Документът вече е бил одобрен от ресорните общински комисии и приемането му ще бъде гласувано окончателно от общинския съвет днес.

Най-голямото топлофикационно дружество в страната през 2014 г. реализира загуба от 57 млн. лв. В опит да бъде оздравявано неговата собственост многократно е прехвърляна между държавата и общината. Натрупаните дългове са основно от невъзможността на дружеството да плаща за закупения природен газ от “Булгаргаз”. Вариантът за отдаването на концесия на топлофикацията през годините е обсъждан многократно, като не са липсвали и кандидати. Сега обаче за първи път подобна възможност влиза в официален документ.

Проекторешението предвижда кметът на Столичната община да информира БЕХ “относно етапа на подготовка на процедурата за предоставяне на концесия” на топлофикацията.

Плащането на първоначална вноска от 200 млн. лв. ще бъде включено като задължително условие към бъдещия концесионер. Според проектодокумента той ще трябва да я плати в срок от 120 дни от подписването на концесията. Останалите задължения на топлофикацията ще трябва да бъдат изплатени в срок не по-дълъг от концесионния договор и при годишна лихва, която не е по-висока от 3.25%.

Целият дълг пък трябва да бъде изплатен за 20 години. “Топлофикация – София” се задължава също така да учреди особен залог в полза на БЕХ в размер на 40 млн. лв.

Към момента “Топлофикация – София” продължава да е най-големият длъжник на “Булгаргаз” за природен газ. Лошите финансови резултати на дружеството за 2014 г. пък бяха обяснени с високите температури през миналия отоплителен сезон и определените от енергийния регулатор цени. Топлофикацията обаче беше едно от дружествата с най-големи депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) в размер на 80 млн. лв., които не бяха спасени чрез сключването на цесии или прихващани

Няма да се търси кредитиране от български търговски банки, защото е скъпо. Дружеството планира да започне разговори с международни финансови институции – Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, на базата на одобрения бизнес план за периода. “Няма да е лесно, ще търсим подкрепа от собственика Столичната община и от правителството”, обясни още Параланов и призна, че финансовото състояние на компанията в момента не й позволява да плаща своите стари задължения, информира infostock.

Инвестициите, които дружеството ще направи през следващите години, ще бъдат насочени основно към модернизация на мрежата и мощностите на дружеството, намаляване на загубите, опазването на околната среда, както и подобряването на високоефективното производство на дружеството. Работи се активно и за повишаване на събираемостта на задълженията. По думите на Параланов ще бъдат предприети действия за диверсификация на горивната база. Инсталацията за изгаряне на отпадъци, която се изгражда на територията на Топлофикация – София и в която ще бъдат изгаряни отпадъци от завода в с. Яна, ще намали с 11% разходите за природен газ, допълни още той.

Данните на топлофикационното дружество сочат, че загубите по топлопреносната мрежа, която е с дължина от 2 хил. километра, са около 17%. Очакванията са към края на периода тези загуби да бъдат намалени с между 2 и 3%, защото няма техническа възможност за по-голямо понижение.

Част от мерките за модернизацията – за изграждане на нови турбини и други, ще бъдат използвани средства от Фонд “Козлодуй”. Стойността на цялостната програма е 40 млн. евро, като 50% от тях са грант от Фонда, а останалите средства – собствено финансиране.

Дружеството работи по изкупуване на абонатни станции, което обаче не може да стане изведнъж, защото няма финансова възможност. Абонатните станции в София са над 12 хил. От дружеството отчитат много малък брой отказали се абонати през тази година, а новоприсъединените са над 2 хил. Клиентите на топлофикацията имат 121 млн. лева задължения за срок от над 3 години. Задълженията под 3 години са по-малко, но Параланов не уточни точния им размер.

Своята „зелена” революция „Топлофикация Сливен” започва да осъществява преди 2 години. Внедрява се за пръв път инсталация за сухо отделяне на пепелината от електрофилтри. Едно от екоизискванията към ТЕЦ-а е отпадъкът да бъде депониран в специални депа край предприятието. Вместо да се изхвърля по терени от околната среда, обаче, пепелината на изгорелите въглища се превръща в ценен продукт и суровина за строителната ни индустрия.

Събрани и добавени по подходящ начин, летящите пепели се влагат в състава на висококачествените бетони, за да подобрят цял комплекс от неговите показатели, като в същото време понижат цената му. Иновативната технология постига троен ефект – екологичен, защото не допуска еко-замърсявания; икономически – носи приходи в топлоцентралата, които позволяват поддържането на ниски цени за топлоенергията. В същото време има и голяма полза за производителите на бетон, които снижават себестойността на продукта си, но повишават неговите параметри.

Всеки месец над 4 хил. тона летящи пепели, уловени преди комините на ТЕЦ Сливен, се отправят към Девня Цимент и бетоновите възли в Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Златна Панега и др. Очаква се количествата пепелина, която сливенската топлофикация предлага на пазара, да нараснат. Сертификат, издаден от „Научно изследователски институт по строителните материали” ЕООД удостоверява, че летящата пепел от ТЕЦ Сливен съответства на всички изисквания за влагане в строителните материали, които са в сила за страните от Европейския съюз.

Остатъчният твърд продукт от изгарянето на въглищата в ТЕЦ-а е изключително доброкачествен. Според българските производителите на бетон пепелината от Сливен  е с най-високо качество, затова е предпочитана. Цената, на която засега се продава тази важна за цимента добавка, е около 4 лева за тон.

Макар и ново за България, оползотворяването на летящата пепел от изгорелите въглища на топлоцентралите в строителните материали отдавна се използва от водещите световни икономики. От десетилетия в САЩ с използването на този материал е изграден скоростния път „Айзенхауер” /Чикаго/. Преди 20 години за изграждането на Дуфиностровния мост в САЩ също е използван бетон, примесен с пепел. Здравината на съоръжението и днес доказва удачното решение на проектантите и строителите на моста.

Пепел има и в кулата „Пикасо” в Мадрид, на пистата на летището Айнховен /Холандия/, дори в тунела под Ламанша. В руския град Омск има завод за производството на тухли от пепел. В Германия до 90% от произвежданата от топлоелектрически централи летяща пепел се влага в производството на бетон, като няма рецепта за марките бетони без влагане на летяща пепел.

Един от пионерите по прилагането на тази технология у нас е „Топлофикация Сливен”. Дружеството е насочило инвестиции към адаптиране на отпадъчния продукт за влагане в основния градивен елемент в строителството. Летящите пепели са фини сферични частици, съдържащи силикати, алуминати и железни оксиди. Те добавят пластичност на бетоновата смес, подобряват якостните показатели, намаляват водонепроницаемостта, съкращават сроковете на строителство, осигурява киселиноустойчивост.

Влиянието на летящата пепел  върху бетоните зависи от фиността и химическия и състав. Тя може да се влага във всички видове строителни дейности, в които участва циментът, като процентен негов заместител. Степента на заместване на портландцимента от летящи пепели е различна в зависимост от химичния състав на двете съединения и от предназначението на бетоновата смес. При производството на  бетонови елементи например специално подготвена пепел може да измести цимента до 70%. При строителните бетони се препоръчва до 25% заместване на цимента.

Бетонът с летящи пепели има различни сфери на приложение, но най-масово се използва при изграждането на бетонни пътни настилки, както и на конструкции, изискващи голяма издържливост на натоварване. В процеса на свързване летящите пепели формират допълнителни циментитни вещества, които допринасят за по-голямо сцепление на твърдите частици, повишена устойчивост на химична агресия и намалено образуване на пукнатини. А това са високо ценени качества, особено в строителството на транспортна инфраструктура. Доказано е, че при 30% летящи пепели в бетона, устойчивостта на пътя към подземни води се увеличава до 16 пъти!

Широкото приложение на пепелината и търсенето й на пазара превръща инсталацията  за събиране и влагане на летящи пепели в една от най-удачните инвестиции в българската промишленост през последните години. Чрез разработването и внедряването на авангардни технологии ръководството на ТЕЦ Сливен изпълнява поетите ангажименти  – да изправи  „на крака” топлофикацията, която само допреди 3-4 години бе в несъстоятелност, да осигурява на клиентите си най-евтиното в страната  парно отопление, да следва неизменна социална политика и да опазва чиста околната среда.

Трансферите са по проект „Съвместно изпълнение”, реализиран между Датската енергийна агенция и „Топлофикация- Бургас”. По този проект датчаните помогнаха бургаския ТЕЦ да се сдобие с нова когенерационна система за комбинирано производство на топло и електро енергия, а от дружеството се задължиха да им продадат 468 328 т CO2 редуцирани емисии.

Така компанията стана първата топлоцентрала в България, която редуцира своите парникови газове. Ефектът от когенерационната система се усети веднага от абонатите, след като единствено в Бургас цената на парното се задържа почти без промяна. Драстичното намаляване на вредните емисии в атмосферата показаха, че придобивката има ефект и в национален мащаб.

След като през 2007 България се включи в търговията с вредни газове, от „Топлофикация- Бургас” започнаха да изпълняват задълженията си по договор. Първият трансфер беше извършен в началото на месец юни тази година. След заверка на външен независим верификатор и проверка на докладите от страна на МОСВ, редуцираните парникови газове за 2008-2009 г. също безпроблемно са преминали от българския в датския регистър и така общото количество емисии CO2, експортирани от дружеството възлезе на 298 725 т CO2.

Така бургаската топлофикация реално преизпълни договора с датчаните с 22 157 т CO2.