Според измененията в нормативната уредба се забраняват всякакви конструктивни изменения на фасадите на сградите, сред които попадат именно санирането усвояването на терасите и присъединяването им към стаите в апартамента. Все пак обаче се оставя възможност това да се случи при определени условия. А те са минимум 51% от собствениците на жилища в блока да са съгласни. Което в някои случаи означава, че дори и човек да събере подписите на съседите си от входа и те да се съгласят той да си сложи самостоятелно изолация, комшиите от другия вход могат да блокират плана, ако решат, че не ги устройва, съобщи iNews.

Нововъведените ограничения обаче не засягат хората, които вече са осъществили някой от забранените вече преустройства. Така никой няма да се налага да сваля изолацията, ако целия блок не е саниран или пък да разваля остъкления си балкон.

“Нямам представа защо останалите местни администрации все още не предлагат услугата, възможно е това да се дължи на липса на знание за нея, макар да сме направили достатъчно голяма информационна кампания по темата”, разясни Янев. Той допълни, че плащането на местните налози чрез интернет улеснява работата на администрацията, тъй като средствата отиват директно в банковата сметка на общината, а гражданите и бизнесът пестят време и нерви.

Общините са задължени да предоставят информация на Министерство на финансите за задълженията на гражданите, свързани с местните данъци и такси, припомни Янев. “Тази информация ние взимаме от министерството и тя се визуализира в портала на НАП. Лицето може да види задълженията си както за данъци и осигуровки, дължими на централната администрация, така и за местните налози, които трябва да плати. Над 200 общини предоставят на министерството тези данни, другите по различни причини не го правят”, обясни още той.

НАП предлага на общините нова електронна услуга – подаване на справка за компенсиране и субсидиране на превозвачите. Услугата е достъпна с електронен подпис. “Има 14 общини, които притежават персонифициран идентификационен код за достъп до техните електрони услуги през сайта на НАП”, допълни Янев.

Веднъж декларирани данни от една държавна структура не трябва да се искат от второ ведомство, взаимодействието е основно предизвикателство, категоричен е той. “Това трябва да се регулира от Закона за електронното управление. НАП е изградила 10 услуги с контролиран достъп, които се ползват от различни администрации”.

Не е важно НАП да има много на брой електронни услуги, а те да бъдат ползваеми, убеден е той. “Няма смисъл от услуга, за която ще получим 5-10 декларации годишно. Услугите трябва да бъдат масови, разбираеми и достъпни, да не изискват технически познания. Имаме и кол център, който отговаря на запитвания по повод електронните ни услуги”, заключи Янев.

Вестфал заяви, че стратегията е важна и за България, защото 72% от населението на страната живее в градски зони. В Европейската комисия имаме нужда и от експерти, специално ангажирани с бъдещата урбанизационна политика в рамките на ЕС“, допълни още тя, като отбеляза, че представителите на градовете познават най-добре проектите, от които се нуждаят техните граждани. Според нея обаче те често се страхуват от нови и противоречиви изисквания, както и от усложняване на правилата за финансиране. Една от целите на представения от нея доклад е и опростяването на процедурите и по-добро използване на европейските фондове. Керстин Вестфал лансира идеята за „териториална“ оценка за въздействието, която да проверява доколко дадена програма е била полезна за градовете, както и за т.нар. „one-stop shop“, където на едно място да може да се получи всичката налична информация за възможностите за финансиране за градско развитие.

Искра Михайлова определи проектодоклада като „амбициозен и иновативен“ и заяви желанието на България да продължи активно участието си в дискусията по темата за развитието на градските политики. Г-жа Михайлова подчерта, че мобилизирането на наличните ресурси, вкл. експертни, е от съществено значение за усвояването на повече средства, които да се насочват към големите градове. За пример бе посочена Холандия, където има отлична усвояемост на средствата от ЕС, предназначени за градските зони, които многократно след това се мултиплицират от частни инвестиции. Председателят на Комисията по регионално развитие в ЕП отбеляза още, че „гласът“ на България се чува все по-ясно в дискусиите за градското развитие в ЕС и тази тенденция ще продължи и в бъдеще.

Г-жа Михайлова обясни, че докладът е имал над 180 предложения за изменения, но членовете на Комисията по регионална политика в ЕП са се обединили около няколко основни позиции. Евродепутатите смятат, че единствено интегрираният подход може да даде резултат в политиката за развитието на градовете чрез включване на различните европейски политики и различните нива на властите в ЕС. Също така, според тях фокусът трябва да бъде поставен върху по-малък брой по-важни приоритети в градската политика и да не се стига до разпиляване по множество теми. Докладът призовава Европейската комисия към създаване на нова програма за градовете, която да мобилизира всички усилия за подобряване на качеството на живот в тях.

Оливие Бодле, експерт в Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на Европейската комисия, заяви, че до момента е свършена много работа, но за да бъдат взимани правилните решения за градската среда, трябва да има по-добро разбиране и яснота относно процесите, които се случват с градовете. „Има много сходства между проектодоклада и позицията на ЕК“, заяви той в заключение.

По време на кръглата маса „Градското измерение на политиките на ЕС“ представителят на МРРБ Ася Станкова представи стъпките, предприети от Министерството в подкрепа на разработването на Градския дневен ред (Urban Agenda) на ЕС 2014―2020, участието в работните срещи на всички нива, вкл. в неформалната среща на министрите от страните в ЕС, отговорни за териториалното сближаване и градските въпроси.

Васил Гарнизов, експерт от Нов български университет, даде пример за евентуална добра практика – механизъм за солидарност между градовете, за да се задържат хората в по-малките градове, а не да се съсредоточават само в големите.

След влизането в сила на Наредбата за сертифициране на балнео и СПА центровете от съюза прогнозираха, че 20% от хотелите лите няма да отговарят на критериите й.

Към момента около 100 са качествените хотели в този сегмент. Шест са хотелите, които са направили доброволното сертифициране по евроизискванията, което струва между 3000 и 5000 евро. Липсата на интерес от българските хотелиери към подобна атестация от Европейската балнео и СПА асоциация от съюза си обясняват с опасенията на бизнеса, че няма да могат да издържат на строгия одит, но напомнят, че тези сертификати са визитната картичка към Европа, съобщи economynews.

По данни на съюза около 2% от минералните ни води се използват, което по разчети на браншовата организация, означава, че около 24 милиарда евро се “изливат” всяка година. По тази причина от съюза съобщиха, че ще инициират специален закон за инвестициите в секторите балнео и СПА, който да облекчава вложенията в тези туристически сегменти.

На 28 и 29 май в Хисаря в рамките на конгреса си съюзът ще връчи първите си награди за иновации в областта на медикъл СПА и СПА туризма.

По думите й всички останали предвидени и проектирани са включени в проекти на асоциации за управление на отпадъци, в които се включват българските общини. Те са заварени на етап оценка на договорите, но без сключени такива или са до провеждане на процедура на избор за изпълнител. През последните 6 месеца са подписани най-много договори за изграждане на тези депа като в момента се изпълняват 19 проекта, които трябва да гарантират, че ще има нови депа, а старите ще бъдат закрити.

Процедурата към България от страна на Европейската комисия е започнала през месец април 2012г. Открита е наказателна процедура и според министър Михайлова, тогава се е знаело, че ако не се предприемат необходимите мерки тя ще прерасне в иск срещу страната. Искането е съществуващите 130 депа за депониране на отпадъци да бъдат закрити.

По думите на Михайлова към края на 2009г. работата на старите депа е трябвало да приключи. По линия на Оперативна програма „Околна среда” за периода 2007-2013г. са отделени над 350 млн. евро, които да бъдат инвестирани в построяване на нови отговарящи на всички изисквания депа и по такъв начин отпадъците да се депонират там. Към днешна дата претенциите на Европейската комисия към България са за 113 стари депа. За период от 2009 г., когато е трябвало да приключим  с тях, до момента са закрити само 17, допълни министърът на околната среда и водите.

Друга посока, по която министерството работи е за рекултивация на затворени стари депа като от такъв тип са 47. Министър Михайлова посочи, че се е искала допълнителна финансова подкрепа от Европейската комисия, за да може броя на този вид депа да бъде над 70.

Относно замените на различни земи, г-жа Михайлова коментира, че те са се извършвали от всички управления без изключение. Тя подчерта, че когато става дума за гори и територии в защитени зони, природни или национални паркове позицията на Министерството ще бъде тези замени да са абсолютно контролирани, да се знае с каква цел се правят и да се гарантира, че няма да има строителство извън разрешеното според режима на териториите. Полагат се усилия за създаване на ясни правила например общи устройствени планове на общините, планове за управление на защитени зони и планове за управление на природните и национални паркове. „Работя по опазване на националните паркове в България и гарантирам, че ако се извършва дейност ще бъде в рамките на околната среда и опазване на богатството на България”, завърши министър Искра Михайлова.

Според Стойнев това споразумение е важно, тъй като то ще даде подкрепа на българските производители, по-голям достъп на българските производители до пазари, българските производители ще имат по-голяма подкрепа на износ на българска продукция в чужбина.

Идеята за хипермаркета тепърва ще се обсъжда, като за сега няма конкретни данни за това, по какъв начин той ще функционира, коментира Стойнев.

Кметството предприе това, тъй като до първоначално обявената крайна дата – 17 септември, дори и единствената компания, закупила документи за участие, не подаде оферта.

Решението за концесия на т.нар. представителна част от парка беше взето през май, а процедурата по избор на концесионер стартира в началото на юни, припомня в. “Капитал”.

От бъдещия концесионер общината не очаква концесионни възнаграждения, но той ще трябва да се ангажира с минимум 2.7 млн. лв.за изграждането на атракциони, 2.7 млн.лв. за възстановяването на парковите площи и още 252 хил. лв. за играждането на спортни съоръжения.

Средствата ще се отпускат за проекти, свързани с ремонт и изграждане на улици, булеварди, паркове, площади, велоалеи, тротоари, подобряването на енергийната ефективност на сградите, въвеждането на екологичен градски транспорт, развитието на културата, туризма и много други.

Ще успее ли обаче България да се възползва от тази възможност? Това до голяма степен зависи от новите интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които се подготвят в 36-те големи града в страната. Проекти, които не са вписани в интегрираните планове няма да могат да се преборят за европейско финансиране, предупреждават експертите.

Интегрираните планове трябва да предложат цялостни визии за бъдещото развитие на градовете до 2020 г., отчитайки всички аспекти на градската среда – инфраструктура, зелена система, публични пространства, производствени зони, културно-исторически паметници и т.н. Целта е да бъдат синхронизирани всички частни и публични проекти, които се планират на дадена територия.

По този начин ще се прекрати строителството „на парче” с разпилени из града отделни реализации, съжителстващи със занемарени сгради и пространства. Ще се реализират само последователни и координирани проекти за подобряването на градската среда.

Така, например изграждането на пътищата ще върви паралелно с това на инженерната инфраструктура, на сградите и публичните пространства. Вече няма да се стига до фрапиращи случаи, като например, да се разкопават току що обновени улици, за да се ремонтира канализацията под тях.

Звучи обещаващо! Без съмнение българските градове спешно се нуждаят от строги интегрирани планове, който да хармонизират и съгласуват различните им териториални потребности. Но дали новите документи ще успеят да изпълнят тези амбициозни цели?

Въпреки че България има дългогодишна практика в устройственото планиране и добри урбанисти, тя не може да се похвали с голям процент на реализация на готовите планове. Една от причините е липсата на добра междуведомствена координация при изпълнението на програмите за развитието на градовете.

Да се надяваме, че този път интегрираните планове няма да останат просто едни пожелателни документи, събиращи прах в нечие чекмедже, а ще намерят конкретно приложение в бъдещото развитие на градовете.

Интегрираният план на София, например вече е в доста напреднала фаза, като изпълнителите от Обединение “София ХХI” са определили т. нар. „зони за въздействие” в града.

Избрани са три зони, в които ще се развиват социални функции (това са главно крайните квартали), две територии за икономическо развитие (в момента занемарени райони с промишлен характер) и една зона за публични функции с обществена значимост (централната градска част заедно с парковете).

Все още обаче не са изготвени конкретните проекти, които реално ще променят визията на тези територии. Очаква се това да се случи на по-следващ етап от разработката на интегрирания план. Критиците на документа са категорични, че в момента той не дава реални решения за промяна в облика на София.

Предстои да разберем дали авторите на плана от Обединение “София ХХI” ще успеят да избягат от типичния стил на министерските програми и стратегии, обичайно изпълнени с много общи приказки и нереалистични цели. И ще предложат конкретни решения и практически начини за постигането им.

Радостина Попова

Това реши парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за гражданската регистрация, съобщи Агенция “Фокус”.

Специална комисия от общината, МВР и Агенцията за социално подпомагане ще предлага регистрация след специална проверка, ако има лица, които не могат да представят необходимите документи.

Промените в Закона за гражданската регистрация се наложиха, след като се установи, че заради строгите изисквания за адресна регистрация, стотици роми не могат да си издадат лични карти.

И в Изборния кодекс бяха наложени мерки. Беше въведена забрана за регистрация в дадена община без нотариален акт или договор за наем за имот в нея. Така управляващите се опитаха да спрат вътрешния изборен туризъм.

„Самият инвеститор ще има интерес всичко да е наред с проекта. Колкото по-рискови са обектите, толкова по-високи трябва да бъдат  застраховките”, коментира пред „Монитор” арх. Диков. Той обясни, че практиката е позната в доста западни страни. За да се въведе обаче задължителното изискване, са нужни промени както в общинските наредби, така и в Закона за устройство на територията. Подобни възможности са обсъждани при дискусиите за планирания навремето закон за строителството.

Районните кметове трябва да направят ревизия на всички строежи по кварталите, като представят списъците с необезопасени обекти на „Московска” 33 до края на годината. Собствениците и инвеститорите, които не са оградили площадките или не са наели охрана за тях, следва да бъдат глобявани. Според Закона за устройство на територията санкциите варират от 1000 до 5000 лв., като за първо нарушение се налага минималната глоба. В момента Столичната община няма бюджет да обезопасява или охранява изоставени обекти, които могат да бъдат опасни за гражданите, обясни арх. Петър Диков. Според него няма и перо, от което могат да бъдат заделени тези средства, така че единственият начин е чрез застраховки.

Всяка година в бюджета се залагат между 500 хиляди и 1 милион лева, които отиват за премахване на общински постройки пред срутване. През това лято бяха съборени два недовършени блока в кв. „Левски”, чиито строежи са необезопасени от 20 години. Преди бутането кметството плащаше за охраната на единия от обектите.

Редактор: Ина Папазян