Министърът подчерта, че пътната безопасност е топ приоритет, работата по който не спира. В изпълнение са 119 км стратегически инфраструктурни пътни проекти – работи се по магистралите „Хемус“, „Струма“, „Европа“; по скоростния път „Видин – Ботевград“. Със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“, бюджета и програмите за териториално сътрудничество се рехабилитират основни пътни участъци от републиканската пътна инфраструктура с дължина около 824 км за над 500 млн. лв.

За подобряване на безопасността по републиканските пътища се ремонтират ограничителни системи за 18,6 млн. лв., като с приоритет са участъците от магистралите. Поставят се и нови системи на ремонтирани съоръжения и по другите натоварени пътища. Полага се пътна маркировка за 5,5 млн. лв., също
с приоритет по автомагистралите, първокласните пътища и обектите с превантивен ремонт. По магистралните участъци са ремонтирани над 1000 м предпазни оградни мрежи. Средствата в бюджета на АПИ, обаче, са ограничени. Само за възстановяването и подмяната на ограничителните системи са
необходими около 200 млн. лв., минимум 30 млн. лв. са нужни за маркировка.

Регионалният министър съобщи още, че експерти от АПИ са направили обследване на участъците с концентрация на пътно-транспортни произшествия, данните от което  се обработват, и предстои съвместно с Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да бъдат набелязани още мерки за обезопасяването им.

За да се осигурят по-безопасни условия на пътуване по републиканските пътища се предвижда и изграждането на интелигентни транспортни системи за управление на трафика, които ще дават информация за пътната обстановка в реално време за пътуващите. В посока повишаване безопасността на пътя е и
създаването на Национален координационен център за безопасно движение по пътищата като част от мерките на правителството за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм до 2020-та година.

Министър Аврамова подчерта, че темата за безопасността на транспортната система трябва да се разглежда в нейната цялост и всички елементи да се анализират заедно – водачи, превозни средства, инфраструктура.
Тя напомни, че по данни на МВР за миналата година 96,73% от пътно-транспортните произшествия в страната са станали, поради нарушения на водачите на превозни средства. Само 0,39 на сто от катастрофите са заради
пътните условия. 593-ма души са загинали именно поради нарушение на водача. Подобни са и данните от Годишния индекс на безопасно шофиране за миналата година. Според тях причина за 93% от пътно-транспортните произшествия с жертви са човешките грешки, а превишаването на позволената скорост,
определяно като “неволно”, е най-разпространеното рисково действие сред българските шофьори на леки и лекотоварни автомобили, което е довело до катастрофи. 71% от запитаните 1000 водачи са отговорили, че това им се е случило поне веднъж за последните 12 месеца. Това налага извода, че за да
се подобри безопасността на пътя, е необходимо да се обърне сериозно внимание на поведението на водачите. Доказателство в тази посока са и случаите на катастрофи през последните няколко седмици, които станаха
предимно на новоремонтирани пътни участъци. Статистиката показва тревожна тенденция на нарастване на броя на нарушенията и инциденти по новопостроени и ремонтирани пътища. Това обаче в никакъв случай не означава, че МРРБ и неговите структури няма да полагат усилия за привеждане на пътищата в още
по-добро експлоатационно състояние, каза още регионалният министър. Тя подчерта необходимостта от широк институционален и обществен диалог и от съвместна работа за подобряване безопасността на инфраструктурата.
Пред журналисти министър Аврамова коментира, че е важно всеки, който е на пътя, да проявява самодисциплина и разум. Трябва да се включи цялата общественост, защото не бихме могли да се справим само като институции, без широко обсъждане на проблемите и включване на всички хора, които участват в този процес, каза още Аврамова.