Министърът уточни, че още от средата на лятото в България тече организация за списъка с реформи и с отговорните ведомства и сроковете, които трябва да бъдат гонени.

По думите му страната ни ще настоява средствата за кохезионна политика за следващия програмен период да не бъдат намалявани.

“Става дума за пари. Те не падат от небето, а се формират от вноските на държавите-членки. Един от дебатите е въпросът „Колко пари?”. Напълно нормално е, във времена на криза, редица държави да искат, да твърдят, да настояват, че вноските в дългосрочен план трябва да бъдат по-малки или най-малкото да не се повишават. Живеем във времена където всеки евроцент е важен. Само че въпросът в момента е дали трябва да пестим точно от политиките за развите. Важният момент тук е, че това не са средства, които подпомагат платежния баланс на една или друга държава. Това не са средства, които постъпват в Бюджета”, коментира Дончев в предаването “Неделя 150” по БНР.

Според него имаме аргументи да ни бъдат отпуснати повече средства, но той не пожела да назове конкретна сума.

Дончев отчете още, че според предварителните анализи 60% от публичните разходи за инвестиции са направени с европейски пари. Ръстът на БВП също се дължи на европейските пари. По думите му, към края на 2012 година по 7-те оперативни програми България няма да загуби средства.

По повод идеята на министър Дянков минималната работна заплата да се определя по региони, Дончев коментира, че тя трябва да се обсъди, защото тя може да доведе до изкривявания. Като например фирмите целенасочено да се регистрират в региони, където това заплащане е по-ниско, за да дават по-малки заплати.

“Не може да се приеме или отхвърли едно такова предложение с лека ръка. Редно е да има публичен и експертен дебат. Всичко зависи от детайлите, от механиката на прилагане на едно подобно предложение. Ако има достатъчно ограничаващи механизми да не се случват злоупотреби, защо не”, каза министърът по еврофондовете.

Според Дончев ефектът от въвеждането на електронното подаване ще има няколко положителни ефекта – пестене на средства, техническо облекчение, както и възможност за подаване по всяко време на денонощието преди крайният срок.

„Ако вие приключите работа в 2 часа през нощта, изпращате документите и системата го регистрира. Няма да се налага да чакате, за да идете и да подадете книжата на място.”, коментира той.

Друг положителен ефект ще бъде и избягването на субективизма, както и досадното чакане на гише.

„И не на последно място онлайн кандидатстването ще въведе друг вид дисцплина. Всяка стъпка ще има електронно измерение и при определена неточност или нередност ще може да се реагира веднага”, каза още министърът.

Към момента у нас са регистрирани между 27 – 28 млн. лева финансови нередности в подадените кандидатури за евросредства.  Според Дончев обаче не винаги страва въпрос за опит за кражба, но и е по-скоро недостатъчна административна подготовка.

По отношение на  Закона за обществените поръчки (ЗОП), който трябва да бъде приет скоро, Дончев обясни, че ще бъде създадена типова документация, по която да се кандидатства. Това ще създаде дисциплина и облекчение на бизнеса, добави той.

В отговор на журналистически въпрос Дончев посочи, че Дунавската стратегия е особен инструмент и експеримент на Европейската комисия. Тя не води след себе си пари, а чрез използването на средствата по европейските програми и националното финансиране от всички страни по брега на Дунав, се реализират проекти с максимална полза на хората, живеещи от двете страни на реката.

Той обясни, че ако се реализира проект в Австрия, неговите резултати имат положително отражение за жителите на България, Румъния и дори Сърбия, която не е членка на ЕС. По думите му Дунавската стратегия е тест за зрялост на Общността и на останалите страни, които не са нейни членки.

Това е нов подход на ЕК и ако той успее, ще се отрази върху формирането на кохезионната политика на ЕС, както и на програмирането на използването на средствата от Кохезионния фонд, уточни министър Дончев, цитиран от БТА.

Евродепутатът Владимир Уручев отбеляза, че колегите му от регионите край река Дунав ще настояват от догодина стратегията да разполага със собствен бюджет.

Според него  всяка една от 14-те страни от стратегията има достатъчно национални и трансгранични проекти, насочени към изпълнение на основните й цели – развитие на обща инфраструктура и комуникации, туризъм и социално-икономическо сближаване, което е предпоставка те да ползват общ европейски финансов ресурс през следващия бюджетен период.

Дончев обясни, че в Източна Европа има държава, отчела и над 100% усвоени средства от еврофондовете, но „това е екзотично изключение”.

Министърът уточни, че досега с Европейския съюз са договорени 35% от еврофинансирането, а разплатените средства са 8%. В края на юли миналата година те беха  0.98%.

„Процентът сам по себе си не може да носи радост на никого, важно е какво ще се случи с тези пари”, добави Дончев. Той заяви, че за него е важен конкретният резултат – пътища и магистрали, пречиствателни станции, съоръжения за третиране на отпадъците, детски и социални институции, професионална квалификация за хората.

Министърът съобщи още, че със средства от ОП “Транспорт” се строят автомагистрала “Тракия”, участъци от софийското метро, а в началото на следващата година със средства от тази оперативна програма ще започне строителството на още две магистрали.
Парите, които ще ни даде Швейцария – това е принос на Швейцария към кохезионната политика на ЕС, коментира още той.

Относно експертите, които се наемат като консултанти по отделните програми, Дончев заяви, че когато става дума за набиране на хора, те се избират с конкурс. „Предпочитам да платим добре на един човек, който добре си върши работата, важното е проектите да се завършват в срок. Десет от най-скъпите проекти са с чужди експерти”.