Зам.-министър Николова отбеляза, че темата е на етап обществено обсъждане и няма взето решение кои ще са новите райони за планиране. „Целим да създадем по-силни региони, които да се развиват на база природни дадености, географски характеристики и специфичен потенциал. В основата на всичко е постигането на по-висок икономически растеж“, подчерта Деница Николова. Усилията са в посока в един район за планиране да попаднат области с идентични дадености, което би дало възможност за разработване на по-добри проекти и постигане на по-ефективни резултати. Заместник-регионалният министър обясни, че от вариантите за ново райониране се предлагат няколко възможности за областите от Североизтока. Един от обсъжданите варианти е да бъде обособен Черноморски район, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол. Логиката за подобно преформатиране е да се фокусира развитието на тези области върху Черно море като основен природен ресурс, даващ възможност за по-висок ръст на икономиката. „В момента започва изпълнението на морската политика, която включва и изработване на морски пространствен план – основен стратегически документ и на равнището на Европейския съюз. С припознаването на такъв план ще има възможност да бъдат изпълнявани още стратегически проекти в района по линия на морето и неговия потенциал и финансиран по черноморските европейски програми“, поясни заместник-министърът. Друг от обсъжданите варианти е Североизточният район да остане както досега, но това предопределя по-слаби възможности за икономическо развитие, смята заместник-министърът. Обособяването на Дунавски район ще позволи областите в него да ползват възможностите за развитие на река Дунав“, даде друг пример Николова. В районите ще могат да се планират големи проекти и да се търси финансиране за тях. Такива са магистрали, ж.п. връзки, проекти за развитие на т.нар. „сини пътища“. АМ „Черно море“ също може да се развие като стратегически проект на районите, който да развие целия район за развитие, а не само един град“, каза още Николова.

Тя коментира още, че в обществените обсъждания на новото статистическо райониране основната посока е по-скоро в окрупняването до четири района, като има различни предложения за състава на областите в тях. Новото райониране не предвижда обособяване на водещ град за районите. „Идеята ни е градовете да станат центрове на растеж с насочване на европейски и държавни средства, а периферията около тях да се развива по – балансирано, според позицията на града“, заяви тя. Районирането трябва да отговаря на целите да търсим предпоставки за силно развити икономически региони и устойчив модел на регионална политика. Това ще стане с изпълнение на общи проекти между регионите. Така например, би могло, на регионално ниво да се реализира проекти за изграждане на индустриална зона, която да носи инвестиции и работни места на по-голяма територия.

Зам.-министър Николова отбеляза, че при проведените до момента дискусии и обществени обсъждания на ниво райони за планиране в страната, от трите предлагани варианта за ново райониране – с 6, 5 и 4 района, преобладава консенсус около разделяне на 4 района – Дунавски, Западен, Черноморски и Тракийско-Родопски. „И трите варианта, които предлагаме имат една основна цел – да се обособят райони, които да са устойчиви като население и обхват на територията в бъдеще, тъй като едно от основните изисквания на ЕС в това отношение е да нямаме региони с население, по-малко от 800 хиляди жители“, обясни Деница Николова. Заместник-регионалният министър даде пример, че обособяването на Черноморския регион ще позволи постигане на по-добри икономически ефекти с ресурсите на Черно море за развитие на пристанищата, бизнеса свързан с превоз на товари и др. „Трябва да говорим за региони в тяхната цялост, а не в тяхната обособеност от гледна точка на конкретен град или кой ще бъде център. При обособяването на Черноморски регион можем да търсим възможността да реализираме регионален проект като автомагистрала „Черно море“, която дава възможност за икономически връзки между двата големи града-Варна и Бургас. Не трябва да търсим конкуренцията между тях, а да постигаме много по-глобалната цел – да развиваме всички останали населени места, които са свързани с тези градове“, коментира още Николова. Създаването на Дунавски регион пък търси възможността за използването на река Дунав като фактор за развитие като коридора на р. Дунав се ползва повече като транспортна свързаност и възможност за превоз на товари, туризъм, използване на потенциала на реката за икономическото развитие, хоризонталната свързаност между градовете и областите и т.н. „Не трябва да търсим конкуренцията между градовете, а трябва да водим разговори как заедно могат да се постигат регионални проекти, които да имат ефект за развитие на територията“, категорична бе Деница Николова.

Регионалният заместник-министър обясни, че след районирането следва да се вземе решение за това кои ще са структурите, които ще водят регионалната политика на ниво райони за планиране. По думите й тези структури не е задължително да бъдат нови, а може да са съществуващи такива. Те обаче задължително трябва да включват в себе си и бизнеса, и неправителствения сектор, и гражданското общество, подчерта тя и добави, че към настоящия момент това не се забелязва. По думите й все още не е ясно какви точно ще са структурите.

Следваща задача след районирането е да се оптимизира броят на стратегическите документи за регионално развитие. „Към момента множеството планови документи със сигурност не водят до добри резултати от гледна точка на регионално развитие. Целта е в дългосрочен период да се постигне икономически ефект, но и да се търси възможност за преодоляване на негативния демографски тренд, който към момента е сериозно предизвикателство за всички региони на страната“, коментира още Деница Николова. След обособяване и райониране на страната трябва да се направят регионални схеми за пространствено и стратегическо планиране, които ще изведат потенциала за всеки от регионите.

По темата за децентрализацията, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството обясни, че посоката за финансова или фискална децентрализация, или цялостно децентрализирано управление е свързано с изисквания за много силен капацитет- административен, финансов и технически какъвто на този етап на ниво региони няма  изграден, тъй като страната ни няма традиции в управлението и изпълнението на политики на регионално ниво. На първа стъпка ще се търси възможност регионите да придобият капацитет за избора на проекти, които допринасят в нaй-голяма степен за развитието.