По думите му, документът дава възможност да се осъществи програмата на транспортното министерство относно реализирането на електронното управление през следващия програмен период. „Ние не отлагаме електронното управление за 2020 г. Напротив – даваме възможност за усвояване на средства и усъвършенстване на електронното управление през следващия програмен период, за който са предвидени 145 милиона евро по тематичната цел за цифров растеж и 30 милиона евро за инфраструктура в селските региони”, каза Папазов.

Според министъра най- важното е в рамките на две-три седмици да се изработи пътната карта, която ще даде конкретните срокове за въвеждане на електронното управление. Папазов обясни, че се предвижда да има централен Съвет за електронно управление, председателстван от министър-председателя. Министър Папазов добави, че е важно да се определи отговорно лице във всяко министерство, което да се занимава с въпросите на електронното управление в този Съвет. Министърът каза още, че ще има системен интегратор – структура, която да обединява всички регистри и да отговаря за електронното управление. „Важно е да се реши въпросът с разплащането на услугите, когато се ползва електронното управление, както и въпросът с идентификационния метод, с който ще се влиза в портала на електронното управление”, каза министърът.

Електронното управление в документа се разглежда като обхващащо четири основни направления за комуникация и услуги:

– „администрация-граждани” – включва съвременни интернет и интранет WEB базирани решения, съчетани с традиционните средства за осигуряване на широк достъп, които да водят до качествени промени в условията за комуникиране и предоставяне на услуги за гражданите;

– „администрация-бизнес” – включва съвременни решения, които оптимизират процесите и деловите отношения между администрацията и различните икономически субекти;

– „администрация-администрация” – включва развитие на информационните технологии в национален и междудържавен аспект с оглед на ефективно взаимодействие между различните административни структури;

– вътрешноведомствена ефективност и ефикасност – включва организиране и оптимизиране на бизнес процесите, на отношенията „администрация-служители” и на комуникацията в отделните административни структури.

По думите му – приоритет за следващия програмен период е направлението за изграждането на интермодална инфраструктура, защото в Европа 60% от товарите са на контейнери.

„Това е бъдещето за железницата. Проблемът е, че ние нямаме съоръжения, които да предлагат преминаването на тези контейнери, тоест интермодалните контейнерни терминали. Реално – това е целта ни, да постигнем едно съвсем друго ниво на железопътната ни инфраструктура, да постигнем съвсем друго ниво на крайната услуга, която достига до потребителя”, каза Алексиев.

За следващия програмен период, трябва да се довърши направлението към Бургас и към турската граница, да започне строителството на трасето Видин – София и още два основни проекта. Единият е Русе – Варна, а другият е Карнобат – Синдел.

„Трябва да осигурим направлението север – юг. Това е направлението от Румъния, Украйна надолу на юг и съответно и към Турция. Има още два варианта за изграждането на направлението север – юг. Единият е Русе – Варна – Карнобат – Синдел и към Турция. Другият вариант е така наречената четвърта линия Русе – Димитровград, но инвестициите там, по наши груби изчисления, ще бъдат над 2,5 милиарда лв., затова се съсредоточаваме главно в направлението Русе – Синдел – Карнобат и от там към Турция”, добави Алексиев

Общата стойност на проекта възлиза на 94 859 508,40 лв., от които 50 109 134,20 лв. безвъзмездна финансова помощ по ОП “Регионално развитие” и 44 750 374,20 лв. собствен финансов принос – средствата, които се осигуряват от сдруженията на собственици.

Проектът ще се изпълнява в рамките на 36 месеца и предвижда мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в 36-те градски центрове с цел създаване на жизнена среда, подлежаща на устойчиво развитие, и удължаване на физическия и социалния живот на сградите при значително повишени експлоатационни качества и комфорт на обитаване.

Към проекта е разработена детайлна методология, която съдържа концепция за изпълнение на проекта и реализиране на процеса по обновяване на многофамилни жилищни сгради. Към методологията са приложени образци на заявления/споразумения и други документи, необходими за реализиране на процеса по обновяване на всяка сграда в рамките на проекта.

За всяка одобрена за финансиране жилищна сграда собствениците ще получат като безвъзмездна финансова помощ максимум до 50% от стойността за обновяване на сградата, останалите 50% се осигуряват от собствениците със собствени или заемни средства.

Допустимите дейности за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради включват извършване на обследване за енергийна ефективност, топлоизолация, подмяна на дограма и външни врати, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.

Предстои издаване на заповед на Ръководителя на Управляващия орган на ОПРР за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Енергийно обновяване на българските домове“, с което ще започне неговото фактическо изпълнение.