„Европейските фондове дават шанс на българския туристически бранш. Показа го опитът от изминалия програмен период. Анализът ни помогна да извлечем поуки за програмирането на настоящия. В новите програми са заложени добри възможности и перспективи. Нужна е инициативност, активност и добро познаване на нормативната база от страна на всички заинтересовани страни“.

Това коментира заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Аспарухов, който участва в дискусионна кръгла маса „Конкурентоспособност на българския туризъм“ в рамките на XII-то международно туристическо изложение „Планините на България – гостоприемство в четири сезона“ в к. к. Пампорово.

Най-голяма тежест в подкрепа на туризма има приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“ на ОП „Региони в растеж 2014-2020 г.“, информира Аспарухов и уточни, че с 200 млн. лв. ще бъде подпомогната консервацията и реставрацията на обекти от национално и световно значение. Новата програма предлага различен подход към реализиране на неизползвания потенциал на националното ни историческо и културното наследство, каза той. Предвижда се включването на обектите в цялостни туристически продукти, които включват и изграждане на инфраструктура за посетителите, като ще стимулираме прилагането на финансовия инженеринг и публично-частното партньорство, допълни заместник-министърът.

Финансиране за развитие на устойчив туризъм е предвидено в програмите за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ „България – Сърбия“, „България – Турция“, „България – Македония“ на обща стойност, надвишаваща 32 млн. евро. По програмите за трансгранично сътрудничество „Гърция – България“ и „Румъния – България“ е предвиден ресурс, надхвърлящ 74 млн. евро, за подобряване на опазването и устойчивото използване на природните ресурси и културното наследство. Средства за насърчаване на бизнеса и предприемачеството в областта на туризма и културата и за устойчиво използване на природното и културното наследство и ресурси има още в Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн“ и програмите за транснационално сътрудничество „Дунав“ и „Балкани – Средиземно море“. Възможности за изграждане и обновяване на туристически обекти и развитие на туристически услуги предоставя и Програмата за развитие на селските райони.

Дончев отбеляза, че през следващите пет – седем години на пазара в страната ще “излязат” не по-малко от 20 млрд. лева – половината ще са от еврофондовете, а останалите от бюджета на държавата и общините, предаде БТА.

Средства ще минат през бюджетите на публичните институциите, а от строителните фирми зависи каква част от сумите ще минат през сметките на дружествата, каза вицепремиерът. Дончев допълни, че в страната ще има конкуренция каква част от тези 20 милиарда ще попаднат в наши фирми.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова представи възможностите за строителния бранш по новата оперативна програма “Региони в растеж”, както и по програмите за трансгранично сътрудничество. Тя напомни, че за пътни проекти според стратегията до 2022 г. са необходими 12 млрд. лева. Сред приоритетните тя открои довършването на лот 3 на магистрала “Струма”, на магистрала “Хемус”, на пътищата София – Калотина, София – Видин, Русе – Велико Търново заедно с тунела на Шипка.

Важно е да завършим магистралния пръстен и вертикалните връзки и направления по еврокоридорите, които преминават през страната, отбеляза министърът.

Председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов съобщи по време на форума, че 4830 строителни фирми са вписани в Централния професионален регистър, от които 4775 са български, а 83,6 на сто от строителните фирми са малки. Секторът формира 4,7 на сто от брутната добавена стойност.

Той изрази надежда новият Закон за обществените поръчки да бъде подкрепен от депутатите във вида, в който е внесен от МС. Браншът очаква новият закон да регламентира статута на подизпълнителите, отбеляза Глосов. Той информира, че Камарата работи по проекта на Наредбата за търговете в строителство. Типовите договори са също сред приоритетите на Камарата.

По нейните думи България има огромен туристически потенциал. “Вярвам, че с представителите на бизнеса и местните власти ще начертаем стъпки да постигнем много“, допълни още тя.

„Има доста много неща, които трябва да се свършат. Моят опит ще ми бъде доста полезен в това да привлечем допълнителен ресурс за туризма”, допълва още Ангелкова.

Тя посочва, че заедно с това ще разчита много на опита на служителите в министерството.

Като изключително важни той посочи модернизирането на жп линиите Видин–Руска Бяла, София–Перник–Радомир и възстановяването на проектни параметри на линията Русе–Варна, която е връзка между най-голямото пристанище на р. Дунав и Черно море.

По думите му чрез реализацията на приоритетите към 2020 г. България ще притежава модерна, безопасна и сигурна транспортна система, даваща по-голям избор и възможности на населението и бизнеса.

Московски заяви още, че за подобряване и поддържане на съществуващата пристанищна и летищна инфраструктура, както и доизграждането на липсващата такава България разчита много на публично-частното партньорство под формата на концесиониране.

„Опитваме се максимално да мобилизираме частния сектор и да създаваме благоприятни условия за привличането на инвеститори”, допълни той.

Около това становище се обединиха евродепутатът Мария Неделчева (ГЕРБ/ЕНП) и председателят на парламентарната Комисия по регионалната политика и местното самоуправление Любен Татарски, съобщава БТА.

Стратегията дава финансови възможности да се търсят съвместни и координирани действия за решаването на тези проблеми. Поради тази причина и на базата на стотиците подготвени проекти във всички страни по Дунав, документът вече е известен и под името „Стратегията на трите „да” – да на новите идеи, да на общите действия и да на по-доброто използване на финансовите средства на ЕС, коментира Неделчева.

Страните по поречието на Дунав оформят така наречения „макрорегион Дунав”. В неговите рамки те имат възможност чрез европейско финансиране да реализират различни проекти в областта на регионалното развитие, инфраструктурните обекти, развитието на образованието, културата, туризма и борбата с организираната престъпност и корупцията, каза евродепутатът, цитирана от Крос.

„Европейската комисия дава за развитие на Дунавския регион 100 милиарда евро, които са осигурени от различни финансови източници. Това е уникален шанс например за съживяването на икономически най-изостаналия и беден регион в ЕС – Северозападна България. Средствата, които се дават по стратегията, целят не само решаването на конкретни проблеми, но и гарантирането на устойчиво развитие на регионите. Голяма чест за страната ни е също, че в рамките на Дунавската стратегия България и Румъния ще координират развитието на проектите в сферата на туризма и културата, а заедно с Германия ще имаме възможност да координираме проектите в сферата на борбата с организираната престъпност и корупцията”, коментира още евродепутатът от ГЕРБ Мария Неделчева. Тя подчерта още, че е логично голяма част от проектите на България да бъдат реализирани съвместно с Румъния, но Еврокомисията ще насърчава и проекти със страни от цялото поречие на Дунав, защото целта на Стратегията е да се създадат по-широки връзки в целия макрорегион, които надскачат трансграничното сътрудничество.

Дунавската стратегия ще даде и възможност в разработването на проекти и финансирането им да участват и страни, които не са членки на ЕС, но попадат в Дунавския регион. В рамките на стратегията могат да разработват проекти 8 държави-членки на ЕС и шесте държави-нечленки – Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна и Молдова.

Мария Неделчева обяви и началото на обществен дебат “Дунавската стратегия – възможност да градим регионите в Европа”, който ще се състои през следващата една година. В рамките му се предвижда да има обществени дискусии всеки месец в различен български град по реката, на които да се откроят значимите за хората проекти. Първата конференция ще е в Силистра на 16 май.

През миналата година строителната индустрия в европейски мащаб е намаляла с около 2%, като кризата се е усетила в страни като Ирландия и Португалия, обясни председателят на FIEC Луиза Тодини.

Според нея нишата на зеленото строителство създава нови и неограничени възможности пред сектора. “Можем да преодолеем затрудненията, но ни е необходимо сътрудничеството на политиците на местно и европейско ниво.

Тодини посочи, че европейските компании нямат свободен достъп до пазарите до трети страни извън ЕС и са принудени да се борят с условията на дъмпинг там. В крайна сметка отвореният пазар се оказа по-свободен от европейския общ пазар, добави тя.

„Строителството беше водещ сектор, но трябва да разберем, че то не е двигател”, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, откривайки форума. Той направи и заявка за екологичното бъдеще на строителството – всяка къща в Европа, строена след 2020 г., трябва да бъде енергийно ефективна, напомни министърът.

За 11 години от своето учредяване Черноморската банка за търговия и развитие е финансирала 23 проекта в България на стойност 211 млн. евро, което е около 10% от общия кредитен портфейл на банката, съобщи Министерство на финансите. До 2012 г. портфейлът за България може да бъде удвоен, допълниха от там.

Стратегията за страната ни, подготвяна от Черноморската банка за търговия и развитие, ще заложи на конкретни проекти в приоритетни сектори за България. Такива са енергетиката и особено проектите за повишаване на енергийната ефективност; пътната инфраструктура; управлението на отпадъците, както и развитието на малките и средните предприятия. Реализацията на повече проекти зависи от инициативността на бизнеса, казаха от финансовата институция.