Сред основните теми на разговорите бяха и свързаността и интеграцията на Западните Балкани с Европейския съюз, която е един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС. В рамките на срещата бяха обсъдени още намаляването на роуминга между двете държави, както и процедурите за концесиониране на летищата в София и Белград.

„България работи активно по изграждането на пътната и железопътна връзки между София и Калотина“, посочи министър Московски. В момента е в ход тръжната процедура за железопътния участък София – Волуяк, който се финансира от Механизма за свързана Европа, допълни той. Министър Московски припомни, че има изготвен технически проект за жп линията от Волуяк до Драгоман и се очаква търговете да бъдат обявени най-късно в началото на 2019 г. „Ако няма значителни забавяния при тръжните процедури в рамките на 3 години ще имаме железопътна връзка и оперативна съвместимост на системите между България и Сърбия“, каза още той.

Вицепремиерът Зорана Михайлович заяви, че направлението до границата с България е приоритетно и за тяхната страна и вече има осигурено финансиране за електрификацията на жп линията от Ниш до Калотина.

Предстоят разговори на експертно ниво между двете държави за обсъждане на Споразумение за трансграничния железопътен трафик между България и Сърбия.

Министър Николай Нанков информира сръбския си колега, че българската страна е стартирала тръжните процедури за пътната част от София до Калотина и се очаква още през 2018 г. да започне реалното строителство по тези участъци.

Възможността да сключва собствени сделки с държави извън Евросъюза беше изтъквана от правителството като една от най-големите ползи от напускането на Обединеното кралство.

“Очевидно ЕС има много търговски сделки с други страни и разглеждаме възможността условията им да бъдат копирани, със сигурност само в началото, в търговските споразумения на Великобритания”, заяви Мей пред журналисти по време на визита в Япония. “Това ще даде на бизнеса сигурността, от която се нуждае, за периода непосредствено след напускането.”

Мей изтъкна, че по-късно страната ще може да променя условията на споразуменията.

“След като вече сме извън Европейския съюз, дори да сме започнали на основата на съществуваща търговска сделка, която страната има с ЕС, ще зависи от Великобритания и съответната страна дали да предоговорят и променят тези условия в бъдеще”, заяви британският премиер.

Европейският съюз има търговски споразумения с външни страни като Швейцария и Южна Корея, а в момента се финализира това с Япония.

Докато е част от митническия съюз на общността, Великобритания няма право да сключва самостоятелни споразумения с трети страни.

В една от своите позиции, публикувани в последните седмици, британското правителство предложи временен митнически съюз с ЕС след март 2019 г., който да запази условията за търговия, съществуващи в рамките на общността. През този период обаче Великобритания иска да има възможност да договори отношенията си с трети страни.

Представители на европейските институции критикуват кабинета на Мей, който според тях цели да запази привилегиите от членството си, но без да плаща съответната цена.

Позициите на кабинета за отношенията с ЕС след “Брекзит” разкриват подобна стратегия. Лондон не иска гранични пунктове с Ирландия и поиска запазване на пакта за свободно пътуване между двете страни. Британските фирми, които отговарят на стандартите на Европейския съюз, да продължат да продават продуктите си на общия пазар без допълнителни проверки и такси след “Брекзит”, предложи също кабинета. Страната ще е съгласува законодателството си с европейското след излизането си от Съюза, за да гарантира сигурността на бизнеса и предложи варианти за разрешаване на споровете си с ЕС, при които Европейският съд в Люксембург да не е главен арбитър.

В момента тече третият кръг от преговори между Лондон и Брюксел за излизане на страната от ЕС.

В рамките на визитата бе подписан договор между летище София и китайска компания. Българското дружество ще получи софтуерен продукт – система за управление на човешките ресурси при обслужване на въздухоплавателни средства.

Продуктът ще спести време при осъществяването на комуникация, като целта е да се подобри ефективността на работата и да се намалят разходите на аеропорта. Ще бъдат улеснени преноса на данни и информация в рамките на столичното летище. Внедряването и поддръжката на продукта на първото летище в страна от Европейския съюз, ще бъдат безплатни в рамките на 5 години. Софтуерният продукт функционира на третото по-големина летище в Шанхай, Китай.

Преговорите ще се водят със собствениците, които са обжалвали размера на определеното парично обезщетение или нямат влезли в сила съдебни актове. Срещу решението за отчуждаване на имоти са образувани около 360 административни дела (отнасящи се за 384 имота), които са насрочени за разглеждане в периода март-ноември 2015 година. Сключването на съдебни споразумения между страните по образуваните дела ще доведе до прекратяването им и започване на строително-монтажните работи по обекта, се казва в съобщението.

Общата дължина на Северната скоростна тангента е 16,5 км. Трасето преминава през землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци, Враждебна.

Отсечката е важна за София и страната, тъй като в нея се пресичат автомагистралите “Тракия”, “Хемус”, “Люлин” и пътят София – Калотина. С изграждането на тангентата ще се осигури връзка между няколко европейски коридори, през които се осъществява трафикът от и за Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия.

Изграждането на Северната скоростна тангента ще осигури удобна връзка между крайните северозападни и югоизточните квартали на София. Очаква се с новото 6-лентово трасе да се подобри достъпът на най-отдалечените райони с центъра на столицата, да се улесни трафикът и да се съкрати времето за пътуване. С построяването на 16-километровия участък пътното движение ще се разпредели равномерно между новото трасе и Софийския околовръстен път.

За обекта е осигурено финансиране със средства от Европейския съюз. Сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ е на стойност 234 996 783,89 лева. Срокът за изпълнение на проекта е 31.10.2015 година.

Преговорите ще се водят със собствениците, които са обжалвали размера на определеното парично обезщетение или нямат влезли в сила съдебни актове.

С решение на Министерския съвет Северната скоростна тангента е обявена за национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост и за обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията. Трасето е с обща дължина от 16,5 км и преминава през землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци, Враждебна. С изграждането на този пътен участък ще бъде възможно трансферирането на транзитни потоци от вътрешността на страната в западна посока към Сърбия, а оттам и към Централна и Западна Европа.

За обекта е осигурено финансиране със средства от Европейския съюз, като сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ е на стойност 234 996 783,89 лв. Срокът за изпълнение на проекта е 31.10.2015 г. Срещу решението за отчуждаване на имоти са образувани около 360 административни дела (отнасящи се за 384 имота), които са насрочени за разглеждане в периода м. март – м. ноември 2015 г.

Сключването на съдебни споразумения между страните по образуваните дела ще доведе до прекратяването им и започване на строително-монтажните работи по обекта.

Делегацията е ръководена от началника на Генералния щаб на катарските въоръжени сили генерал-майор Хамад бин Али Ал Атия. Райков е очертал основните сфери на съвместна дейност – инвестиции в транспорта и инфраструктурата, увеличаване на търговския обмен, инвестиции в хранителната промишленост, туризма, енергетиката, образованието и технологиите, предаде dir.bg.

“Между двете страни бяха подписани 12 споразумения във всички сфери, като това се отнася и до сътрудничество в областта на отбраната и конкретно в сферата на военната медицина”, подчертава Марин Райков. Той е изтъкнал перспективата от задълбочаване на сътрудничеството между двете страни, което ще бъде и тема на предстоящото до края на годината заседание на Съвместната комисия за търговия и икономическо сътрудничество.

“Нашите две страни споделят и общи цели в региона на Близкия изток. Сигурността и стабилността в този регион е от ключово значение за България и ЕС. Продължаващото насилие в Сирия, съпътствано от тежка хуманитарна катастрофа е неприемливо. България подкрепя усилията на арабските държави и на международната общност за намиране на трайно, мирно и демократично решение на конфликта. Ние признахме сирийската опозиция за легитимен представител на сирийския народ и в тази връзка оценяваме високо подкрепата на Катар за този процес “, е допълнил премиерът Райков.

Генерал-майор Хамад бин Али Ал Атия е изтъкнал възможностите за сътрудничество в сферата на отбраната и отбранителната промишленост.

“Катар и България са две приятелски и миролюбиви страни, които могат успешно да си сътрудничат в сферата на отбраната и отбранителната индустрия. Ние вече имаме много добри примери за взаимодействие и обмен на опит в областта на военната медицина”, е посочил началникът на Генералния щаб на катарските въоръжени сили.