния пазар. След като в края на 2017 г. редовно имаше сделки за около 100 лв. на мегаватчас, от януари тарифите непрекъснато падат. По данни на Българската независима енергийна борса средната цена, постигната през март на сегмента “ден напред”, е под 54 лева за мегаватчас.

Произведената електроенергия за първите три месеца на годината е била 12 326 549 мВч и намалява с 3.37% спрямо същия период на миналата година. Потреблението на електричество се понижава по-значително – 4.89%, и възлиза на 11 258 246 мВч. Така, поне засега, се обръща тенденцията за намаляване на разликата между производство и потребление, която се наблюдаваше през 2017 г.

Любопитно е, че се променя структурата на генериращите мощности, тъй като водноелектрическите централи са увеличили производството си с цели 54.14% – до 1 284 823 мегаватчаса. Това се обяснява с пълноводието на реките. В същото време участието на вятърни и соларни централи, както и на такива, използващи биомаса, в преносната мрежа на високо напрежение и в разпределителната мрежа, която осигурява електричество на крайните потребители, намалява съответно с 5.23 и 16.89%. С малко над 7% са ограничили дейността си и базовите мощности като АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и т.нар. американски централи.

Що се отнася до износа на електричество – той се увеличава с 16.21% и достига 1 068 303 мегаватчаса. През последните години обаче този показател постоянно спада със значителни темпове.

По думите му проекти на стойност 800 млн.лв., създаващи близо 13 000 работни места са сертифицирани по закона за насърчаване на инвестициите и подкрепени от Министерство на икономиката.

Форумът беше открит от заместник-министър Борисов, който представи основните възможности и предизвикателства, които определят бъдещото развитие на сектора: позитивната динамика на глобалната икономика, рискът от протекционистични мерки, налагани от трети страни и навлизането на информационните технологии.

На събитието присъстваха мениджърите на най-големите компании в сектора. Бяха обсъдени теми, като Брекзит, Индустрия 4.0, новите логистични технологии и умната инфраструктура. Участници в лидерската среща изразиха мнение, че България се  утвърждава като ключов играч и една от най-бързо развиващите се дестинации в сферата на производството на компоненти за автомобилната индустрия.

В рамките на форума бяха проведени индивидуални срещи с водещи компании за обсъждане на конкретни възможности за бизнес и инвестиции в България. Отделни двустранни срещи бяха проведени от българската делегация с LKW Walter и Robert Bosch AG, като бяха обсъдени потенциала на България в сферата на логистиката и транспорта, както и изграждането на R&D центрове за автомобилната индустрия. Българската делегация водена от заместник-министър Борисов, включваше и представители на Automotive Cluster Bulgaria и Национална компания индустриални зони.

Бе обсъдено още, че дигитализацията има основно значение за развитието на логистичния сектор по линия на електронната търговия и въвеждането на нови модели на управление. Развитието на технологиите определят и бъдещото навлизане на електромобилите и автономните транспортни средства. На фона на тези глобални тенденции заместник-министър Борисов открои ролята на инициативите по време на Българското председателство на съвета на ЕС в сферата на приемането на единна стратегия за обща индустриална политика на съюза. Автомобилният сектор като един от определящите за индустрията несъмнено трябва да бъде част от тази стратегия.

На форума заместник-министърът представи и приоритетите на българското председателство в сферата на търговската политика и мерките за подписване на двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия. Той посочи и предимствата за инвестиции в България – макроикономическа и финансова стабилност, повишен кредитен рейтинг от две от основните рейтингови агенции, ниски данъци и оперативни разходи и пакет от конкурентни инвестиционни стимули.

В заключение на речта си той подчерта необходимостта от съвместни действия на държавите членки в ЕС за постигане на устойчив растеж на автомобилната индустрия, като направи паралел със слогана на Българското Председателство на Съвета на ЕС : „Съединението прави силата“.

В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 6.9%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 5.3%, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 4%, а намаление е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили – с 3.5%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 2.8%.

Данните на статистиката сочат, че цените на вътрешния пазара нарастват на годишна база повече от тези на външния. През декември те се повишават с 5.1% спрямо декември 2016 г. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 10.1%, в добивната промишленост – с 4.2%, и в преработващата промишленост – с 2.2%.

По-високи цени в преработващата промишленост спрямо декември 2016 г. са отчетени при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 6.3%, производството на химични продукти – с 4.5%, и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 3.4%. Намаление на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 0.6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 0.3%.

Спрямо ноември общият индекс на цените остава на същото ниво. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост – с 4.6%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.3%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление – с 0.4%.

По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали – с 2%, както и при производството, некласифицирано другаде – с 0.4%, а увеличение е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 0.6%, както и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване и при производството на химични продукти – по 0.5%.

Цените на международния пазар през декември 2017 г. нарастват с 2.3% в сравнение със същия месец на 2016 година.

В преработващата промишленост увеличението на цените е с 1.7%. По-високи цени са отчетени при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 14.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – със 7.7%, и производството на изделия от каучук и пластмаси – със 7%. Намаление на цените се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили – с 4.7%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 4%.

Спрямо ноември цените спадат с 0.2% в сравнение с предходния месец.

В преработващата промишленост е отчетен спад на цените с 0.9%. По-съществено намаление е отчетено при производството на основни метали – с 2.4%, при производството на мебели – с 1.9%, и при производството, некласифицирано другаде – с 0.5%, а увеличение се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 1.1%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси – с 0.6%.