Онлайн услугата ще обединява сегашната карта на земеделските земи и кадастъра и реално ще покрива 80% от територията на страната, обясни Павлова.

Над 120 представители на бизнеса, местната власт от Югоизточния регион препълниха залата в център “Флора” в Бургас. Домакин бе кметът на града Димитър Николов. Дискусията на “24 часа” уважиха още кметовете на Поморие Иван Алексиев, на Приморско Димитър Германов, на Карнобат – Георги Димитров, на Камено – Жельо Вардунски, на Несебър – Николай Димитров, на Царево – Георги Лапчев, на Айтос – Васил Едрев.

В момента в Народното събрание тече гласуване на законови текстове, които ще обединят картите на земеделските земи с кадастъра, така че всичката информация да е на едно място, обясни Павлова. Паралелно обаче министерствата на регионалното развитие и на земеделието работели по проекти за обединяване и дигитализация на картите на двата вида собственост.

Павлова обясни нововъведението в отговор на бизнесмена Атанас Аврамов, който сподели конкретен проблем с липсата на кадастрална карта на имотите в една от промишлените зони на града. Според зам.-кмета на Бургас Чанка Коралска обаче зоната си има планове, а вероятно става въпрос за проблем с конкретен имот.

Да се въведе по-широка децентрализация на местната власт, както изисква Европа на регионите, поиска Георги Николчев от Асоциацията на собствениците в туризма. След 2020 г. ще има ново регионално деление, като вероятно ще се намали броят на областите, за да отговарят на изискванията в европейските регламенти, София пък ще бъде отделена в отделен регион за планиране, обясни му Лиляна Павлова.

Все още няма яснота дали регионите за планиране ще останат шест, както са в момента, или ще бъде променена тяхната бройка, обясни тя.

“Благодарение на магистрала “Тракия” Южна България разцъфна, добрата инфраструктура разви и увеличи и БВП на региона, каза още Лиляна Павлова.

“Силната местна власт, възможностите на инфраструктурата и активен бизнес, който да участва в партньорство с местните власти, са трите нужни условия за развитие на регионите”, посочи тя и обеща: “Досега давахме пари за регионално развитие, вече ще инвестираме в растежа на регионите.”

Ефектите от досегашните 3,1 млрд. лв., инвестирани в регионално развитие, се виждат, особено в съчетание с инфраструктурата, подчерта министърката на регионалното развитие.

За растеж в регионите са нужни проекти, които генерират приходи, в които бизнесът е генератор на идеи, каза още Павлова. Тя даде за пример комплекс “Флората” в Бургас, в който бе организирана дискусията. На неговата територия се провежда паралелно на дискусията между власт и бизнес първият фермерски пазар, организиран от “24 часа” и Българската банка за развитие.

250 млн. лв. са делегираните целеви бюджети за общините в Югоизточна България, съобщи Павлова. 210 млн. лв. ще бъдат инвестирани по проекти за градски транспорт и модернизация на градската среда в петте големи града на региона – Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Казанлък. Още 40 млн. лв. са заделени за енергийна ефективност в по-малките градове като Поморие, Карнобат, Елхово, Малко Търново, посочи министърката.

Принципът е да не се финансират само най-големите градове, а към всеки един от тях да има поне по един по-малък град, който да балансира развитието на региона, обясни Павлова.

1,5 млрд. лв., или половината от Оперативна програма “Региони в растеж”, е предоставена на общините. Те ще могат да изберат кои проекти да си финансират съобразно плановете им за градско развитие.

Голяма част от оперативната програма е заделена за подкрепа на три ключови реформи – образователната, здравната и социалната, подчерта Павлова. В образованието ще бъдат подкрепяни професионалните училища. За тях за цялата страна са заделени 130 млн. лв., 32,5 млн. лв. са за региона на Югоизточна България, съобщи още Павлова. Целта е в професионалните гимназии да бъдат изградени модерни лаборатории, така че бизнесът да може да обучава учениците по начин, който да отговаря на нуждите му.

В здравеопазването ще бъдат финансирани спешни центрове в 28 областни града и 188 малки населени места, ще бъдат закупени 400 линейки, така че да се осигури спешната помощ в цялата страна, обясни още Павлова.

350 млн. лв. са заделени и за ремонти на първокласни, второкласни и третокласни пътища, съобщи министърката. Приоритетно ще се финансират проекти в Северна България, но за Югоизточна също има предвидени ремонти по ключови трасета като Стара Загора – Раднево и Айтос-Възход, разказа Павлова.

Третата част от програмата е отделена към фонда на фондовете, където банките трябва да удвоят и утроят ресурса. Искаме да провокираме бизнеса да направи проекти и да ги финансира по-евтино по този начин, обясни Павлова. Вече сме финансирали с подобни схеми пазари, тържища, борси, езикови центрове, частни болници, завод за авточасти.

Най-важен за бизнеса, за да си осигури по-евтино финансиране, е гаранционният фонд, подчерта министърката. Засега е неясна обаче съдбата на запланувания фонд за туристическа инфраструктура, защото според Министерството на финансите е по-добре тези проекти да са част от фонда за градско развитие.

Мобилните пчелини, които се разполагат в горски територии, трябва да сключват договори с държавните горски предприятия за наем, препоръча земеделският министър Десислава Танева на пчеларя от Царево Манол Тодоров. С договора за наем пък вече ще може да се кандидатства за подпомагане пред Държавен фонд “Земеделие”.

След около 2 години се очаква да бъде удвоен пътят Бургас-Слънчев бряг, ако всички процедури преминат без обжалвания, отговори Павлова на Владимир Кисьов от Българската туристическа камара.

Сега кадастърът издава документи само от службата, която е в населеното място на имота. Цените на справките се движат от 10 лева за обикновени услуги до 90 лева за експресни.

“Законът ограничава службите по места да издават удостоверения само за съответната община. С електронния кадастър и регистър ограничението става ненужно и собствениците на имоти ще могат да получават документите във всяка служба, стига да представят необходимите документи”, каза шефът на регионалната комисия на парламента Любен Татарски.

Друга поправка предвижда скиците и схемите, които се издават на нотариус по електронен път, да имат силата на официален удостоверителен документ.

Не е ясно обаче дали отдалеченото издаване на такива документи ще може да влезе в сила веднага за цялата страна. Имотният регистър има цифров вариант за цялата страна, но цифрови кадастрални карти има едва за 18% от територията на България и за 30% от имотите, съобщава в. “Труд”.