Като аргументи за това са изтъкнати големия обществен интерес и за да бъде намерен баланс в направените предложения, както и за да бъдат прецизирани отделните текстове.

Към момента никое от направените предложения като текстове за изменение на нормативния документ не е окончателно, а мнения по тях могат да бъдат направени с изпращане на e-mail на адрес: d.petrova@tourism.government.bg.

Паралелно с това екипът на Министерството на туризма се ангажира да обсъди всяко едно от направените предложения, както и продължава оперативните срещи с всички заинтересовани страни.

През седмицата на подобно обсъждане ще бъдат поканени и представители на екологични организации с цел да се дискутират правилата за къмпингуване, които да бъдат заложени в бъдещия нормативен документ, както и предложенията в чл. 207а, с които се прецезират глобите и наказанията за къмпингуване или разполагане на палатка, каравана или кемпер извън определените за целта места.

Ограничения за т. нар. “диво къмпингуване” към момента се въвеждат в редица законови и подзаконови нормативни актове, а бивакуването е забранено в националните и природните паркове според Закона за защитените територии, както и на териториите на някои общини, припомнят от министерството.

Очаква се с дни да бъде удължен срокът за изпълнение на обекта, съобщиха от Столична община.

Очакванията са, след като бъде готов проектът, трафикът да намалее с 50 % през кръстовищата на булевардите “Мария Луиза” и “Сливница”. До момента от там преминават 60 хиляди превозни средства.

От Столичната община очакват и по-чист въздух, което ще се постигне с намаляването на вредните емисии във въздуха.

Строителството на новото кръстовище при Лъвов мост започна през февруари. Към момента е изграден около 400 метра от новия ляв Владайски канализационен колектор и са положени 16 броя пилоти. Новата естакада ще струва 22 млн. лева.  С построяването й времето за преминаване на пътни превозни средства през кръстовището ще намалее от 8-10 минути в час пик до максимум 2 минути сметат експертите.

Проектът „Развитие на общинската инфраструктура” има за цел да осигури постоянно и качествено водоснабдяване и да подобри предоставяните канализационни услуги в страната. Изпълнението му ще помогне на България да отговори на изискванията на европейските директиви в областта. Предвидените по него дейности са изготвяне на 51 регионални генерални плана за ВиК, както и предоставяне на услуги, свързани със завършването и рехабилитацията на язовирите „Луда Яна”, „Пловдивци” и „Нейковци”, вкл. свързаните с тях пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), както и рехабилитацията на язовир „Студена” като се добави проектиране и изпълнение на рехабилитация на ПСПВ – Перник.

Към момента е изпълнен успешно компонентът за изготвяне на регионалните генерални планове за ВиК. По компонентите, свързани с проектирането и строителството на язовирите има забавяне, свързано с реализацията и процедирането на подробни устройствени планове за санитарно-охранителните зони и съпътстващата инженерна инфраструктура, както и с бюджетните ограничения, наложени през 2012 г. и 2013 г.

Технологичното време, необходимо за изпълнението на строително-монтажните работи и въвеждането на обектите в експлоатация, изисква удължаването на заема с 24 месеца. На база осъществените подробни обследвания на състоянието на площадките и изпълненото в миналото строителство за язовирите „Пловдивци” и „Луда Яна”, проучването на стената и прилежащите съоръжения на язовир „Студена” и изготвените идейните проекти е установено, че изчислените индикативни стойности на строително-монтажните дейности за довършването и рехабилитацията на язовирите и пречиствателните станции към тях надхвърлят прогнозните суми на проекта с 6,1 млн. евро.

При промените в проекта необходимият финансов ресурс за изпълнението му е изчислен на общо 87 449 375 евро, което води до намаление на заема от 81 млн. евро до 70 млн. евро и на държавното съфинансиране от 20,2 млн. евро до 17 449 375 евро. Въпреки че на този етап строително-монтажните работи за доизграждането на язовир „Нейковци” и ПСПВ отпадат от проекта, при наличие на финансов ресурс в бъдеще ще има необходимата проектна готовност за стартиране на строителството.

Преструктурирането на проекта е от особена важност за изграждането в страната за първи път от 30 години на комплексни хидротехнически системи за питейно водоснабдяване с приоритетно предназначение, които са инвестиция за социалното и икономическото развитие на региони, засегнати от години от воден режим, се казва още в съобщението.

С проекта се предвижда удължаване на срока на действие на Финансово споразумение от 19 октомври 2013 г. до 31 декември 2015 г. Освен това се предлага източник на средствата за възнаграждение по предоставяните услуги да постъпват от върнатите средства от операции, изплатени от фондовете за градско развитие на Холдинговия фонд до края на действие на споразумението. В случай, че не бъде постигнато съгласие между двете страни, се предвижда да се пристъпи към нормалното прекратяване на действащото Финансово споразумение поради изтичане на срока му на действие. В този случай функциите на Холдингов фонд по JESSICA ще бъдат прехвърлени на Управляващия орган на ОП „Регионално развитие”.

Финансовото споразумение с Европейската инвестиционна банка за създаване на Холдингов фонд по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA) за срок от три години е ратифицирано и е в сила от 19.10.2010 г. За целите на изпълнението са осигурени 33 млн. евро от ОП „Регионално развитие”. С изпълнението на инициативата в България са създадени два фонда за градско развитие, които финансират проекти под формата на публично-частни партньорства и други проекти за устойчиво и интегрирано градско развитие в седемте големи града в България – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.

България е сред 10-те държави-членки на Европейския съюз, прилагащи инструмента JESSICA. Тя е и петата страна, която стартира инвестиции в проекти за градско развитие с използване на иновативно финансиране с инструменти за финансов инженеринг, като в средата на месец февруари 2013 г. беше подписано първото споразумение за проектно финансиране по JESSICA между „Регионален фонд за градско развитие” АД и община Стара Загора за реконструкция на централния общински пазар в града. Одобрени са също проект за изграждане на подземен туристически атракцион в Бургас, както и проекти за реконструкция на „Женски пазар” и пазар „Връбница” в София.

Отчитайки предимствата на JESSICA при финансирането на проекти за градско развитие, в следващия програмен период е предвиден значителен ресурс в рамките на ОП „Региони за растеж” 2014-2020 г. за инструменти за финансов инженеринг от типа JESSICA, който ще бъде използван за реализация на инвестиции от интегриран градски тип с участието на общини, частни инвеститори и публично-частни партньорства.

Първоначалният срок за паспортизация на държавните и общинските сгради беше 31 декември 2011 г. По финансови причини срокът масово не беше спазен от общините, но въпреки че бяха заложени и глоби за неизпълнение на изискването, санкционирани кметове нямаше.

Промяната не засяга сроковете за паспортизация на частните сгради от трета и четвърта категория, в които влизат най-масовите жилищни сгради у нас. Те бяха удължени с промени в същата наредба през декември 2011 г.

Сградите от трета и четвърта категория трябва да бъдат паспортизирани съответно до края на 2014 г. и до края на 2016 г. Паспортизацията на сградите от пета категория с нискоетажно строителство трябва да приключи до края на 2018 г.

След изтичането на нормативните срокове за издаването на паспортите се планира въвеждането на ограничения върху разпоредителните сделки в непаспортизираните сгради.

Решението е въз основа на засиления интерес от страна на големи международни компании, които имат опит в строителството и реконструкцията на мостове. Удължаването на срока с 10 дни ще даде възможност на чуждестранните участници да се запознаят по-добре с процедурата и да подготвят качествени предложения.

До 13 юни 2012 г. документация за участие в процедурата са закупили 22 компании.

По време на ремонтите се предвижда движението ще бъде пренасочвано в едната лента, тъй като на всеки мост двете платна са на отделни съоръжения, тяхното изпълнение ще бъде възложено последователно и няма да има отбиване от магистралата.

Въпреки двата неуспешни опита за концесиониране на аеропорта, с новото решение за удължаване на срока не е сменено нито едно от икономическите условия, на които трябва да отговаря бъдещият концесионер.

Новият стопанин на летището трябва да има основен капитал, не по-малко от 1 млн. евро, а балансовата стойност на активите му да не е под 5 млн. евро. Кандидат-концесионерът трябва да е реализирал поне 3 млн. евро оборот от управление или експлоатация на гражданско летище през една от последните 10 финансови години.

Транспортното министерство поставя условие пред потенциалния концесионер да има опит в стопанисването на аерогара, на която за година да са обслужвани най-малко 200 000 пътници или каргото да е повече от 10 000 тона.

Новост е единствено отстъпката в плащането на годишната концесионна такса в полза на държавата. Кандидатът сам оферира размера й. Има право на гратисен период в плащането не повече от 4 години от влизането в сила на концесионния договор.

Заедно с Летище – Горна Оряховица концесионери се търсят и за Летище – Русе и каргото в Пловдив. За крайдунавската аерогара срокът е удължен до 20 април догодина, а за товарното летище – до 7 декември тази година.

Документация за участие в откритата процедура може да бъде закупена от заинтересовани лица в срок до 2 декември 2011 г.

Концесията се предоставя за строителство на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера.

Концесионна територия е с обща площ 195 198 кв. м и се намира се в землището на с. Крумово, общ. Родопи.

Концесионерът следва да изгради и/или монтира следните сгради, съоръжения и оборудване територията на обекта на концесия:

– карго терминал;
– офисна сграда за спедитори и държавни служби;
– хангар за техническо обслужване на въздухоплавателни средства;
– перон за карго терминал, включващ и изграждането на връзка към съществуващата пътека за рулиране D;
– паркинг към карго терминал за камиони;
– зона склад за ГСМ;
– зона за паркиране и обслужване на самолетообслужваща техника (GHE);
• пътни връзки към карго зоната.
• Концесията се предоставя за срок от 35 години.

Срещу предоставеното право да изгради и ползва карго зоната, концесионерът ще бъде длъжен да заплаща на концедента годишни концесионни плащания след изтичане на първоначалния гратисен период, определен с офертата на участника, но не по-дълъг от 10 години от влизане в сила на концесионния договор.

Потенциалният концесионер трябва да покрива критерия за подбор по чл. 26, ал. 1 от Закона за концесиите „Икономическо и финансово състояние”  и да има  реализирани приходи за поне една от последните 3 финансови години, преди датата на подаване на офертата, в размер на не по-малко от 18 000 000 лева, а размерът на балансовата стойност на активите да не по-малко от 35 000 000 лева.

Подробна информация за откритата процедура може да бъде намерена на електронната страница на Държавен Вестник (http://dv.parliament.bg/DVWeb/koncesiiList.faces), както и на електронната страница на МТИТС в раздел „Концесии-актуално”.

Промените са консултирани със Световната банка и имат за цел да се подобри изпълнението на проекта предвид отчетеното закъснение на дейностите по него.

Проектът се състои от три компонента. Първият е рехабилитация и частична реконструкция на приблизително 450 км пътища от републиканската пътна мрежа, особени в девет групи обекти (лотове).

Вторият компонент засяга институционално развитие, подкрепа за финансово управление и доставка на оборудване за Централния институт по пътни технологии, национални и европейски норми и стандарти, а третият дейности, свързани с повишаване безопасността и сигурността на движението.
Промените в споразумението засягат първите два компонента.

Поради закъснение в програмата за изпълнение и фискални ограничения през 2010 и 2011 г., ще бъдат рехабилитирани 307 км пътища. За сметка на това ще бъдат разширени дейностите по втория компонент, свързани с укрепване на управлението и подобряването на планирането в пътния сектор, както и разработването на програми с фокус върху използването на европейските фондове.

Целта е да се подпомогне цялостното и своевременно усвояване на средствата от ЕС, предназначени за пътния сектор в България, като се ускори подготовката, одобрението, изпълнението на проектите и изплащането на средствата за тях.

Предвид намалените проектни разходи и с цел да се осигури гъвкавост на управлението, размерът на заема остава непроменен – 90 млн. евро, но се намалява делът на националното съфинансиране – от 54 млн. евро на 15,62 млн. евро. По този начин ще се осигури бюджетна и финансова гъвкавост на управление.

Крайната дата на проекта се удължава с 24 месеца – до 30 юни 2013 г. Удължаването ще позволи да бъдат завършени работите по рехабилитацията на пътните участъци и да се укрепи институционалният капацитет с цел подобряване усвояването на европейските фондове, допълват от пресцентъра на МС.

Срокът за подаване на оферти за строежа на лот 1 на автомагистрала „Струма” се удължава до 7 юни, съобщиха от Агенция “Пътна инфраструктура”.

Касае се за участъка от Долна Диканя до Дупница. Промяната е необходима поради промени, възникнали след отстраняване на констатирана техническа грешка в документацията, вследствие на което е необходимо допълнително време за изготвяне на оферти от участниците.

От пътната агенция правят следното уточнение за участниците, закупили документацията: в Приложената Обобщена количествена сметка, Сметка 5 “Серии 500 – Асфалтови работи” , позиция 5601 се изменя, както следва: “Плътен полимермодифициран асфалтобетон” се изпълнява със Сплит мастик 0/11 S съгласно Таблица 5602.1. на Техническата спецификация”.
Преди време настоящият министър на транспорта Ивайло Московски заяви, че до края на годината ще започне строителството само на единия лот. Началото на проекта беше дадено през март от строителния министър Росен Плевнелиев.

Заемът, който се очаква страната ни да вземе е 200 млн. евро. Трасето на бъдещата автомагистрала е с приблизителна дължина 156 км по направление на път Е79. За нея има прединвестиционни проучвания с утвърдено трасе с изключение на участъка през Кресненското дефиле.

На 31 януари 2007 година е открита първата отсечка от магистралата, която е с дължина 19 км от Даскалово до Долна Диканя. Лот 2 от Дупница до Симитли е с дължина 45 километра. За него е подадена апликационна форма, но все още не съществува проект.

Очаква се до края на 2011 г. да бъдат готови плановете и парцелирането на трасето, а през 2012 г. да бъдат извършени отчужденията и през 2013 г. да започне строителството. То се очаква да трае 25 месеца.

Редактор: Мая Димитрова