„Почти всяка седмица се виждаме с делегации от Китай, което много ни радва – подчерта зам.-министър Ангелов. Основният фокус в разговорите ни в икономиката е как да помогнем на китайските фирми през България да стигнат до най-богатия пазар в света – европейския. Страната ни има ред предимства в този процес – най-ниски данъци в ЕС, отпадане на тарифи и такси за износ към общността, най-ниска цена на енергийните ресурси и още плюсове на бизнес климата.  Той припомни, че Китай е най-големият износител към ЕС, а китайските компании стават все по-интернационални и се развиват извън страната, като започват да се конкурират и с други пазари.

България има добри традиции в земеделието, производството на храни, на биологично чисти продукти, напитки и др. и сега уедрява земята си. Не е изключено у нас да се обособи зона, подобна на бъдещата в Божурище, но със селскостопанска насоченост, която би приела китайските инвестиции. Такъв диалог вече се води с правителството на Катар в областта на животновъдството и производството на храни за ферми.

„Целта ни е да създадем мост за инвестициите и взаимодействието между предприятия от двете страни”, съобщиха гостите от Хънан. Те вече имат съвместни производство в машиностроенето с Македония и Сърбия и смятат Балканите за привлекателно място за правене на бизнес заради добрите параметри на макроикономиката и ниските разходи.

„Усилията ни са да стимулираме китайския бизнес да се включва в производствени бази у нас. Такъв пример е планираната индустриална зона в Божурище край София, към която интерес заяви вече китайската провинция Джъдзян. Зоната е отворена и за други партньори. Тя е близо до 3 магистрали, ще се разгърне на площ от 2000 дка, вече се подготвят инфраструктурата и устройственият й план”, поясни Ангелов.

Интерес проявяват компании от електрониката, ИТ, електротехниката, машиностроенето, автомобилостроенето, хранително-вкусовата промишленост, преработката на селскостопанска продукция, животновъдството.

Той заяви, че друг важен приоритет двустранния диалог е задълбочаването на търговските контакти, включително чрез съвместни проекти през български пристанища на Черно море и река Дунав.