EIS оценява относителните силни и слаби страни на националните иновационни системи и предлага сравнителен анализ на резултатите от иновациите в страните от ЕС, други европейски страни и регионалните съседи. Сравненията между страните с течение на времето се правят в сравнение с резултатите на ЕС през 2010 г., за да се осигури по-добро наблюдение на промените в ефективността във времето.

Наред с България, Румъния попада в категорията “Скромен иноватор” – най-ниското място в класацията и групиращите страни, които показват ниво на представяне под 50% от средното за ЕС.

Рамката за измерване на EIS, преразгледана за тазгодишното издание, взема предвид 27 различни показателя, които разглеждат основните двигатели на постиженията на иновациите извън фирмените, публични и частни инвестиции в научни изследвания и иновации, иновационни усилия на ниво фирма и въздействието на иновационните дейности на фирмите.

В Европа Швеция остава лидер на иновациите, докато Литва, Малта, Холандия, Австрия и Великобритания са най-бързо развиващите се иноватори. Докладът също така установи, че на глобално равнище ЕС е по-малко иновативен от Австралия, Канада, Япония, Южна Корея и Съединените щати.

„По-голям е ръстът на чуждестранните посещения. Българите също поставят един ръст в рамките на около 5,5% за 2016 г. по отношение на пътуванията в България. Имаме близо 17,5 млн. пътувания с цел туризъм. Това са както туристически – такива, които са ползвали нощувки, така екскурзионни еднодневни пътувания до туристически обекти”, заяви Драганов.

В същото време имаме над 8,4 млн. чуждестранни посещения с цел туризъм, почивки и екскурзия, както и посещения при близки, роднини и приятели.

Експертът уточни, че България се очертава като една много изгодна туристическа дестинация, както по отношение на местната икономика, която получава приходи от туризъм, така и по отношение на създаване на работни места.

„Тя е интересна дестинация, тъй като съотношението цена-качество на българския туристически продукт е конкурентоспособно и за това говори и големият брой предварителни договори, които са сключени за 2017 г. по отношение на легловата база на територията на страната“, каза още Румен Драганов.

Разрешенията за офис сгради са 37, с 14% по-малко от първото тримесечие, а планираната им площ е 22 798 кв. м или със 74% по-малка. Статистиката за т. нар. други сгради е за 1145 разрешителни (+37.6%) и площ от 504 845 кв. м (+1.4%).

В сравнение с година по-рано издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 6.7%, броят на жилищата в тях – с 28.5%, а разгънатата им застроена площ – със 17.9%.

Броят на разрешителните за административни сгради намалява с 15.9%, докато тяхната РЗП нараства с 38.9%. Разрешителните за други сгради са по-малко с 10.2%, а разгънатата им застроена площ спада с 42.1%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 186, Пловдив – 160, Варна – 123, и Бургас – 107. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 1 330, Пловдив – 854, Бургас – 522, и Варна – 380.

През второто тримесечие на 2016 г. е започнало строителството на 836 жилищни сгради с 2 961 жилища в тях и с 418 895 кв. м обща застроена площ. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 39.1%, броят на жилищата в тях – с 13.7%, а общата им застроена площ е повече с 18.5%. Сравнението с година по-рано обаче показва намаление и на сградите (с 1.3%), и на жилищата в тях (с 18.4%) и на площта им (с 9.9%).

Започнатите офис сгради между април и юни са 23 като увеличението спрямо същия период на миналата година е с над 60 на сто, а на площта им – над шест пъти до 77 хил. кв. м. Новото строителство на други сгради нараства с 55.3%, докато площта им намалява с близо 7 на сто до 288 218 кв. м.

Нарастване спрямо първите три месеца на годината се наблюдава и при броя на започнатите административни сгради, и при другите сгради съответно с 64.3 и 55.3%, като разгънатата застроена площ на административните сгради се увеличава над шест пъти, докато РЗП на другите сгради намалява с 6.8%.

В сравнение с година по-рано броят на започнатите административни сгради спада с 14.8%, докато тяхната РЗП нараства над девет пъти. Започнатите други видове сгради намаляват с 12.8%, а разгънатата им обща застроена площ – с 31.9%.

Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: София (столица) – 129 жилищни, 6 административни и 23 други сгради; Варна – 117 жилищни, 4 административни и 45 други сгради; Пловдив – 103 жилищни и 63 други сгради; Бургас – 68 жилищни и 30 други сгради.