В преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане са предвидени промени в Закона за местните данъци и такси, предвиждащи данъкът върху превозните средства да се определя по нова формула, включваща два компонента – имуществен и екологичен.

Имущественият компонент отчита мощността и годината на производство на автомобила, а новият компонент – екологичната категория и замърсяването, което той причинява на околната среда. Повишението на данъка обаче не може да бъде изчислено с точност, защото конкретният размер на ставката ще се определи от съответния общински съвет, но няма да бъде с повече от 30%.

„70% от автомобилите в България ще бъдат обложени с по-висок данък. Това са автомобилите на по-бедните български граждани“, заяви депутатът от БСП Иван Иванов. Според него при всяка промяна в данъчната политика трябва първо да се мисли първо за гражданите, които пълнят хазната. „Вие правите една сериозна крачка в посока на това да лишите българските граждани от възможността не само да си закупуват автомобили, но и да карат старите си. На всичко отгоре, в момента цените на гоаривата хвърчат до небесата, а хората протестират“, допълни още Иванов.

Колегата му Таско Ерменков също разкритикува управляващите заради промяната. „Недейте да търсите всякакви начини, за да си попълните фиска, защото не може да го направите през икономика и добавена стойност, а през данъци. И то на гърба на бедните! Както винаги – бедният плаща всичко!“, заяви Ерменков от трибуната.

Депутатът от „Обединени патриоти“ Георги Колев защити промените като се позова на статистика, според която почти 700 души на година в страната умират от пътни произшествия, а вследствие на различни заболявания, причинени от мръсния въздух, загиват хиляди. Според него всички трябва да подкрепят усилията за постигане на по-чист въздух в България, а този, който замърсява да плаща повече.

Ивелина Василева от ГЕРБ също се позова на тревожната статистика, свързана с мръсния въздух и призова за решителни действия за промяна в тази посока. „Трябва да имаме цялостна политика, свързана с основните замърсители. За България това са битовото отопление и транспортът. Транспортът е втори подред“, аргументира се тя. Според нея в дискусията не става въпрос за самоцелно събиране на пари, а въвеждане на по-добър стандарт на живот и опазване на човешкото здраве.

Според управляващите с промените се въвежда принципът „замърсителят плаща“, чието интегриране ще стимулира използването на екологично чисти превозни средства.

Патриотът Павел Шопов пък призова ГЕРБ да преосмислят предложенията си за промяна в налога за колите. „Ако този бюджет не е каца с мед, то той е една голяма делва с мед. И на този кюп с мед вие сипвате две лъжички катран. Защо? За няколко милиона лева повече!“, разгневи се той от трибуната.

Новите данъчни правила ще засегнат значителна част от собствениците на автомобили. Според данните регистрираните у нас превозни средства са над 3,6 милиона. От тях на възраст до 5 години са едва около 168 000, а колите над 20-годишна възраст са 1,5 милиона.

Таксата се плаща еднократно и е задължителна, за може автомобил да бъде регистриран в КАТ. С натрупаните пари се финансира рециклирането на тези коли, когато излязат от употреба.

През 2016 г. второто правителство на Бойко Борисов увеличи таксата за автомобили, които са над 5-годишни с 3 процента, а за тези над 10 години тя достигна 275 лева. Тогава аргументът на кабинета бе да се насърчава използването на екологични возила.

Сега Димов заяви, че освен екотаксата, ще бъдат завишени и критериите при техническите прегледи. Наред с това се търси вариант МВР да стане бенефициент по оперативна програма “Околна среда” и със средства от нея да се купуват газ анализатори за проверка на вредните емисии, изпускани от автомобилите. Към момента подобна техника има на пунктовете на КАТ, но още през зимата екоминистърът обяви, че подобни устройства ще има и в мобилните патрули.

По отношение на замърсяването на въздуха от битовото отопление Нено Димов посочи, че амбицията е още за следващия отоплителен сезон да има изисквания към съдържанието на сяра и пепел в брикетите и въглищата. Според него въвеждането на такива стандарти е лесната част, но по-труден ще е контролът.