Според международните анализаторските компании, през 2020 г., данните в света се очаква да надхвърлят 40 трилиона, посочи Андреана Атанасова. По думите й, това е два пъти повече в сравнение с 2018 г. „Интересен факт е, че 90% от тази комплексна информация е  създадена през последните две години. Ето защо, данните се смятат за най-ценния ресурс, измествайки по значимост нефта“, каза заместник-министърът и добави, че въпреки този огромен ръст, едва 0,5% от всички данни се обработват. Сред основните причини за това са скоростта на промените в този сектор и значителните обеми информация.

Тази тенденция е свързана с нови правни проблеми правната регламентация  по отношение на достъпа и повторната употреба на данни, както и тяхната защита, отбеляза заместник-министърът.  „Затова Европейската правна рамка осигурява правила за защита на данните и тяхното свободно движение в рамките на Цифровия единен пазар на ЕС. Тя дава възможност за по-голям контрол на хората по отношение на използването на техните лични данни, а на бизнеса – еднакви условия на конкуренция. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения синхронизира българското законодателство с европейските норми и активно работи за подготовката на бъдещите нормативни актове на ЕК в тази област“, каза в заключение Андреана Атанасова.

Зам.-министър Николова посочи, че са стартирали редица проекти по интегрираните планове за градско развитие в 39-те големи града на страната. Сключени са и голям брой договори с 28-те по-малки общини – бенефициенти по проекти, свързани с енергийна ефективност на многофамилните и публични сгради, модернизация на професионалното образование, свързаността в регионите. Една от най-успешните мерки е по линия на рехабилитацията на републиканската пътна мрежа, където е договорен 100% от разполагаемия ресурс. На 87% е договорен и ресурса по мярката за модернизация на учебните заведения в страната, на 98% – финансирането на мерки за енергийна ефективност в по-малките населени места. През следващите месеци се очаква и е необходимо обемът на сертифицираните разходи да нарасне в пъти.

Деница Николова обяви, че през следващата година ще бъдат осигурена възможност за инвестиране на 174 млн. лв. за изпълнение на проекти, свързани с изпълнение на мерки за деинституционализация на възрастни хора и хора с увреждания. Ще бъде предоставена и възможност за кандидатстване по мярката за подкрепа на туристическия сектор. По-малките общини ще могат да кандидатстват за допълващо финансиране по мерките за енергийна ефективност. В сектор „Здравеопазване“ предстои да започне и изпълнението на мярката за модернизация на спешната помощ в цялата страна. Към настоящият момент се изпълнява стриктен график с Министерството на здравеопазването за наваксване на забавите, свързани с приемането на новия стандарт за спешна помощ, стана ясно на заседанието. Той е свързан и с обследване на всички спешни центрове в страната. „Имаме своите притеснения, защото до края на 2018 г. трябва да отчетем резултати, но вярвам, че Министерството на здравеопазването и консултантът по проекта ще направят всичко възможно да подадем проекта на време“, заяви Николова.

„2018 г. е ключова за изпълнението на програмата, по която трябва да покажем изпълнение на конкретни цели“, напомни още ръководителят на Управляващия орган на ОПРР.

Пред участниците в Комитета за наблюдение Аурелио Сесилио, началник на отдел в ЕК, отбеляза, че Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. се развива много добре по отношение на усвояване на средствата. Той подчерта важността на програмата в изпълнение на кохезионната политика на ЕС, която има за цел да подобри условията за живот на гражданите и да намали социалните неравенства между България и страните от ЕС, както и вътрешните различия между регионите. Според него България ще има добра възможност по време на шестмесечното председателство на Съвета на ЕС да покаже своя успех и напредък, свързан с постигане на тези цели, както и какво въздействие има кохезионната политика върху икономиката и социалния напредък в страната. По думите му изпълнението на програмите е от изключително значение за бъдещето на кохезионната политика в ЕС след 2020 г. и само с успешно изпълнение на инвестициите ще можем да аргументираме бъдещото си участие в нея.

Според шефа на банковата асоциация това до голяма степен се дължи на финансовите инструменти, финансирани с европари, като “Джереми”, пише “Труд”. Благодарение на тях банките са имали евтин достъп до ресурс в годините на кризата.

Андронов припомни, че банките у нас са свръхликвидни и кредити се отпускат при изгодни условия. Той прогнозира, че ако се запази стабилността в страната, икономическия растеж може да надмине 2%. Последните данни на НСИ вече отчетоха ръст на брутния вътрешен продукт с 2 на сто през първото тримесечие на годината.

В следващите шест до 12 месеца вероятно посоката на движение на лихвените проценти ще продължи надолу. В големите банки лихвените проценти по едногодишните депозити вече слязоха под 1 процент, което е исторически най-ниското ниво за последните 20 години.

“Можем да приемем, че намалението на лихвите по депозитите наближава своя предел. Лихвите по кредитите обаче ще продължат да намаляват още известно време”, коментира Андронов, цитиран от Дарик. Той прогнозира още, че тенденцията на спад на лихвите по бизнес заемите ще се запази до края на годината.

Според последните данни на БНБ към март лихвените нива по новите фирмени кредити варират от 5.81% до 8.61%. Лихвата е различна – в зависимост от големината на кредита, валутата, в която е отпуснат и др.

Банките са готови с нови продукти, ще финансират все повече проекти – с европейски и без европейски програми, това ще бъде нашият, на банките, принос за икономическото възстановяване на страната, посочи Андронов.

За кризата в Гърция банкерът коментира, че българските банки с гръцки собственици не са притежатели на гръцки дълг, не зависят нито от гръцкия пазар, нито от гръцкото правителство.

“Трябва да се признае на БНБ, че тя подготви гръцките банки в България за всякакви сценарии”, каза Андронов.

Влизането на страната ни в еврозоната и в Единния банков съюз трябва да се обмислят внимателно и да се подготвят паралелно, смята още Андронов.

Основните предложения за набиране на свеж парен ресурс, посочени в писмото, са свързани с борсова приватизация на миноритарни дялове от държавни предприятия, както и  с финансиране на инфраструктурни проекти през Българска Фондова Борса.

Първата предложена мярка – борсова приватизация на миноритарни дялове от държавни предприятия е успешно приложена в Полша и Румъния, които чрез успешна продажба през борсата на дялове от държавни предприятия, са предизвикали силен международен интерес и са привлекли сериозен финансов ресурс.

По преценка на експерти от асоциациите процедурата може да бъде организирана и осъществена и средствата от продажба на дяловете да постъпят в държавния бюджет в рамките на 6 месеца от взимането на политическо решение, като при това държавата ще запази стратегическия контрол във всяко от дружествата.

Предприятия, които биха предизвикали силен инвеститорски интерес, са Български Енергиен Холдинг ЕАД, Булгартрансгаз ЕАД, Електроенергиен системен оператор ЕАД, АЕЦ Козлодуй ЕАД, ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, Българска банка за развитие АД, Летище София ЕАД, Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД.

Другият подход включа финансиране на инфраструктурни проекти през Българска фондова борса, като се привлича частен капитал чрез публичното предлагане на акции или облигации.  В тази категория попадат проекти като строителство на магистралите „Хемус“ и „Черно море“, и тунела „Шипка“.

Механизмът за осъществяване на тази инвестиция е регистрация на държавно акционерно дружество с минимален капитал. Новото дружество сключва концесионен договор, по силата на който се задължава да изпълни проекта, срещу което получава правото да го управлява и поддържа, като събира приходите от експлоатацията на обекта за определен период от време чрез тол такси. Дружеството набира ресурс чрез увеличение на капитала през Българска фондова борса, където имат възможност да участват банки, пенсионни фондове, застрахователи, управляващи дружества и чуждестранни инвеститори.

Асоциациите посочват и ползите от осъществяването на предложените мерки като бързо покриване на бюджетния дефицит, реализация на инфраструктурни проекти от стратегическо значение за България и региона, набиране на значителен ресурс при запазване на държавния контрол върху компаниите, допълнителна професионална експертиза за увеличаване ефективността, създаване на нова практика на привличане на местен и чужд частен, привличане вниманието на международната инвестиционна общност към страната и привличане на портфейлни и стратегически инвеститори, силно положителни сигнали към институциите на ЕС.

По данни на Комисия за Финансов Надзор за деветмесечието на 2014г. в местните институционални инвеститори (без банките), са акумулирани активи на приблизителна обща стойност 11 млрд. лева, като този ресурс може да бъде използван за инвестиране в българската икономика, вместо да се пласира в чужбина. Тези данни показват, че финансовата система е свръх ликвидна, за което свидетелства и повишения интерес от страна на институционалните инвеститори към аукционите на ДЦК.

В заключение се посочва, че приватизацията на дялове от капитала на държавни компании и публичното набиране на средства за големи инфраструктурни проекти привличат силен инвеститорски интерес и ако бъдат реализирани, България ще стане атрактивна дестинация за инвестиции и ще насочи сериозен ресурс към бюджета и икономиката си.

Браншовите бизнес асоциации изразяват готовност за активно участие в работни групи по намирането на конкретни решения за справянето с дефицита и намирането на нови източници за финансиране на държавния бюджет в дългосрочен план.