С промяната беше дадена зелена светлина за строителството на нови ски писти и съоръжения от концесионера на ски зоната в Банско – “Юлен”. Промяната разрешаваше строителството в зоната за ски туризъм (т.нар. Буферна зона), в която до момента можеше да се извършват само реконструкции на съществуващите съоръжения и ски трасета. Досега това беше разрешено единствено в зоната за сгради и съоръжения. Така общата площ, на която могат да се строят ски писти и съоръжения, от 0.6% се увеличи на 7.5% от територията на парка. Освен беше направена и промяна в таблица 32 към точка 15 от плана за управление, според която “строителството, ремонтът и реконструкция” в зоната за опазване на горските екосистеми и отдих имат същата поносимост както в зоната за съоръжения. По този начин се заобикаляха забраните за строителство в тази зона, в която според плана е разрешена човешка дейност само в изключителни случаи.

Делото беше образувано по две жалби, внесени от представители на две екологични организации – WWF и “Асоциация на парковете в България”. В тях те посочват, че режимите и строителните дейности, разрешени с промените на плана, противоречат на защитените територии. От екоорганизациите смятат, че е налице недопустимост на приетите от правителството промени, защото строителството на ски писти, лифтове и други спортни съоръжения не попадат сред изключенията на Закона за защитените територии. Според тях приетите промени в плана нарушават Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. В жалбата на “Асоциацията на парковете в България” се посочва, че МС не разполага с цифрови географски данни, които да им позволят да индивидуализират границите на Национален парк “Пирин”, които с решението си правителството променя. Според асоциацията с промяната на плана за управление се нарушават два закона – за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие. Липсва и решение на министъра на околната среда, че предложените изменения не подлежат на екологична оценка и оценка за съвместимост.

В мотивите си за отмяна на решението на МС съдът посочва, че за плановете, програмите и инвестиционните предложения, които са в обхвата на Закона за опазване на околната среда, се извършва чрез процедурата по екологична оценка и съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда.

Според магистратите в решението за промяна на плана за управление на “Пирин” се предвижда изграждането на водохващания, изграждането и разширяването на ски писти, строителство на въжени линии и съпътстваща техническа инфраструктура, но в акта не е посочено, а и от страна на правителството не са представени доказателства, че водохващането например е за питейни нужди, което попада в изключенията на закона. “Точно обратното се установява от доклада на министъра на околната среда и водите, в който изрично е отразено, че възможността за изграждане на водохващания е във връзка с изменението на режимите на двете зони – III и IV, предвиждащи строителство на ски писти, въжени линии и съпътстваща техническа инфраструктура, т.е. предвиденото водохващане е за нуждите на бъдещото строителство”, се казва в решението на ВАС. Освен това според съда дори и да се приеме, че строителството на въжени линии е за обслужването на всички посетители в парка, то това не е относимо към разширението на ски пистите.

Магистратите посочват, че плановете за управление се актуализират на всеки 10 години и до актуализацията се запазват регламентираните в него режими и норми. В момента има изготвен нов план за управление, който беше оспорен в съда заради липсата на екологична оценка. В края на април върховният съд реши, че за приемането му трябва екологична оценка, а от Министерството на екологията обжалват решението. “Буди недоумение фактът защо при наличие на процедура по приемане на План за управление на Национален парк “Пирин” за периода 2014 – 2023, в който би попаднала и сегашната промяна, е изменен действащият план, още повече като се вземе предвид, че действащият план заедно с извършените в него промени престава да действа”, се казва в мотивите на магистратите.

Съдът обаче прие за неоснователни твърденията на екоорганизациите, че с промяната е допуснато строителство на 48% от територията на националния парк. “Съобразно функционалното зониране на територията от одобрения план за управление на “Пирин” зоната за туризъм заема 2,2% от площта на парка, а зоната на сгради и съоръжения – 0,6%. Предвидената с промените зона за опазване на горските екосистеми и отдих по отношение на предвиденото строителство, ремонт и реконструкция е отразена като потенциално осъществима дейност, и то във връзка с изграждането на водохващания, а не друго строителство. Безспорно тази зона представлява 45,2% от площта на парка, но това не означава, че цялата площ е предвидена за изграждане на водохващане”, се казва в решението на съда.

Решението на ВАС може да се обжалва от правителството в 14-дневен срок пред петчленен състав на ВАС.

Спорното решение за промяна на плана за управление на “Пирин” беше гласувано от правителството на последното заседание преди Нова година. Приемането беше предшествано от скандал в правителството между вицепремиера Валери Симеонов и министъра на екологията, от една страна, и премиера Бойко Борисов, от друга. Първоначално те предлагаха да се промени концесионният договор на концесионера на ски зоната в Банско “Юлен”, но решението беше бламирано от Борисов. След това Симеонов обяви, че премиерът го “саботира” и че се чувства “изработен” от него. Като компромисно решение правителство прие промените в плана за управление на “Пирин”, като аргументите на Симеонов и Димов бяха, че планът се променя само за да се построи втори лифт на Банско и така да се реши проблемът с опашките в зимния курорт.

Решението на правителството предизвика масови протести на природозащитни организации, които настояваха, че преди да се приеме промените в плана, трябва да минат първо през екологична оценка, защото така се нарушават редица закони. Министърът на екологията Нено Димов обаче твърдеше, че това не е необходимо, защото в документа няма конкретика, а само промяна на режимите. Той защитаваше тезата, че на екооценка трябва да подлежи устройственият план, който ще разреши отделни дейности или конкретно инвестиционно намерение.