„2016 година се предвижда да се започнат преговорите с ЕИБ, като през 2016 година изтича сегашното споразумение в рамките, на което приключва програмата „Транзитни пътища 5″. Новата ни концепция е да не правим програма „Транзитни пътища 6 “, а да имаме един изцяло нов подход”, коментира тя, цитирана от “Фокус”.

Министърът допълва, че заради това от регионалното министерство работят по нова програма, наречена „Европейски транспорти и коридори“. По нейните думи чрез нея между 2017 и 2025 г. ще бъдат финансирани няколко ключови направления. В това число влизат новите пътища София – Калотина, София – Видин, Русе -Велико Търново.

„Получим ли мандат ще приоритизираме проектите. Категорична съм и ще настоявам за получаването на този мандат”, каза Павлова, цитирана от econ.bg.

По отношение на трасето между София и Калотина министърът коментира: „Пътят е разделен на два етапа – до Храбърско и от там до границата”. „Имаме най-добра проектна готовност за участъка, който е от Храбърско до границата на Калотина”.

Тя казва още, че към момента няма осигурено финансиране, допълва агенция “Фокус”. По думите й, освен по линия на плана „Юнкер” това, което е разработено и предложено, като концепция трябва да се разгледа и в Съвета за развитие, като първа стъпка, за да бъде получен мандат.

От думите на регионалният министър става ясно още, че от следващата година не е изключено цените на винетките да се увеличат. В момента започва да се прави анализ на тарифите, който трябва да приключени до септември или октомври. След това резултатите ще бъдат обсъдени и ще стане ясно дали ще има промяна в цените им през следващата година.

Едната процедура е за избор на изпълнител за превантивно, текущо, зимно поддържане и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на 78,5 км от АМ „Хемус” – от София до Ябланица, и пътна връзка от 3 км „Прелок“. Тя включва и поддържане на принадлежащите пътни връзки, на осветлението в тунелите „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки ханове“.

Индикативната стойност на обществената поръчка е 15 млн. лв. без ДДС.

Втората обществена поръчка е за изпълнител за зимно и текущо поддържане на 208,18 км от АМ „Тракия“ – от София до Стара Загора, на 2,25 км пътна връзка с АМ „Марица“, както и принадлежащите пътни връзки и поддържане на осветлението на тунел „Траянови врата“.

Индикативната стойност на обществената поръчка е 20 млн. лв. без ДДС.

Срокът за изпълнение на обществените поръчки е 48 месеца. Предложенията на кандидатите ще бъдат оценявани по критерия „икономически най-изгодна оферта“.

Кандидатите и по двете обществени поръчки могат да подават офертите си до 17 ч. на 4 май т. г.

До 10 октомври е срокът, до който желаещите да се включат в търга за първата отсечка могат да подават своите документи. Що се отнася до пътя от Кресна до Сандански, там срокът е до 3 ноември. Преди време в експлоатация беше пуснат Лот 1 от автомагистралата. Към момента отсечките от Дупница до Благоевград и от Сандански до Петрич са в процес на изграждане.

Предвижда се да бъде изградено трасе с две платна с дължина около 62 км за Лот 3 на АМ “Струма”. То ще бъде построено между Благоевград и Сандански. Финансирането на проектите за лотове 1, 2 ,3 и 4 от магистралата е осигурено от Оперативна програма “Транспорт” 2007–2013 г. Конкретно изграждането на Лот 3 ще бъде финансирано през новия програмен период 2014–2020 г.

Николай Григоров поясни, че третият, четвъртият и петият етап са изцяло ново строителство. Третият етап, с дължина от 5 км., е от пътното кръстовище с път III-4404, с. Чехлевци до пътен възел „Дядо Дянко“ в Габрово. Четвъртият етап – 4,1 км., е от п. в. „Дядо Дянко“ до кв. „Радецки“ и предвижда построяването и на етапна връзка на обходния път на Габрово с Шипченския проход – 3,1 км.

В петия етап е изграждането на участък от 10,5 км, включващ и тунела под Шипка с дължина около 3,2 км. Николай Григоров подчерта, че Тунелът под връх Шипка (3,22 км) е предвиден за изграждане в периода 2014-2020 г.

Вече е избран изпълнител за изработката на идейния проект за самото тунелно съоръжение, като вероятно още в рамките на месец юни ще бъде сключен договор с класирания на първо място проектант. От казаното от него стана ясно, че още от този месец ще започнат отчуждителните процедури по Третия и Четвъртия етап.

Западният обходен път на Габрово, с тунел под Шипка са водещ приоритет на ОП “Транспорт” и има изключително благоприятни обстоятелства за максимално бързото реализиране на цялостния проект. Намерението и твърдото желание на правителството е проектът да бъде реализиран с европейски средства, с национално съфинансиране, още преди края на следващия планов период, т.е. до 2020 година”, каза още Григоров.

По отношение на финансирането от Агенция “Пътна инфраструктура”, бенефициент по ОП “Транспорт”, основен изпълните на проекта, документите, за апликационната форма, която трябва да бъде внесена в Брюксел, са внесени в Министерството на Транспорта.

Нормативните документ, свързани с оперативната програма за следващия планов период 2014 – 2020 са изготвени и приети от Правителството. Очакванията са също до края на месеца да бъдат внесени за одобрение от ЕК, като най-вероятно през тази есен ще бъде одобрена самата оперативна програма и средствата за реализирането на проектите по нея.

Обходният път на Габрово е част от Трансевропейски транспортен коридор ІХ Букурещ – Русе – Димитровград – Александруполис и е възлова точка при движението в посока Север – Юг. Чрез него се осъществява преминаването през Стара планина в централната част на България. Основните транспортни направления, които ще обслужва са: Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа) и Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа).

„Амбицията е строителството да приключи за една година“, заяви Терзиева. Проектът е започнат преди повече от 10 години, но резултатът го виждате – път няма, а хиляди хора са принудени да търпят неудобства“, обясни министърът.

Изграждането на околовръстния път ще осигури изцяло ново трасе от входа до изхода на Чепеларе, ще изведе автомобилния трафик от центъра на града и ще подобри пътната безопасност в района. От новия път ще се възползват не само жителите на Чепеларе, но и туристите, пътуващи за Пампорово, както и бизнесът в региона. Трасето е важно и за останалите 9 общини в областта, чиито жители ще могат да го използват като основна пътна връзка с Пловдив.

В Чепеларе министър Терзиева каза, че с 1 млн. лв., осигурени от Публичната инвестиционна програма на правителството, започва благоустройството на главната пешеходна улица “Васил Дечев” и ремонт на ул.”Беломорска”.

Министерството на регионалното развитие ще отпусне и още 700 хил. лв. за реконструкция на водопроводната мрежа в село Павелско. „Целта ни е да отремонтираме старата, заради която трите най-големи села в община Чепеларе – Павелско, Хвойна и Орехово, както и смолянското село Белев дол всяка година през лятото и есента са на воден режим“, заяви Десислава Терзиева.

По-късно, на Рожен министър Терзиева направи първа копка за рехабилитация на 14 км от пътя Чепеларе-Соколовци. Трасето е част от главния път Пловдив-Смолян-Мадан и от години е в много лошо състояние. Средствата в размер на близо 10 млн.лв. за рехабилитацията се осигуряват от Програмата за трансгранично сътрудничество България-Гърция.

„Основният приоритет на нашето правителство е намаляване различията на регионите, които за последните 4 години са се задълбочили доста. За това наш основен приоритет е с различни източници на финансиране да ремонтираме по-малките пътища, които са в лошо състояние и свързват районите и населените места. Всеки гражданин има право да пътува безопасно и по хубави пътища”, каза  регионалният министър.

Ремонтите дейности по главния път Чепеларе-Соколовци трябва да приключат до края на лятото.

На брифинг пред медиите министърът информира, че до края на годината в Смолянски регион със средства от държавния бюджет ще бъдат стартирани инфраструктурни обекти на обща стойност около 100 млн.лв. Инвестициите от ОП „Регионално развитие” в областта са за над 43 млн.лв.

„Проектите на министерствата, които ще бъдат оценявани за финансиране по Програмата, също ще бъдат с регионална насоченост“, уточни Чобанов. Макар че не е изрично разписано, принципната предварителна договореност при обсъждането на Програмата за това проектите да не надхвърлят 15 млн. лв., ще бъде спазено, каза финансовият министър. Министерството на финансите няма да кандидатства със свой проект по тази Програма и няма да има конфликт на интереси при избора на проекти за финансиране. Заложени са достатъчно принципни разпоредби за гарантиране на публичност и прозрачност при изпълнението на инвестиционната програма, категоричен е Петър Чобанов.

Министър Чобанов акцентира върху опростените правила за попълване на апликационната форма за кандидатстване от общините и уточни, че областните управители със своята координираща функция ще подпомагат общините в процеса на изготвяне на проекти. Финансовият министър не очаква забавяне на изпълнението на програмата, като се мотивира, че непрекъснато в МФ постъпват искания за допълнително финансиране от общините и затова очаква апликационните форми бързо да бъдат подадени до областните управители и предадени на Междуведомствения съвет за разглеждане. Областните управители няма да имат правото да отхвърлят проекти на общините, така се елиминират възможностите за налагане на „сито“ по политически съображения по места.

„Очаквам около 150 млн. лв. да са желанията за финасиране на проекти на централната администрация, останалите средства ще предоставим на общините. Няма направено предварително разпределение на средствата по региони и министър Чобанов се надява на качествено разработени проекти, за да има успешно усвояване на 500 млн. лв. финансов ресурс по Програмата. Финансовият министър припомни, че бюджетната процедура и начините за прозрачното управление и разходване на публичните финанси са се доказали във времето като успешни и те ще гарантират безпроблемното изпълнение на първата от 20 години насам публична инвестиционна програма за страната ни.

В приетото днес постановление е предвидено създаването на Междуведомствен съвет за оценяване, приоритизиране и подбор на проектни и програмни предложения на конкурентен принцип за изпълнение на целите на Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Ръководител на този орган се предвижда да бъде министърът на финансите, а негови членове да са министрите на икономиката и енергетиката, на регионалното развитие, на инвестиционното проектиране, на транспорта, информационните технологии и на съобщенията, на околната среда и водите и председателят на Националното сдружение на общините в България. Възлагат се функции на областните управители по набирането и номинирането на конкретни проекти/програми с регионално и местно значение, предложени от общините от съответната област, след което ги представят за оценка, приоритизиране и подбор на Междуведомствения съвет. Регламентирани са и критериите, съгласно които Междуведомственият съвет ще извършва оценка и класиране на проектите. Предвижда се предложенията за програми от структури на централната администрация на изпълнителната власт да се представят в Министерството на финансите. Министърът на финансите ще внася предложение до Министерския съвет за тяхното одобряване.

Списъкът на проектите и отговорните за тяхното изпълнение институции, както и съответното финансиране, ще се одобряват с постановление на Министерския съвет. За прозрачното разходване на средствата, предоставени за финансиране на одобрените проекти, ще има наблюдение на тяхното изпълнение и представяне на периодични доклади, както и изготвянето на годишен отчет за напредъка. Прекратяването на финансирането на даден проект също е заложено, като средствата или ще бъдат пренасочвани към следващ в списъка проект или към нов.

Основна цел на концесията за пловдивското летище е да се разшири дейността чрез достигане на определени нива на техническа осигуреност, технология и организация на наземното обслужване в съответствие с изискванията на европейските стандарти, за привличане на летищен трафик и развитие на конкурентни търговски дейности, основно свързани с обработката на товари.

Втората концесия ще позволи да се възстанови дейността на Летище Русе, да се достигнат определени нива на обслужване, да се привлече летищен трафик и да се развият търговските дейности в района на аеропорта. Възобновяването на дейността на летище Русе като гражданско летище за обществено ползване е един от приоритетите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в областта на гражданското въздухоплаване и е залегнало в Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на България до 2015 г.

Предлага се срокът на концесиите да бъде 35 години, а концесионерите да бъдат определени чрез открита процедура.