Според изчисленията за месеците от април до края на юни увеличението на стойността на недвижимите имоти в страната ни е доста под средната за всички 28 страни-членки на Европейския съюз (ЕС), където то е с 1,7 на сто повече в сравнение със същия период на 2013 г. В рамките на еврозоната не е регистрирана промяна, пише econ.bg.

За разлика от първото тримесечие на 2014 г. през второто цените на жилищата в границите на ЕС са отчели ръст от 1,4%. За държавите от еврозоната увеличението е в рамките на 0,9%.

Най-голямо поскъпване с 14,5 на сто на недвижимите имоти през второто тримесечие на годишна база е отчетено в Естония. След това се нареждат Ирландия (с 12,5 на сто) и Великобритания (с 10,2 на сто).

На другия полюс с най-големия спад от 9,8% в стойността на жилищата е Словения, следвана от Италия и Румъния, където намалението е съответно с 4,8% и с 3,8%.

От друга страна в сравнение с първото тримесечие на 2014 г. през второто най-значителен ръст в цената на недвижимите имоти има в Ирландия (с 6,8%), Литва (с 4,1%), Дания (с 3,9%) и Великобритания (с 3,9%). Най-сериозно намаление на стойностите пък има в Словения (с 2,6%), Румъния (с 1,3%) и Италия (с 0,5%).

В сравнение с 2009 г., когато усвоените средства от еврофондовете бяха малко над 1%, през 2010 г. темповете на оползотворяване са се увеличили почти десетократно.

С достигането на това ниво министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев изпълни поетия ангажимент при встъпването си в длъжност.

Припомняме, че в средата на месец юли министър Дончев обеща да удвои плащанията по всички оперативни програми само за няколко дни и те да достигнат 7%. „Ако искаме обаче значим ефект, темпът трябва да бъде двуцифрено число до края на годината”, каза тогава министърът.

Документът беше представен в Министерски съвет от министър-председателя Бойко Борисов и членовете на кабинета.

В мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на вътрешния ред и правосъдието, се обръща специално внимание на обществените поръчки, които административните и съдебните власти все още не са в състояние да защитят от конфликт на интереси.

Депутатът от ГЕРБ Емил Радев заяви пред БТА, че се обмисля изцяло нов закон за обществените поръчки, тъй като старият е с много грешна база.

По думите му Агенцията за обществени поръчки анализира проблемите и след около 6 месеца може да бъде подготвен изцяло нов закон. Според него в стария има много вратички за нарушение, а те не могат да бъдат преодолени само с частични поправки. Именно затове е необходима изцяло нова нормативна база.

Според Радев най-важното е да се предотврати разделянето на поръчките на няколко по-малки. Сред промените, които предстоят са част от постановките, описани в наредби, да се пренесат в самия закон, тъй като основната цел е по-голяма прозрачност.

След като от 13 юли са в сила промени в ЗОП, с които се транспонира европейско законодателство, посочи депутатът. Сред тях са въвеждане на задължителен предварителен и последващ контрол. При обжалване на обществена поръчка се спира сключването на договора, докато компетентните органи – Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд, не се произнесат. Урежда се по-детайлно конфликтът на интереси, обясни Радев.