Продължава работата по изграждането на пътния възел на „Костинбродско шосе“. Заради наличие на силно заблатен район, допълнително са изпълнени дренажни пилоти, които да понижат нивото на почвените води, за да бъдат изпълнени носещите пилоти за надлеза, който ще се изгради на пътния възел. Успоредно с това се работи и по директното трасе, където се изпълнява западното платно на пътя. След това движението ще бъде пуснато по него, за да се изпълни източното платно. Усилена работа тече и по строителството на пътния възел със Северна скоростна тангента, където се очаква да бъде включена АМ „Калотина“. Крайният срок за завършване на строителните дейности е 1 септември т.г. „Това е срокът, в който няма да допусна забавяне“, категорична бе министър Павлова. Тя изиска пълна мобилизация от строителя.

Строителството на участък 2 от Софийския околовръстен път включва изграждането на директно трасе от км 0+780 до км 6+308.17. Общата й дължина е 5,3 км. Предвидено е построяването на 3 пътни възли – п. в. “Стефансон”, п. в. “Ломско шосе” и п. в. “Северна скоростна тангента”, естакада над бъдещия бул. “Стефансон”, нов път за гара Волуяк, надлез над пътя за с. Мрамор и т. н.

Изпълнител на строително-монтажните работи е ДЗЗД “Европейски пътища”, в което участват: “Джи Пи Груп” ООД, “Автомагистрали-Черно море” АД, “Пътстройинженеринг” АД. Стойността на договора е близо 102 млн.лв. с ДДС.

Строителният надзор осъществява Сдружение “София Запад 2013”, в което са: “Пътконсулт 2000” ЕООД, “Рутекс” ООД, “Трансконсулт БГ” ООД и “ИРД инженеринг С.р.л”. Договорът им е за 719 040 лв. с ДДС. Западната дъга на Софийския околовръстен път е продължение на АМ “Люлин” и е част от коридор “Ориент/Източно Средиземноморие”, който на територията на Република България свързва Видин с Кулата .

Министър Павлова, екипът на АПИ и представители на лабораторията към пътната агенция, инспектираха и строителството по завършване на Северната скоростна тангента. Те се увериха, че се работи активно по завършването на пътния възел при бул. „Рожен“ и „Илиянско шосе“. „Благодарение на метеорологичните условия успяхме да наваксаме изоставането максимално и се надявам до края на пролетта обектът да е завършен“, коментира министър Павлова.

В момента се изпълняват строително-монтажните работи в участъка от км 2+600 до км 5+687, като се извършват изкопни работи, насипни работи, циментова стабилизация, асфалтови работи. Завършва се изместването на засегнати инженерни мрежи от трасето.

В края на миналата година бяха пуснати в експлоатация 13 км от тангентата – отсечките между „Ботевградско шосе“ и булевард „Лазар Михайлов“ и от Околовръстния път до пътя за Требич. За доизграждане остана участък от около 3 км – от пътя за Требич до бул. „Лазар Михайлов“, в който има 7 големи съоръжения: 2 надлеза над бул. „Рожен“ и ССТ при пътен възел „Илиенско шосе“; 1 естакада над гара Илиенци; 4 подлеза при км 2+880, км 3+321, км 3+887 ул. „Наука“ и км 4+090.

Изграждането на Северната скоростна тангента е от изключително значение за трафика в района на София, тъй като ще се разтовари движението от три коридора от общоевропейските транспортни коридори – № IV, VIII и Х. През тях се осъществяват множество международни превози от и до Гърция, Румъния, Македония и Сърбия, преминаващи през територията на България. Освен това, в потока от автомобили по околовръстния път на София се включва и трафикът от АМ „Хемус“, АМ „Тракия“, път I-6, път I-8 и множество други второкласни и третокласни пътища.

Северната скоростна тангента е с обща дължина от близо 17 км. Изпълнител на строителните дейности е Консорциум „ХПВС-ССТ“.  Стойност на договора е 180 млн.лв. с ДДС.

“Видяхме, че голяма част от съоръженията – мостовете, които имаме, за да можем да има включване от много места по трасето, са в доста напреднала фаза, а някои от тях даже са почти завършени”, посочи министър Павлова.

“Вчера вече пуснахме изцяло движението по шосето, което беше временно преустановено до изграждането на съоръжението, така че там имаме добър напредък.

Павлова е препоръчала на строителите да се ускори работата по останалата част на самата тангента, която е с шест платна. “Това е един много сериозен участък, които трябва да се изгради и максимално да се използва доброто време, което имаме в момента”, добави министърът.

“Започна се с един археологически обект, но се разраснаха и след предварителните проучвания вече имаме 3 археологически обекта, от които вече има археологически находки, които ще бъдат дарени, както винаги правим с такъв тип обекти и ще могат да бъдат експонирани”, каза още Павлова.

„Няма как обектът да е завършен изцяло на 100%, но целта е да имаме максимално най-тежките, най-сложните и най-скъпите съоръжения завършени”, каза още тя, след като посети Музея за история на София ден преди откриването на постоянната експозиция.

Строителството на Северната скоростна тангента на София започна през февруари. Срокът за завършването на обекта изтича в края на 2015 г. Изпълнител е консорциумът „ХПВС-ССТ“, в който влизат „Хидрострой“, „Пътни строежи Велико Търново“, „Пътинженерингстрой“, „Пътстрой Бургас“ и „Водстрой“.

Проектирането и строителството на пътя струва 180 млн. лева. Отделно малко над 880 хил. лева струва надзорът на обекта.

Тангентата не е част от Трансевропейската транспортна мрежа, но осигурява свързаност между три европейски коридора – №IV, VIII и X. През тях се осъществява трафикът от и за Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия. Инфраструктурният проект е важен за София и страната. В потока от автомобили по околовръстния път на София се включва и трафикът от автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, път I-8 Калотина – София, I-6 София – Бургас, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа.

Изпълнител е консорциум „ХПВС-ССТ“, в който участват: „Хидрострой“ АД, „Пътни строежи Велико Търново“ АД, „Пътинженерингстрой“ АД, „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „Водстрой 98“ АД.

Стойността на договора за проектиране и строителство е 180 млн. лв. с ДДС.

„Аз възприемам тази тангента като вътрешно околовръстно шосе на града, което ще свързва не само кварталите, но ще даде възможност трафикът, който минава през и около София да бъде изведен, с което ще осигурим безопасно движение и сигурност на гражданите“, посочи министърът. Тя обясни, че по протежение по тангентата ще има 18 съоръжения като пътни връзки, пътни възли, които ще осигурят по-добра връзка на хората от районите.

Съоръжението осъществява  и свързването на София с четири автомагистрали: автомагистрала „Тракия“, автомагистрала „Хемус“, автомагистрала „Люлин (Западната дъга) и бъдещата автомагистрала „Калотина“. С изграждането на Тангентата ще се осигури връзка между няколко европейски коридори – от и с Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия. Изграждането на това сложно като изпълнение пътно съоръжение ще доведе до равномерно разпределение на трафика между новото трасе и Софийския околовръстен път и ще допринесе за намаляване на шума, вибрациите и вредните емисии, отделяни до момента.

Общо 100 от 320 собственици на имоти по трасето са подали заявления за извънсъдебни споразумения за размера на обезщетенията до събота, когато бе крайният срок за това.

„По този начин на около 5 километра от трасето имотите са свободни и още тази седмица ще бъдат издадени първите строителни разрешителни за няколко от съоръженията. Това ще позволи на геодезистите да направят точни замервания и да започне строителството”, каза председателят на управителния съвет на АПИ Лазар Лазаров.

Заради ниските обезщетения, определени първоначално – в някои случаи по 20-30 ст. на квадратен метър, срещу агенцията бяха заведени стотици дела. Преди месец кабинетът разреши на АПИ да сключи извънсъдебни споразумения с тях, като плати по 20,05 лв. на квадратен метър, припомня dir.bg.

Върховният административен съд (ВАС) беше планирал делата за периода от март до ноември т.г. и всяко забавяне поставяше под риск проекта, който се финансира със 150 млн. лв. европейски пари. Той трябва да е готов преди декември 2015 г., за да се запази европейското финансиране, а строителството все още не е започнало.

„Имаме договорка с ВАС, че ако успеем да сключим споразумения с част от претендиращите, съдът ще пренасрочи останалите дела за по-ранни дати. Затова смятам, че строителството спокойно може да започне, тъй като останалите дела ще приключат по-бързо от планираното”, каза Лазаров.

Трасето на Северната скоростна тангента преминава през землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци, Враждебна. Отсечката е важна за София и страната, тъй като в нея се пресичат автомагистралите “Тракия”, “Хемус”, “Люлин” и пътят София – Калотина.

С изграждането на тангентата ще се осигури връзка между няколко европейски коридора – номер IV, VIII и X. През тях се осъществява трафикът от и за Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия.

Изграждането на 6-лентовото трасе ще осигури удобна връзка и между крайните северозападни и югоизточните квартали на София.

Срокът за изпълнение на проекта е 31 октомври 2015 г.

Със сключването на споразумения ще се ускори процеса за отчуждаване на имотите, влизащи в трасето на инфраструктурния обект. На 22 декември 2014 г. правителството упълномощи председателя на УС на АПИ да води преговори за сключване на споразумения със собствениците. Целта е максимално бързо разрешаване на казуса и стартиране на обекта в началото на новия строителен сезон. Предложената от държавата максимална цена за отчуждаването на имоти е 20,05 лв. за квадратен метър.

Агенцията преговоря със собствениците, които са обжалвали размера на определеното парично обезщетение или нямат влезли в сила съдебни актове. Срещу решението за отчуждаване на имоти са образувани около 360 административни дела (отнасящи се за 384 имота), които са насрочени за разглеждане в периода март – ноември 2015 г. Сключването на съдебни споразумения между страните по образуваните дела ще доведе до прекратяването им и започване на строително-монтажните работи.

Общата дължина на Северната скоросна тангента е 16,5 км. Трасето преминава през землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци, Враждебна. Отсечката е важна за София и страната, тъй като в нея се пресичат автомагистралите „Тракия“, „Хемус“, „Люлин“ и пътят София – Калотина. С изграждането на тангентата ще се осигури връзка между няколко европейски коридора – №IV, VIII и X. През тях се осъществява трафикът от и за Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия.

Изграждането на Северната скоростна тангента ще осигури удобна връзка между крайните северозападни и югоизточните квартали на София. Очаква се с новото 6-лентово трасе да се подобри достъпът на най-отдалечените райони до центъра на столицата, да се улесни трафикът и да се съкрати времето за пътуване. С построяването на 16-километровия участък пътното движение ще се разпредели равномерно между новото трасе и Софийския околовръстен път.

За обекта е осигурено финансиране със средства от Европейския съюз. Сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ е на стойност 234 996 783,89 лв. Срокът за изпълнение на проекта е 31.10.2015 г.

На интернет страницата на агенцията е публикувано заявлението, което трябва да бъде попълнено и представено от собствениците – http://www.api.bg/index.php/bg/severna-tangenta-dokumenti

Преговорите ще се водят със собствениците, които са обжалвали размера на определеното парично обезщетение или нямат влезли в сила съдебни актове. Срещу решението за отчуждаване на имоти са образувани около 360 административни дела (отнасящи се за 384 имота), които са насрочени за разглеждане в периода март-ноември 2015 година. Сключването на съдебни споразумения между страните по образуваните дела ще доведе до прекратяването им и започване на строително-монтажните работи по обекта, се казва в съобщението.

Общата дължина на Северната скоростна тангента е 16,5 км. Трасето преминава през землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци, Враждебна.

Отсечката е важна за София и страната, тъй като в нея се пресичат автомагистралите “Тракия”, “Хемус”, “Люлин” и пътят София – Калотина. С изграждането на тангентата ще се осигури връзка между няколко европейски коридори, през които се осъществява трафикът от и за Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия.

Изграждането на Северната скоростна тангента ще осигури удобна връзка между крайните северозападни и югоизточните квартали на София. Очаква се с новото 6-лентово трасе да се подобри достъпът на най-отдалечените райони с центъра на столицата, да се улесни трафикът и да се съкрати времето за пътуване. С построяването на 16-километровия участък пътното движение ще се разпредели равномерно между новото трасе и Софийския околовръстен път.

За обекта е осигурено финансиране със средства от Европейския съюз. Сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ е на стойност 234 996 783,89 лева. Срокът за изпълнение на проекта е 31.10.2015 година.

На комитета за наблюдение Лиляна Павлова съобщи, че до края на месеца частично може да бъдат възстановени спрените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“, а през януари, следващата година и изцяло възстановени. Анализите на екипа на Управляващия орган на ОПРР показват, че има 25 високо рискови проекта по програмата, към момента, на обща стойност 370 млн.лв. Затова се предвижда подготовката на списък с резервни проекти за 280 млн.лв., които са в готовност и към които може да бъдат пренасочен средства от програмата, за реализирането им на мястото на рисковите проекти, за да не бъде изгубено европейското финансиране.

„2014г. беше година на предизвикателства, сложна и тежка, както за екипа на програмата, така и за бенефициентите, които усетиха всеки проблем и бяха потърпевши от спирането на средствата“, подчерта министър Павлова. Тя увери, че усилията на правителството, в последните дни, са насочени към максималното разплащане на средства по проекти по ОПРР, за да се минимизират загубите на европейския финансов ресурс. Затова министърът апелира към общините за максимално бързо сертифициране и разплащане по проектите, за да не бъде загубено европейското финансиране./предвидения фин.ресурс/.

Към момента от общия бюджет на програмата – около 3 млрд.лв., 75% са разплатените средства по текущи проекти, стана ясно от думите на министъра.

„Освен усилия за максималното усвояване на средствата по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013г. днес полагаме основата и на новата оперативна програма „Региони в растеж“, по която работим активно за приемането на правилата за действие и управление на програмата“, обясни регионалният министър. По думите й, трябва да се направи всичко възможно, така че и следващата година да не се окаже нулева за усвояване на европейския финансов ресурс. „Надявам се в началото на следващата година да бъде одобрен окончателният вариант на новата програма, за да могат бенефициентите да подготвят и кандидатстват с проекти за финансиране по новата програма“, подчерта министрът. „При добра координация и мобилизация на институциите можем да направим така, че 2015г. да не бъде нулева за усвояване на средства по програмата“, заяви още Павлова.

В посока подобряване условията за бенефициентите за кандидатстване по новата програма е и стъпката, която правителството предприема за  въвеждането на типова документация и типови договори, в рамките на закона за обществените поръчки, по видовете процедури – за възлагане на строителство, доставка, строителен надзор.

„Основните критики по проектите, от досегашния програмен период е, че методиката, която е прилагана, към момента, няма точни показатели и критерии и е в голяма степен субективна“, уточни министърът. Но с въвеждането на типовата документация ще сме сигурни, че и в самите договори с изпълнителите няма да има дискриминационни условия, а това в голяма степен ще намали обжалванията при избор на изпълнители, както и ще намали и финансовите корекции по проекти“, заключи Лиляна Павлова.

В момента много хора са недоволни от предложените им обезщетения за отчуждаване на имоти за пътната отсечка. Делата са почти 500 и са насрочени за следващото лято, обясни Павлова цитирана от БТА и investor.bg. Ако не се постигнат извънсъдебни споразумения по тях и не се платят отчужденията, няма да може да почне строителството и средствата за тангентата ще бъдат загубени, категорична бе тя.

Правителството ще направи опит до края на януари да бъдат проведени преговори и да се постигнат извънсъдебни споразумения. Целта е през пролетта да започне строителството на обекта и той да бъде завършен до края на ноември 2015 г. Това е и крайният срок, който е поставен, за да може да се използват средствата от настоящата оперативна програма „Регионално развитие“.

Ако обаче парите се загубят, ще трябва да се търсят заеми, за което възможностите в момента са ограничени, обясни Павлова. Според нея дори и да не се реализира Северната скоростна тангентата, има чакащи проекти, които могат да получат еврофинансиране.

Павлова бе категорична, че договорът за строителството на лот 4 на магистрала “Струма” не е прекратен. Очаква се в понеделник да е готов анализ на състоянието на обекта. Най-вероятно ще се опитаме да спасим проекта и той да бъде довършен до септември следващата година, заяви министърът.

Първоначално хората трябваше да получават по 1 лв. на квадратен метър земя. В крайна сметка обаче от ведомството увеличиха обезщетението на 20,05 лв. на квадрат. Към момента вече има заведени 500 дела от собственици, които искат по-голяма компенсация. Това е и причината вече 10 месеца да не стартира строежа на тангентата, пише “Преса”.

Въпреки че от АПИ са гарантирали значително по-високо обезщетение от първоначално обявеното, все още обаче някои собственици отказват да дадат съгласие, потвърждава председателят на агенцията инж. Лазар Лазаров.

„Северната тангента е едно от големите предизвикателства за нас. Обектът се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и задължително трябва да бъде приключен до края на 2015 г. В противен случай тези 240 млн. лв., необходими за изграждането на 17-километровата отсечка, остават за сметка на националния бюджет“, коментира той.

През септември стана ясно, че отчуждаването на терените, през които ще минава столичната Северната тангента ще минават по бързата процедура. „Поискахме от съдебните власти делата, заведени от собствениците на терени, които се отчуждават по трасето на Северната тангента на София, да минат по процедурата за бързо производство”, казва инж. Илияна Захариева, която е член на Управителния съвет на АПИ. „Целта ни е те да си минат по реда, но да се издърпат във времето”, допълва тя.