Николова обясни, че за провеждането на регионална политика, ориентирана към териториите, ще помогнат и инвестициите от европейските фондове. За новия програмен период се предвижда делегиране на повече правомощия при вземане на решения на регионално и местно ниво за проектите, които ще бъдат финансирани чрез интегриран подход.. Целта е проектите да са тясно ориентирани към специфичните нужди, да бъдат по-близо до хората, да допринасят за икономически ефекти в териториите и увеличават стандарта на живот на населението. „При тясно ориентиран секторен подход на въздействие и централизирано определяне на хоризонтални мерки не винаги успяваме да уловим пулса на територията, специфичните нужди на местния бизнес, потенциалът от ресурси, които предопределят типовете инвестиции“, коментира Николова.

Планирано е след 2020 г. европейската програма за регионално развитие, в сътрудничество с всички останали европейски програми, да насочат ресурс за изпълнение на интегрирани териториални проекти. Към тях ще може да бъдат добавяни и средства от националния бюджет и други финансови източници. „Общата цел е да повишим стандарта на живот, балансирано икономическо развитие и намаляване на негативните демографски тенденции“, коментира заместник-регионалният министър.

Според зам.-министър Николова темата за децентрализацията и регионализацията започва с реформа в многостепенното управление на България. Създаването на капацитетни регионални структури за вземане на решения за приоритетни инвестиции, които да бъдат подкрепени с финансиране от програмите на ЕС, е важна крачка към провеждането й. В сътрудничество с ОИСР се прави преглед на многостепенното управление в България, на базата на който ще бъдат изготвени препоръки, които да залегнат при изпълнение на Стратегията за децентрализация, приета през 2016 г. „Стъпка по стъпка ще предопределяме и бъдещата посока на провеждане на нов тип регионална политика за децентрализирано управление с основен фокус върху територията и специфичните й нужди“, коментира още Николова.

Според зам.-министър Николова по-бавния процес на децентрализация в България се дължи до голяма степен на липсата на традиции. „Една от стъпките е на регионално ниво да дадем повече свобода за въздействие и вземане на решения за инвестициите, но при ясни контролни механизми и стриктна финансова дисциплина“, коментира тя.

Заместник-регионалният министър обясни, че с промените в ЗРР се дава възможност за нов тип регионална политика и нов подход към нея с цел развитие на регионите и вземането на решения за тях. Тя подчерта, че страната със своите природни дадености и географско положение предполага диференциран подход за развитие и даде пример, че не можем да развиваме с еднакви политики и решения Дунавската равнина и Югозападна България. „Ето защо е нужен диференциран подход за инвестиции, за да насърчаваме характерните нужди на определен регион, да се възползваме от възможностите“, обясни тя. Новото райониране дава предпоставки за целенасочен модел на въздействие върху регионите, съобразен със спецификите и населението на всеки район и потенциалите за развитие , посочи заместник-министърът.

Друг важен акцент с промените в Закона за регионалното развитие е намаляване броят на стратегическите документи, които в момента са над 400, но не са „облечени” с финансиране. Въвеждат се три основни нива за стратегически документи – национално, регионално и общинско ниво, като местните власти ще разработват план за интегрирано развитие на общината.

„Целта ни е да има по-ясен ефект от нашите инвестиции, защото на ниво регион трудно постигаме ефекта на добавена стойност от проектите“, коментира Николова.  В момента част от населените места нямат достъп до европейско финансиране. За в бъдеще можем да  преодоляваме тези „бели петна“ като даваме възможност за реализиране на общи проекти между общините и областите.

Предвижда се и засилване на ролята на регионалните съвети за развитие, които като структура в момента са лишени в голяма степен от възможности за вземане на решения с влияние за инвестиции на регионално ниво. „Разширяваме възможностите на съвета и дефинираме рамка за оценка и вземане на решения за инвестиции на регионално ниво, за определяне на източници за финансирането им“, каза още Николова.

Председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски  посочи по време на дискусията, че с новото райониране се изпълнява изискването на регламент 1059 на ЕС от 2003, който установява териториалните единици за статистически цели за районите от нива 1, 2 и 3. „За съжаление неблагоприятните демографски процеси у нас в последните години доведоха до намаляване на районите за планиране, които в момента са 6. С обособяването на 4-те нови района ние ще постигнем хомогенност на единиците, които наблюдаваме, за осигуряване на информация. Целта е да има равенство с единиците в целия  ЕС, това е основната функция на статистиката, за да са сравними данните в европейски мащаб“, коментира той. Цветарки обясни, че промяна в броя на районите от ниво 2 може да се прави веднъж на 3 години, като страната ни трябва да е готова с новото райониране до 1 февруари догодина.  Председателят на НСИ потвърди, че два от районите у нас – Северозападен и Северен Централен са с под минимално изисквания брой население от 800 хил. души. В същото време Югозападният район е с няколкократно по-висок брой население. „Четирите нови райони ще са устойчиви откъм население и няма да се променят пак в следващите 7-8 години. В перспектива в следващите 50 години няма да имаме район, който да отпадне от изискването за население. От днешна гледна точка това изглежда изключително устойчив вариант и няма да се налагат промени по него“, категоричен бе той.

Проф. Веселин Троева коментира, че системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие се променя заради търсения ефект да имаме по-малко, но стойностни документи, фокусирани върху приоритетите на страната и балансираното развитие, овързани с политиката за регионално развитие и останалите политики в страната. „Целта ни е да имаме по-ефективно използване на по-ограничените ресурси“, каза тя.

Заместник-министър Деница Николова подчерта, че отделянето на София като самостоятелен район за планиране ще има негативно последствие върху 2 млн. души, които живеят в столицата. „Така ще се скъсат функционалните връзки на София с останалите градове и ще има опасност за реализацията на ключови обекти и проекти, които са приоритетни за Югозападна България“, заяви тя. Заместник-министърът посочи, че заради включването на София в Югозападния район няма да се стигне до намаляване на европейското финансиране за останалите области, нито пък ще има ощетени области и общини. „Всички райони ще получат европейско финансиране, проекто-бюджетът за страната ни е вече обявен, предстои да бъдат проведени преговори на ниво Съвет на ЕС.

Дискусията за предлаганите промени в Закона за регионалното развитие се предаваше на живо в интернет, като зрителите също имаха възможност да задават въпроси и коментари. В нея участваха народни представители, областни управители, представители на управляващите органи на оперативните програми, на Националното сдружение на общините в Република България, синдикални и работодателски организации, академичната и научната общност, неправителствени граждански организации и министерства.