В сравнение със същото тримесечие на 2017 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава с 5,5%, като броят на пътувалите само в страната или само в чужбина намалява съответно с 8,3 и 3,1%, докато броят на пътувалите в страната и чужбина се увеличава с 56,8%.

През третото тримесечие на 2018 г. най-много са пътували българите на възраст между 25 и 44 години – те са общо 845 хиляди, или 44,9% от всички пътували лица.

През третото тримесечие на 2018 г. като самостоятелни са били регистрирани 2,3 милиона пътувания, което е 87% от общия брой. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 92,7%, а на тези в чужбина – 56,8%.

В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял са разходите за храна както в страната, така и в чужбина – съответно 43,2 и 31,1%.

През третото тримесечие на 2018 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 396,52 лв. в страната и 642,28 лв. в чужбина.

Преди година инфлацията във валутния съюз бе на равнище 1,4 процента, а в ЕС – 1,7 на сто.

Най-висока инфлация през октомври отчита Естония (4,5 на сто), Румъния (4,2 на сто) и Унгария (3,9 на сто).  Най-ниска е била инфлацията в Дания (0,7 на сто), Португалия ( 0,8 на сто) и Ирландия (1,1 процента).

В България инфлацията през октомври е останала колкото и през септември – 3,6 процента. Преди година показателят е бил на равнище 1,5 на сто.

Най-голям принос за повишаване на годишната инфлацията в еврозоната има енергията (+1,02 процентни пункта) и услугите (+0,65 процентни пункта), отбелязва Евростат.

През първото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 21.479 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 10.982 млрд., като на човек се падат 1558 евро.

Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.6% на БВП през първото тримесечие на 2018 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 година.

Между януари и март делът на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 0.3 процентни пункта спрямо година по-рано до 2.2%. Индустрията запазва дял от 29.3%, а делът на услугите нараства с 0.3 процентни пункта до 68.5%.

По предварителни данни през първото тримесечие на 2018 г. БВП на един зает се увеличава с 2.3% в сравнение със същия период на 2017 г. или средно по 6245.7 лв. от текущия обем на БВП като всеки зает създава средно 15.4 лв. БВП за един отработен час.

Заетите в икономиката са 3.439 млн. души. В индустрията всеки зает средно е произвел през първото тримесечие 6182.4 лв. брутна добавена стойност (БДС) или 14.5 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5 509.2 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 13.0 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 708.0 лв. и 2.3 лв. за един отработен човекочас.

През март 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

– хранителни продукти и безалкохолни напитки – намаление с 0.4%;

– алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.3%;

– облекло и обувки – намаление с 0.5%;

– жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – увеличение с 0.1%;

– жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – намаление с 0.1%;

– здравеопазване – намаление с 0.1%;

– транспорт – намаление с 0.6%;

– съобщения – увеличение с 0.2%;

– развлечения и култура – намаление с 3.4%;

– образование – цените остават на равнището от миналия месец;

– ресторанти и хотели – увеличение с 0.1%;

– разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.6%.

През март 2018 г. са спаднали цените на следните хранителни продукти: бял хляб – с 0.4%, макаронени изделия – с 2.1%, трайни колбаси – с 1.1%, прясна и охладена риба – с 2.9%, пълномаслени и нискомаслени пресни млека – съответно с 1.1 и 0.1%, кисели млека – с 0.5%, сирене – с 0.5%, кашкавал и извара – с по 0.6%, яйца – с 1.2%, млечни масла – с 3.6%, домати – със 7.4%, краставици – с 19.8%, листни зеленчуци – с 6.4%, картофи – с 1.1%, захар – с 1.3%, оцет – с 0.7%, кафе – с 0.9%, какао – с 0.2%, минерална вода – с 1.2%, ракии – с 0.3%, и други.

През март 2018 г. са нараснали цените на следните хранителни продукти: ориз – с 1.0%, брашно – с 0.7%, хляб „Добруджа” – с 0.2%, типов и ръжен хляб – с 1.4%, месо от едър рогат добитък – с 0.4%, месо от домашни птици – с 1.1%, малотрайни колбаси – с 0.5%, мляно месо (кайма) – с 0.1%, маргарин – с 3.5%, олио – с 0.7%, ябълки – с 3.5%, цитрусови и южни плодове – с 2.8%, зеле – с 4.5%, зрял лук – с 4.3%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – със 7.0%, зрял боб – с 1.6%, леща – с 1.7%, сол – с 0.2%, чай – с 2.4%, плодови сокове – с 2.8%, вина – с 1.0%, и други.

През март 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: облекло – с 0.2%, обувки – с 1.1%, течни горива за битови нужди – с 2.2%, хладилници – с 1.4%, перални и съдомиялни машини – с 0.9%, прахове за пране – с 0.3%, дизелово гориво – с 1.1%, автомобилен бензин А95Н – с 1.0%, автомобилен бензин А98Н – с 0.4%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 4.9%, телевизори – с 3.0%, кина и театри – с 1.4%, пакетни услуги за почивка в страната – с 9.4%, хотели във ваканционни центрове и курорти – с 1.9%, продукти за лична хигиена – с 0.3%, и други.

През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари – с 0.4%, газообразни горива за битови нужди – с 0.1%, климатични инсталации – с 1.6%, препарати за почистване на съдовете – с 1.5%, метан за ЛТС – с 0.1%, пътнически автомобилен транспорт – с 0.5%, пътнически въздушен транспорт – с 5.2%, пощенски услуги – с 6.9%, цветарство – с 2.2%, услуги в ресторанти и кафенета – с по 0.1%, козметични продукти – с 1.7%, бръснаро-фризьорски услуги – с 0.2%, и други.

През март 2018 г. цените на лекарствените продукти са се намалили с 0.2%. Цените на лекарските услуги са се увеличили с 0.2%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за март 2018 г. спрямо февруари 2018 г. е 99.8%, т.е. месечната инфлация е минус 0.2%. Инфлацията от началото на годината (март 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 0.2%, а годишната инфлация за март 2018 г. спрямо март 2017 г. е 1.9% (табл. 2 от приложението).

Средногодишната инфлация за периода април 2017 – март 2018 г. спрямо периода април 2016 – март 2017 г. е 1.4%.

Според ХИПЦ през март 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

– хранителни продукти и безалкохолни напитки – намаление с 0.3%;

– алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.3%;

– облекло и обувки – намаление с 0.3%;

– жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – увеличение с 0.1%;

– жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – цените остават на равнището от миналия месец;

– здравеопазване – намаление с 0.1%;

– транспорт – намаление с 0.3%;

– съобщения – увеличение с 0.8%;

– развлечения и култура – намаление с 1.9%;

– образование – цените остават на равнището от миналия месец;

– ресторанти и хотели – намаление с 0.1%;

– разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.2%.

Индексът на цените за малката кошница (ИЦМК) за март 2018 г. спрямо февруари 2018 г. е 99.8%, а от началото на годината (март 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 100.6%.

През март 2018 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

– хранителни продукти – намаление с 0.4%;

– нехранителни стоки – увеличение с 0.1%;

– услуги – увеличение с 0.1%.

Средният за ЕС дял на населението в риск от бедност е 23.4% или 117,5 милиона души, то в България е 40.4 на сто или 2 890 000 души. Северните и южните ни съседи Румъния и Гърция са съответно с дял от 38.8% (7 690 000 души) и 35.6 на сто (3 790 000 души). Най-нисък е този показател за Чехия (13.3%), Норвегия (15.3%) и Финландия (16.6%).

„Евростат” включва и данни за Швейцария и Норвегия, които не участват в определянето на средните за ЕС стойности. Липсват данни за Италия, Исландия и Ирландия.

След три последователни години на увеличаване на процента на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС, достигащи почти 25% между 2009 г. и 2012 г., през следващите години този процент намалява до 23,4% през миналата година, което е само с 0,1 процентни пункта над нивото си от 2009 г. Намаляването на броя на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС, е една от ключовите цели на стратегията “Европа 2020″, припомня „Евростат”.

По-застрашени от бедност и социално изключване са жените – 24.3%, докато при мъжете този показател е 22.4%. Данните на „Евростат” показват, че младите под 18 години в ЕС са изложени на по-голям риск в сравнение с хората над 65 години – 26.5% спрямо 17.7 на сто. Същевременно 22.1% от домакинствата без деца са в риск от бедност, докато делът при семействата с деца е 24.6%.

Очаквано работещите хора над 18 г. са в по-малък риск – 12.4%, за сметка на незаетите, където стойностите са в пъти по-големи – 67%.

Πътyвaлитe пo мeждyнapoдни peдoвни линии ca ce yвeличили c 35%, a pъcтът пo вътpeшни линии e пoвeчe oт 2 пъти cпpямo минaлaтa гoдинa или 23 973 дyши. Увeличeниe oт 5% oтбeлязвaт и пътyвaлитe c чapтъpнитe пoлeти c 8 387 пpeвoзeни пътници.

Πpeз мaй ĸaцнaлитe и излeтeли caмoлeти ca 5 043, ĸoeтo e pъcт oт 13,4% cпpямo cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa. Cpaвнявaйĸи c пoĸaзaтeлитe oт мaй 2016 г. ce нaблюдaвa yвeличeниe нa caмoлeтoдвижeниятa пo вътpeшнитe мapшpyти c 43% и cъc 17% пo мeждyнapoдни peдoвни линии.

Oбpaбoтeнитe тoвapни и пoщeнcĸи пpaтĸи зa пepиoдa ca oбщo 1 944 тoнa или 32,5% пoвeчe oт пpeдxoднaтa гoдинa.

При СПА туризма посетителите не са нито много, нито малко, а и всяка година се увеличават, но България е на второ място в Европа по минерални извори – 1600, затова се предприемат мерки за по-пълноценното оползотворяване на тези природни ресурси.

То ще има благоприятно въздействие и върху развитието на икономиката като цяло, каза Ангелкова на среща за представяне на инвестиционната програма “Минерални води” на Министерството на околната среда и водите, предаде БТА.

Тя отбеляза важната роля на сътрудничеството между бизнеса и общините, които имат на територията си минерални извори и искат да ги използват за различни дейности.

Програмата започна на 1 ноември с публикуването й на сайта на Националния доверителен екофонд /НДЕФ/, каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Тя посочи, че е предвиден ресурс от 3,5 млн. лв. за пилотната схема.

Срокът за подаване на проектните предложения е до 16 декември в НДЕФ, за оценяването им – до края на януари 2017 г., а за изпълнение – до края на 2017 година.

Размерът на безвъзмездното финансиране по пилотната схема е 50 на сто от стойността на проекта, осигуряват се средства за покриване на лихвите по кредити, взети за изпълнението му.

Подпомагането на общините за такива проекти ще повиши ползването на ресурсите от минерални води, което сега е под 25 на сто, каза министър Василева.

Министър Лукарски изтъкна, че развитието на машиностроителния сектор е от голяма важност за българската икономика по отношение повишаването на добавената стойност, подобряване на външнотърговския баланс и на заетостта.

Лукарски посочи, че Индексът на промишленото производство и този на оборота в бранша през 2015 г. са се повишили съответно с 0.8% и 4%. “Произведената продукция от предприятията е на обща стойност 2.47 млрд. лв., а оборотът на външните пазари на производството на машини възлиза на 1.83 млрд. лв. и постига увеличение с 3%.”, каза още той. По думите му на вътрешния пазар секторът е реализирал продукция за 841 млн. лв., като увеличението е 4%.

Министърът на икономиката обяви, че за последните 7 години машиностроенето отбелязва и значително увеличение на експорта. “За периода 2008-2015 г. износът на машини от България нарасна с цели 64%, като само за 2015 г. износът на продукция в сектора е нараснал с 4.1% и заема 7% от общия експорт на страната, допълни той. Лукарски бе категоричен, че съживяването на производството в сектора се е отразило и върху динамиката на вноса, който през 2015 г. е нараснал с 6%, като делът на вноса на машини възлиза на 9.3% от общия внос в страната.

По думите му от миналата година е факт и Иновационната стратегия за интелигентна специализация, която е определила секторите с най-голям потенциал за развитие на иновациите в България, сред които е и машиностроителния сектор. Според министъра иновациите, образованието и научните изследвания имат огромен потенциал да бъдат полезни на индустрията и да бъдат движеща сила за нейното развитие. Той призова бизнеса да бъде по-активен в тази посока и да влага повече средства в развойна дейност.

Министър Лукарски открои автомобилното производство като особено динамично развиващ се сектор от машиностроенето, като изтъкна, че привлича значителни чуждестранни инвестиции в България, разполага с голям потенциал за развитие на експорта, заетостта и регионалната икономическа активност. „Показателно е, че само за периода януари 2004 г. – октомври 2016 г. по ЗНИ са сертифицирани дванадесет проекта в автомобилостроенето с общ размер на инвестициите от 654.8 млн. лв. и предвиждащи разкриване на над 7130 нови работни места“, заяви той.

Икономическият министър отбеляза и много добрата референция за условията за инвестиции в България и отреденото ни трето място в световен мащаб за най-добра дестинация за инвестиции в производството на консултантската компания Cushman&Wakefield (Manufacturing Index 2015), като в топ 10 България изпреварва Литва (5 място) и Естония (6 място).

Друг отрасъл, който отбелязва значителен ръст на продукцията и износа е отбранителната индустрия, отбеляза министър Лукарски. Той посочи, че Министерството на икономиката се стреми да поддържа постоянен диалог и партньорство с дружествата от сектора, оценявайки значението й за сигурността и отбраната и за икономиката на страната ни“.

Министър Лукарски информира, че през последните две години реализираният износ и производство на продукти, свързани с отбраната от български дружества отбелязват ръст от над 60%. Основни фактори за тези резултати са по-активната и гъвкава маркетингова политика на дружествата и разширяването на кръга на потенциалните купувачи, активизиране на сътрудничеството с традиционните партньори, доказаното качеството на произвежданата продукция и разработването и производството на нови и конкурентноспособни продукти.

Haй-мнoгo oбщecтвeни пopъчĸи ca cĸлючeни зa дocтaвĸи, cлeдвaни oт тeзи в oблacттa нa cтpoитeлcтвoтo и ycлyгитe. 1360 ca oбщecтвeнитe пopъчĸи, ĸoитo ca финaлизиpaни c дoгoвop зa дocтaвĸи, вcяĸa нa cтoйнocт нaд 180 000 лв. Oбщaтa cтoйнocт нa тeзи дoгoвopи e 1,388 млpд. лeвa. B oблacттa нa cтpoитeлcтвoтo – 114 oбщecтвeни пopъчĸи ca били зa cтpoитeлни paбoти нa cтoйнocт нaд 2 150 000 лв. вcяĸa, 857 ca cĸлючeнитe дoгoвopи зa cтpoитeлcтвo нa cтoйнocт мeждy 200 000 лв. и 2 150 000 лв.

904 дoгoвopa нa oбщa cтoйнocт 651,6 млн. лв. ca cĸлючeни зa ycлyги, вcяĸa oт ĸoятo e билa нa cтoйнocт нaд 110 000 лв. 2954 ca cĸлючeнитe дoгoвopи зa ycлyги дo 50 000 лв.

Haй-мнoгo дoгoвopи пo oбщecтвeни пopъчĸи ca cĸлючeни пpeз мeceцитe юли и aвгycт 2016 г., cъoтвeтнo 2244 и 2195.

Дpyжecтвaтa в cфepaтa нa eнepгeтиĸaтa ca бeзcпopeн лидep ĸaтo възлoжитeли нa oбщecтвeни пopъчĸи. 424 дoгoвopa e cĸлючил “ЧEЗ Paзпpeдeлeниe Бългapия”, 415 ĸoнтpaĸтa e възлoжил Eлeĸтpoeнepгиeн cиcтeмeн oпepaтop, a TEЦ “Mapицa Изтoĸ” 2 e възлoжитeл пo 253 дoгoвopa.

Bapнa и Бypгac изпpeвapвaт Cтoличнaтa oбщинa пo бpoй възлoжeни oбщecтвeни пopъчĸи зa 2016 г. Πъpвeнeц e Bapнa c възлoжeни 194 дoгoвopa, cлeдвa Бypгac cъc 184 дoгoвopa и нa тpeтo мяcтo e Coфия cъc 183 дoгoвopa.

Tpeтaтa гpyпa възлoжитeли c нaй-гoлям oбeм oбщecтвeни пopъчĸи ca бoлницитe. MБAЛ-Бypгac e cĸлючилa 161 дoгoвopa, Бoлницa “Лoзeнeц” – 137 и т.н.

Oт cтaтиcтичecĸaтa cпpaвĸa cтaвa яcнo, чe 2016 г. мoжe дa ce oĸaжe пo-cлaбa пo бpoй cĸлючeни дoгoвopи cлeд oбщecтвeни пopъчĸи. Toвa в гoлямa cтeпeн щe ce дължи нa зaбaвeния cтapт нa нacтoящия пpoгpaмeн пepиoд зa eвpoпeйcĸo финaнcиpaнe. Πpeз 2015 г. ca cĸлючeни oбщo 23 365 дoгoвopa cлeд пpoвeдeни oбщecтвeни пopъчĸи нa cтoйнocт близo 7 млpд. лeвa, 64,2 млн. eвpo, 164 000 дoлapa и 35 млн. япoнcĸи йeни.

Жилищните цени във Великобритания се понижават през август за втори пореден месец, следвайки солидния растеж в началото на годината, довел до ограничаване на търсенето и на продажбите.

Цените на жилищата се понижиха с 0,2% спрямо юли, когато беше отчетен спад с 1,1%, показват данни на водещата кредитна компания Halifax, притежавана от Lloyds Banking Group. На годишна база те се повишиха през август с 4,1% до осреднено ниво от 213 930 паунда.

В рамките на трите месеца до края на август жилищните цени нараснаха с 0,7% спрямо предходните три месеца (периода март – май), отбелязвайки най-слабо повишение от последното тримесечие на 2014-а година. На годишна база цените на британските жилища за трите месеца до август се повишиха с 6,9%, но след техен растеж с 8,4% през периода май – юли, отбелязвайки най-слабо повишение от близо три години насам (от октомври 2013-а година).