Данните на Transparency International показват, че страната изостава в борбата с корупцията спрямо почти всички свои съседи. Турция и Македония са класирани на 66-то място с 42 точки, а Румъния и Гърция са с повече от 10 позиции пред България, поделяйки си 58-то място с 46 точки. От държавите, с които България граничи, само Сърбия е събрала по-малък брой точки в борбата срещу корупцията, класирайки се на 71-во място с 40 точки.

Според последните публикувани данни за общественото възприятие в страната, към 2011 г. най-корумпирани са съдебната система (4,3 пункта от 5 възможни), политическите партии (4,1 пункта), представителите на законодателната власт и публичните служители (с по 3,9 пункта) и полицията (3,8 пункта).

Първите три позиции за най-прозрачни и некорумпирани публични администрации се държат от северноевропейски държави. Това са съответно Дания (91 точки), Финландия (90 точки) и Швеция (89 точки), а челната десетка се допълва от Нова Зеландия, Холандия и Норвегия на пета позиция, Швейцария, Сингапур и Канада, а десетото място се поделя от Германия, Люксембург и Обединеното кралство (и трите имат по 81 точки).

Десетте най-корумпирани публични администрации в света са Етритрея, Сирия, Туркменистан, Йемен, Хаити, Гвинея-Бисау, Венецуела, Ирак, Либия, Ангола, Северен Судан, Судан, Афганистан, Северна Корея и Сомалия, като последните две държави са получили едва 8 точки.

Според анализаторите от Transparency International в 68% от държавите по света се сериозни проблеми с корупцията и дори половината от страните в групата на Г20 са сред тях. Те напомнят, че няма публична администрация по света, в която да не се наблюдават някакви нива на корупция

„Ефектът, който постигаме за периферните райони чрез трансграничните ни програми в някои отношения е с по-добри показатели от секторните оперативни програми. Въпреки, че ресурсът по тези програми е по-ограничен, той дава възможност да се подобряват икономическите връзки от двете страни на границата, да се използва потенциалът на икономическата среда и да се повиашава на заетостта“, заяви Деница Николова.

Форумът е организиран по инициативата на евродепутата Андрей Новаков, като в него взеха участие областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, Елица Николова, секретар по икономика, развитие на регионите и инфраструктура на Президента на Република България, гръцкият евродепутат Мария Спираки, представители на местаната власт от гръцка и българска страна, както и предприемачи и представители на бизнеса от трансграничния регион.

„Европейското териториално сътрудничество има все по-голям фокус върху развитието на  трансграничните региони“, заяви зам.-министър Николова. Тя обясни, че през изминалия програмен период 2007-2013 България е участвала в общо 11 инструмента за териториално сътрудничество, като особено активна роля са имали програмите за трансгранично сътрудничество със съседните ни страни Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Македония. В рамките на 5-те програми с общ бюджет от 479 млн. евро са сключени над 600 договора. „Около половината от тези средства остават в България и се насочват тъкмо  към по-изостаналите погранични региони“, подчерта заместник-министърът.

Тя съобщи, че в рамките на вече стартиралия програмен период 2014-2020 година, България участва в общо 12 програми за европейско териториално сътрудничество. Те ще финансират проекти за опазване на околната среда и превенция на риска от бедствия, подобряване транспортната свързаност между регионите, развитие на културния обмен, туризма, иновациите, икономическото развитие и др. Повечето от новите териториални програми са продължение на инструментите за сътрудничество от периода 2007-2013 г., но има и две нови програми, в които България участва с цялата си територия. Това са Програма „Дунав“ и Програма „Балкани – Средиземно море“, която беше одобрена тази седмица. Петте програми за трансгранично сътрудничество с нашите съседи са с общ бюджет от над 471 млн. евро. Втората най-голяма сред тях е програмата за сътрудничество между България и Гърция, в чийто обхват попада и област Благоевград. Общият ѝ бюджет възлиза на близо 130 млн. евро, а чрез нея ще могат да се реализират съвместни проекти за устойчивото използване на природните богатства и културното наследство, подобряване управлението на рискови ситуации, свързани с наводнения, съхраняване и опазване на околната среда, подкрепа на съвместни бизнес услуги, инвестиции в здравна и социална инфраструктура и други.

Заместник-министър Деница Николова благодари на организаторите и участниците за реализацията на конференцията и апелира бенефициентите да бъдат активни през настоящия програмен период. „Трансграничният регион има много богат потенциал. Трябва да използваме тези възможности, за да го направим по-добър за живеене“, подчерта Деница Николова.