С друго решение кабинетът прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху имот от 7,6 дка на община Свищов.Теренът се намира на ул. „33-ти Свищовски полк”.Общината ще го използва за подобряване на транспортните връзки в града и изнасяне на трафика встрани от жилищните квартали.

На община Свиленград правителството прехвърли имот, който е с отпаднала необходимост за МВР. Използваният досега от Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян терен е с площ над 293 дка с построена в него двуетажна сграда с площ 60 кв. м. Той се намира в местността „Трите могили” край с. Мезек и ще бъде използван за нуждите на населението в района.

Община Ивайловград получава управлението върху Средновековната крепост „Лютица” в местността „Акаланската пътека”. Археологическият обект ще бъде предоставен на местната власт за срок от 10 години за осъществяване на дейности, свързани с опазването и представянето му. Решението създава възможност за развитие на историческия туризъм в региона.

Променен е и статутът на два имота. За публична държавна собственост е обявена ползваната от Административния съд в Хасково сграда на ул. „Преслав” №26, а за частна държавна собственост – контролният автодиагностичен пункт на КАТ край с. Вранско, община Крумовград, който е с отпаднала необходимост за МВР.

Правителството измени три решения за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на инфраструктурни обекти, за да отстрани допуснати фактически грешки в приложенията, описващи отчуждените имоти. Решенията са 815/2013 за изграждане на Софийския околовръстен път и №№7 и 8 от 2015, свързани с реконструкцията и модернизацията на жп линията Димитровград – Свиленград.

Агенция „Пътна инфраструктура” и НК „Железопътна инфраструктура” следва да уведомят собствениците за промяната на решенията в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс.

С друго решение кабинетът изключи от горския фонд, поради промяна на предназначението, поземлен имот от 0,9 дка в землището на Сливен. Теренът е необходим за изграждане на напорен водоем с хлораторна станция. Община Сливен ще заплати 2594 лв. за промяна на предназначението.

Министър Московски съобщи, че се подготвя концесията на „Пристанище терминал Видин-център“, която ще се осъществи съвместно с общината.

В рамките на днешното посещение в гр. Видин, министърът присъства на церемонията за пускане на вода на новия специализиран катер за мониторинг на речното дъно на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Новият катер е един от компонентите на проект „Създаване на речна информационна система в българската част на река Дунав – БУЛРИС“. Плавателният съд е оборудван със специализирана компютърна система и измервателна апаратура за наблюдение и заснемане състоянието на речното дъно в българския участък на река Дунав и ще носи името на проекта (БУЛРИС). Общата стойност на катера и специализираната апаратура е около 2,8 млн. лв.

Системата ще позволи обстойно изследване на дъното чрез многолъчев ехолот, който дава данни за дълбочината на реката и информация за различни процеси и обекти на речното дъно.

Днес (10 октомври) изтича срокът за обжалване на избора на изпълнител на проектирането на терминала. Консорциумът „Енергопроект – Роял Хасконинг” бе класиран на първо място от общо 7 кандидата, но договорът не може да бъде подписан докато не бъде изцяло финансово обезпечен. „Интермодалният терминал има изключително важно значение, както за Варна, така и за развитието на морския транспорт. Цялостната концепция за отварянето на града към морето, за правилното използване на наличната инфраструктура и свързването на железопътен, пътен и морски транспорт, което ще бъде възможно с терминала, е много важно за развитието на града. С общи усилия, съвместно с Община Варна, ще можем да начертаем последователни действия в тази посока. Защото изграждането на интермодалния терминал е общото желание на всички нас”, каза министър Ангелкова.

По време на срещата с морския бранш, бяха обсъдени и възможностите за създаване на специална спасително-аварийна служба за търсене и спасяване при инциденти във водния и въздушния транспорт. „Със създаването на подобно звено ще се постигне оптимизация и много по-добра координация при реакции в критични ситуации“, каза Николина Ангелкова.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че трябва да се работи за създаването на стратегия за интегрирана морска политика. „Преди година междуведомствена работна група създаде концепцията за тази стратегия, но сега тя може да се превърне в работещ документ, съгласуван с морския бранш, бизнеса и европейските ни партньори“, каза транспортният министър.

Николина Ангелкова информира морския бизнес, че е договорила, по време на своето посещение в Румъния, да отпадне таксата от 150 евро, която румънската страна планираше да въведе за акостиране на пристанище Бекет. Проблемът бе представен от браншовите организации на 1 октомври при среща с министъра. Поради важността на въпроса, министърът се ангажира с неговото бързо решаване и поиска спешна среща с румънските си колеги. В резултат на това, на 4 октомври бе договорено с вицепремиера на Румъния Ливиу Драгнеа, таксата да не бъде въвеждана. „В близките дни очакваме и официалното писмо от румънска страна, с което ще се потвърди и формалното разрешаване на въпроса“, обясни Николина Ангелкова.

В отговор на въпрос, министър Ангелкова заяви, че подкрепя мнението на бранша и може в кратки срокове служителите на специализираното звено за разследване на произшествия във водния транспорт да бъдат преместени от София във Варна. Така ще се осигури много по-добра реакция при инциденти.

Терминалът ще бъде в района на „Максуда“, като строителството ще се извършва на юг от жп линията Варна – София и няма да засяга урбанизираната територия, като всички пътни връзки трябва да изведат товарния трафик извън центъра на Варна. Той уточни, че се предвижда изграждането на кейова стена с дължина около 1100 метра на която ще могат едновременно да се обработват 5 или 6 кораба, като корабните места ще са специализирани за обработка на контейнери и зърно по най-модерните технологии.

Като част от международния конкурс за избор на проектант е включено и изискването за изработване на два идейни проекта за изграждането на съвременна рекреационна зона на мястото на сегашното пристанище Варна–Изток, която да се превърне в атракцията на Варна.

Интермодалният терминал в района на град Варна трябва да осигури качествено нови логистични възможности за претоварване на товари между трите вида транспорт: морски, железопътен и автомобилен със съответните технически и технологични комбинации между тях.

Приоритетно ще се изградят допълнителни пристанищни мощности (инфраструктура и съоръжения) за основните за региона товари – контейнери, зърнени товари и някои генерални товари, в т. ч. тежки и извънгабаритни товари.

Проектирането на интермодален терминал „Варна” ще се извършва на територия, включваща имоти, предоставени за управление на ДП „Пристанищна инфраструктура” и НК „Железопътна инфраструктура”.

Основни параметри, на които трябва да отговарят съоръженията на пристанищната зона са: дълбочина на оперативната акватория – минимум 12.50 м.; разчетен кораб с дължина – до 250 м; две корабни места за обработка на контейнери – с общ обем не по-малко от 400 000 TEU/годишно; две корабни места за обработка на 3 млн. т. зърно/годишно износ; едно многофункционално корабно място с обем за около 200 хил.т/годишно; един кей/корабно място за служебни кораби, влекачи, букеровчик и др.

На територията на съществуващия стар терминал Варна – Изток (Зона 2) ще се развие нова инфраструктура, стимулираща появата и засилването на: пътническо и круизно плаване; яхтени и спортни дейности; научноизследователски и информационно-статистически дейности; културни дейности и др.

Нов Пасажерски терминал ще се обособи на 7-10 кейово място при стриктното спазване на изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата (ISPS). Така ще се осъществят очакванията на гражданите и туристите на Варна за бърз и директен достъп до морето.

Заданието за проекта до една седмица ще бъде внесено в Министерство на финансите от страна на транспортното ведомство, с което ще се кандидатства за пари за реалния проект. Той е много важен не само за Варна, но и за цялата транспортна система на България, посочи Папазов. За проекта за пари от Фонда за важни инфраструктурни проекти ще кандидатства както Национална компания пътна инфраструктура и пристанище Варна, така и държавното предприятие Пристанищна инфраструктура. Сумата няма да е достатъчна, но има много варианти за финансиране, обясни транспортният министър.

Строителството на терминала се извършва поетапно, като ще започне с кейовата стена, като най-бързо обоснован обект за получаване на строително разпределение, обясни министър Папазов. По думите му тази година, пристанище Варна ще отбележи абсолютен рекорд за всички времена и ще надвиши товари от 10 млн. В БДЖ возим дневно по 30 хил. тона, което е увеличение с 50 на сто и в края на годината ще бъде на нула.

Ръководството на пристанище Варна е подписало вече договора по проекта Южен поток и ако изпълни качествено цялата дейност ще постигне приходи от 30 млн. евро, каза Папазов. Товари по Южен поток ще има достатъчно и за пристанище Бургас, както и за БДЖ, допълни още той.

Интермодалният терминал е със статут на национален обект. Той е част от железопътната магистрала Калотина-запад – София – Пловдив – Димитровград – Свиленград и има първостепенно значение за цялостната транспортно-комуникативна система на страната. Реализира се по ОП „Транспорт”.

Необходимите средства за изплащане на паричните обезщетения на собствениците са в размер на 79 392 лв. Те са за сметка на НК „Железопътна инфраструктура” като част от проекта по оперативната програма.

Решението на Министерския съвет може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на всички заинтересовани лица.

С друго решение правителството учреди безсрочно право на строеж в горска територия – публична държавна собственост, без промяна на нейното предназначение. Правото се учредява в полза на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за изграждане на ретранслаторна станция „Ягодина”. Засегнатият терен е с площ 0,2 дка и се намира в местността „Буйновско ждрело” в община Борино.

Срещу учреденото право на строеж „ЕВН България Електроразпределение” ще заплати 420 лв., режийните разноски са 8,40 лв.

Идеята е средствата да бъдат осигурени от държавата, от собствени приходи на порта и на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” (ДППИ), предаде БТА.

Според Папазов инфраструктурата до бъдещия терминал може да бъде изградена с европейски средства през следващия програмен период.

По думите на министъра е наложително да се реализира децентрализация на държавното предприятие и ИА “Морска администрация”, тъй като в момента структурите по места нямат никакво право да вземат самостоятелни решения. Папазов обаче подчерта, че решенията за нормативни промени е най-добре да се правят след разговори с бранша.

До края на юли на пристанището в морския град са обработени 5,5 млн. тона товари. За шестмесечието е отчетен ръст на оборота с около 6% в сравнение със същия период на миналата година, стана ясно още по време на церемонията.

Предложенията на дружеството надвишават някои от минималните изисквания по количествените критерии, определени в решението на Министерския съвет за откриване на процедурата по концесиониране, и в документацията за участие в нея.

С офертата си „Порт Инвест” предвижда да извърши за 35-годишния срок на концесията инвестиции в размер на 22 439 000 лв., като 6 377 000 лв. ще бъдат вложени през първите четири години. Фиксираната част на годишното концесионно възнаграждение е 187 100 лв.

В производствената програма на участника е залегнал средногодишен товарооборот на терминала от 480 000 т и обслужване на 1800 пътници годишно.

„Порт Инвест” ЕООД възнамерява да превърне пристанищен терминал Лом в модерно международно речно пътническо пристанище с висока конкурентоспособност и отговарящо на всички международни нормативни и технически изисквания за обект от подобен вид.

Концесионерът ще бъде определен чрез открита процедура по следните критерии – размер на фиксираната част на годишното концесионно плащане (50 на сто относителна тежест), размер на променливата част на годишни концесионни плащания (25 на сто относителна тежест), предложение за срока на концесията (20 на сто относителна тежест), бизнес предложение (5 на сто относителна тежест).

Задължение на концесионера е управлението на пристанищните услуги и осигуряване на тяхната непрекъснатост и ниво на качество, поддържане в експлоатационна годност на обекта, извършване на частични строителни и монтажни работи, когато е налице необходимост, и на съпътстващи дейности по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Задължителните инвестиции за първите шест години от срока на концесията трябва да са в размер не по-малък от 766 000 лв. без ДДС, а за срока на концесията – поне 1 648 500 лв. без ДДС.

Очакваните резултати от реализирането на концесията са привличане на инвестиции, подобряване условията за мобилност на пътници, засилване туристическия обмен между туроператорите в страната и чужбина, достигане на определени нива на качество на обслужване и нива на сигурност и безопасност на услугата, осигуряване на приходи в държавния бюджет от годишни концесионни плащания и дължимите корпоративни данъци за срока на концесията, повишаване на заетостта на местното население и развитие на транспорта и туризма в региона на Русе.

Част от пристанището ще се използва за обществен транспорт с национално значение Русе. Допълнителната концесия ще бъде свързана с извършване на частично разширение, реконструкция, рехабилитация или ремонт на обекта.