“Сега препроектираме, ако се мине през друго трасе и се махне голямата лента между двете платна, ако намалим скоростта на 120 км/ч и радиусите на завоите, това води до намаляване на цената на строителството”, посочи премиерът Бойко Борисов, койтоминалата седмица спря обществената поръчка за изграждане на трасето.

„Това на практика са параметри, присъщи на скоростен път. При такъв вариант цената няма да падне “драматично”, но е възможно да се спестят 20-25%“, обясниха пред “Сега” пътни специалисти.

Икономията би дошла от това, че скоростният път няма аварийни ленти. Ако магистралата е широка 29 метра, по-семплият вариант на шосето е около 22,5 метра. Между двете платна на магистралата има и разделителна ивица около 3 метра, а при скоростния път тя е по-тясна. За пътуващите основната разлика е намаляване на разрешената скорост от 140 на 120 км/ч. Скоростният път беше въведен в закона за пътищата преди няколко години именно с цел да се даде възможност да се изграждат бързи шосета с близки показатели до магистрала.

Покрай споровете за “Струма” през Кресненското дефиле се разбра, че независимо дали ще има дълъг тунел или поредица от виадукти и къси тунели, пределната скорост също ще е 120 км. Други трасета, за които се обсъжда вариантът скоростен път, са Видин-София и Русе-Велико Търново.

Решението какво да се строи не е само в ръцете на проектанти и финансисти. Всеки пътен проект задължително минава през одит за безопасност, извършван от специализирани фирми. Друг проблем е, че за “Хемус” вече са похарчени пари за проекта, а сега ще са нужни още – за препроектиране. За “Хемус” бяха разработени 3 варианта и те вече са минали през обществено обсъждане с хората от селищата, през които ще минава пътят.

И строители, и държавни експерти обаче смятат, че дори да се направи нов проект, цената няма да се намали сериозно. Това призна и регионалният министър Лиляна Павлова. Все пак сметките сочат, че е възможно да се слезе от поисканите от победителите в отменената процедура 800 млн. лв. (без ДДС) за 60-те до около 500-600 млн. лв.

По “Хемус” остават за изграждане общо 250 км. През 2012 г. сегашният президент Росен Плевнелиев като регионален министър обясняваше, че за завършването на цялата магистрала са необходими над 1.2 млрд. евро.

На церемонията присъстваха еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хаан, президентът на Росен Плевнелиев, министър-председателят Бойко Борисов и министрите Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Мирослав Найденов.

Преди това официалните лица и журналистите имаха възможност да изпробват железопътната линия в демонстрационно пътуване с мотриса „Дезиро”. След пътуването премиерът Бойко Борисов връчи официално акт 16 и разрешението за ползване на отсечката на генералния директор на НКЖИ Милчо Ламбрев.

„За да се развива една държава, трябват инвестиции в хората, в малките и средни предприятия и в инфраструктурата“, каза еврокомисарят Хаан. „Днес ние сме част от общото европейско пространство и се радвам, че можем да открием участък от трансевропейски коридор IV“, допълни той, цитиран от econ.bg.

“Успоредно с магистрала „Тракия”, откриваме и жп магистрала, която свързва Европа и Азия”. Това каза премиерът Бойко Борисов на церемонията по официалното откриване на скоростния жп участък Пловдив – Димитровград, предаде “Фокус”.  По думите му това е една отсечка, която позволява влаковете да се движат с до 200 километра в час.

Обектът Пловдив – Димитровград е част от проекта „Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граница“. Финансирането по него е мостово (преходно) по програма ИСПА и Оперативна програма „Транспорт. С реализирането на проекта се повишава скоростта по железопътната линия до 160 км/ч за пътнически влакове, 200 км/ч за влакове с накланящи се кошове и 120 км/ч за товарни влакове.

Общо 67 км железен път е реконструиран и частично удвоен в частта Пловдив – Димитровград. Изградена е контактна мрежа, тягови подстанции, системи за сигнализация, телекомуникации и радиоуправление – съоръжения, които да позволяват бъдещо удвояване на цялата линия.

Строителните работи са разделени на три договора за проектиране и строителство: Фаза І – Крумово – Първомай, Фаза ІІ – Първомай-Димитровград и Системи за сигнализация и телекомуникации и SCADA.

Останалите отсечки от направлението Пловдив – Свиленград – турска граница се реализират по Оперативна програма „Транспорт”. Очаква се до края на годината да бъде завършена отсечката Свиленград – турска граница. Частта Димитровград – Свиленград е разделена на два лота като вече има избрани изпълнители, които трябва през лятото да започнат работа.

Надзорен комитет, който да следи за изграждането на скоростен път Русе – Свиленград и ще се представлява от България, Турция и Катар трябва да бъде създаден до 15 юли, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Всяка от трите държави ще излъчи по двама представители, които ще представляват Надзорния комитет, който до 20 септември трябва да разработи статута, правилата за работа на бъдещата компания. Самата компания трябва да бъде създадена през октомври.

Съвместното тристранно дружество ще може да участва и в изготвянето на предпроектни проучвания, анализ „ползи-разходи” и други дейности, свързани с подготовка за реализация на инфраструктурни проекти, допълни министър Павлова. Участието в Надзорния комитет ще бъде пропорционално, като в неговия статут ще бъдат разписани и детайлни правила за работа.

Финансовото измерение на проекта за изграждането на скоростния път Русе – Свиленград може да има едва след като се направи предпроектното проучване, анализ „ползи–разходи”, проучване за размера на инвестицията, срокът за нейното изпълнение и изплащане, обясни министърът.

България категорично е заявила, че няма да има финансов ангажимент освен за извършване на отчуждителните процедури, одобряване на парцеларните планове и издаване на разрешенията за строеж. Разходите по изграждането и поддръжката на пътя ще бъдат платени от бъдещата компания, която ще се създаде на принципа на публично-частното партньорство. Таксата, която ще се плаща за преминаване по трасето, е възможно да е базирана на GPS или друг вид ТОЛ-система.

Надзорният комитет, както и бъдещата компания, няма да се ограничават само до работата по изграждането на скоростния път Русе – Свиленград. Проектната компания ще разгледа освен трасето, предложено от нашата страна, минимум три алтернативни варианта за маршрут. Те са: Бургас – Варна през Шумен за Русе, през Върбишкия проход или през Шипка, обясни министър Павлова.

Първата работна среща между представителите на България, Турция и държавата Катар се проведе на 24 май в МРРБ. Тя беше продължение на срещата на високо равнище между министър-председателите на България, Турция и държавата Катар за реализиране на съвместен проект за изграждане на скоростен път Русе – Свиленград на принципа на публично-частното партньорство.

По-рано днес парламентът регламентира законово създаването на скоростни пътища. Това стана с текст от промените в Закона за пътищата, които депутатите приеха на второ четене.

Скоростните пътища са национални обекти, специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Те ще имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение, информира БТА. Скоростните пътища ще имат предпазна телена ограда, площадки за принудително спиране и площадки за краткотраен отдих. В момента скоростен път в България все още не съществува и тези пътища са бъдещи проекти.

Скоростните пътища са за това да свързват магистралите, да създават възможност за по-бързо движение между отделните областни градове. Това коментира пред журналисти в парламента народният представител от ПГ на “Коалиция за България” и министър на транспорта в правителството на Тройната коалиция Петър Мутафчиев. Той добави, че тези пътища не са за това да сменят политиката на изграждане на автомагистрални трасета в България.

По думите му части от автомагистрала „Хемус”, ще бъдат заменени със скоростен път. “Ако погледнете в момента плана и програма 2020, която разработи това правителство – там така наречената по идея АМ „Рила”, която трябва да свърже АМ „Струма” през Самоков и Ихтиман с АМ „Тракия” вече е скоростен път, каза още Мутафчиев.

По новите магистрали и рехабилитираните участъци ще бъде разрешена скорост от 140 км/ч”. Това обясни още Лазаров. Той уточни, че например в старите участъци на автомагистрала “Тракия” ще има знаци, които да ограничават скоростта под разрешената.

Друго решение, което депутатите взеха беше запазване на билдбордовете по магистралите, но само при положение, че са на определено отстояние.

Павлова обясни, че са изграждането на 300 км път ще се търси инвеститор, който ще може да събира тол такса между 10 и 15 лв за целия участък. Ние гарантираме трафик по този маршрут. Изчисленията показват, че на денонощие тук минават по най-малко 7 000 превозни средства, като голяма част от тях са тежкотоварни камиони, подчерта Павлова. Според нея подобен проект би бил в интерес на инвеститори от Оман или Катар.

Според регионалният министър ако всичко върви по план проектт може да се реалзиира в рамките на 3 г – 1 за проектиране и две за реализацията му. Това ще бъде важен маршрут, който ще промени пътната карта на региона, каза още Павлова.

На въпрос от кога ще пътуваме по магистрала до морето министърът потвърди датата 1 юли като пусков срок за пътя до Сливен. “В края на месец юни ще бъде готов и пътен възел Бургас – Меден рудник и така ще облекчим трафика към Созопол”, съобщи тя.

В момента върви процедура по избор на изпълнител, който да изгради четирите ленти на този първи лот от летището до град Поморие. Поетапно ще се правят и останалите отсечки, с изграждането на обхода на град Ахелой. „В момента върви тръжната процедура за избор на изпълнител и ако тя мине успешно, се очаква да започнем четирилентовия път август – септември. Разбира се трябва да се съобразим с летния туризъм и трафика”, каза министър Павлова.

Още тази година със сигурност ще започне строителството на четирилентовия път и до края на другата година вече ще има първите готови участъци, допълни Павлова. Пътят ще се изгражда с финансиране от страна на държавния бюджет. Министър Лиляна Павлова се ангажира и да съдейства на община Бургас правителството по-скоро да отпусне пари за започване изграждането и на друг важен за Бургас пътен възел – „Запад”, който ще мине над товарна ж.п. гара и с него реално ще се осъществи първият истински обход на града, така че транзитният трафик да не минава през Бургас.

„Индикативната стойност на строежа на шосето с дължина от 50 км се изчислява на 98 млн. евро”, уточни той.

В момента се проектират още няколко скоростни отсечки, които ще се строят в следващия програмен период със средства от оперативна програма „Транспорт“. Това са пътищата между Видин и Монтана, както и от Русе до Разград.

Работи се и по проекта за завършването на магистрала „Хемус“, в участъка от Ябланица до Шумен. В ход е и процедурата за възлагане на строителството на част от западната дъга на Околовръстния път на София, която е естественото продължение на магистрала „Люлин“.

Редактор: Ина Папазян