Ако ни застигне очакваният застой на икономиката и криза в резултат на него, трябва да сме подготвени и да избегнем предварително излишните рискове, съветват специалистите. Паралелно с това финансовите ни цели не трябва да бъдат стопирани, просто е нужно да съумеем да преценяваме възможностите си и да не взимаме безразсъдни решения. 

Ипотека 

Сега, когато лихвите по ипотечните кредити, са изключително изгодни, лесно можем да се изкушим да заложим на плаваща лихва. Това не е най-удачният вариант, ако се разиграе най-лошият сценарий – оставаме без работа, процентът на лихвата се покачва и ни става все по-трудно да плащаме месечните си вноски. 

Освен временният колапс, в който ще изпаднем, закъснелите плащания ще се отразят и на кредитния ни рейтинг. Ако планираме друг заем в бъдеще, перспективата не е особено добра. 

Големи покупки 

Инвестирането в нови начинания, крупни и неоправдано скъпи покупки трябва да бъде внимателно балансирано, ако трябва и с помощта на експерти във финансовите дела. Те най-правилно ще ви консултират до колко е резонно да направите намислените ходове и с какво би било изгодно да се сдобиете. 

Седмичният бюджет

Ревизирайте семейните си разходи. Ако досега не сте водили домашно счетоводство, значи е време да обърнете внимание и да бъдете по-стриктни при изразходването на наличния бюджет. Задължително трябва да имате и перо, което определя спестяването на някакъв, бил той и минимален, процент от доходите ви. Пазаруването на хранителни продукти, препарати и необходими консумативи планирайте, съобразно актуалните промоции, следейки офертите в Кауфланд брошура от следващата седмица. 

Уредите за бита

Не робувайте на маркови уреди за бита, а избирайте максимално доброто съотношение между цена и качество. Когато става дума за дребна техника за обслужване на домакинските ви ежедневни дейности, винаги може да я закупите и от популярните вериги магазини. В Лидл брошура ще откриете периодично подобни предложения, които няма да ви натоварят с излишно оскъпяване, като същевременно са функционални и издръжливи във времето. Бъдете по-рационални в покупките си и ще се радвате на стабилно спокойствие. 

Обучение и професионално развитие

Динамичните процеси на времето, в което живеем, изискват да бъдем гъвкави и приспособими. Не е разумно да лежите на стари лаври. Професията ви не е даденост и често дори големите корпорации са изправени пред предизвикателства във финансово отношение. 

Работните места са уязвими винаги, когато се стигне до рецесия, а сигурност не може да ви бъде гарантирана. За да увеличите шансовете си, ориентирайте част от средствата си към образователни курсове и квалификация, които могат да ви бъдат от полза в критичен момент.  

Тя уточни, че българската икономика е щяла да изпадне в мащабна, дълбока и многобхватна криза, дори без да е имало глобална криза.

По думите на доц. д-р Бобева, влиянието на кризата върху реалния сектор в България започнало да се усеща през последното тримесечие на 2008-ма година. Освен това, в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните сред държавите – членки на ЕС, преди кризата и са били налице “симптоми на прегряване”.

“Нашият доклад казва няколко неща, които не са били казани досега и които биха могли да бъдат оспорвани, разбира се. Едното е, че българската икономика показа още преди началото на глобалната финансово-икономическа криза, някои индикатори, някои показатели за забавяне, тоест обръщане на цикъла от това възходящото – много чуждестранни, много местни инвестиции, висок икономически растеж, ниска безработица и изведнъж нещата започнаха да се обръщат, тоест цикълът започна да се обръща”, обясни д-р Бобева и даде конкретни примери: в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните сред държавите – членки на ЕС, преди кризата и са били налице “симптоми на прегряване” при средногодишна инфлация от 11.95 на сто за 2008 г., коефициент на безработица от 5.7 на сто, дефицит по текущата сметка на платежния баланс от минус 22 на сто от БВП и приток на преки чуждестранни инвестиции към страната от 28 на сто от БВП за 2007 г.

„За разлика от Балтийските държави, които влязоха в ЕС през 2004 година, и имаха по-дълго време да растат, у нас този тренд беше прекъснат, поради което не паднахме толкова твърдо, тоест икономиката не пострада толкова много, колкото при Балтийските страни. Нашата икономика обаче се възстановява по-бавно, отколкото при тях и затова има доста причини. Най-вече те са в структурните проблеми на българската икономика. Ние се надяваме – поне тези, които мислят либерално, икономически, че кризите ще оправят нещата, но кризата не ги оправи”, разясни д-р Бобева.

Тя беше категорична, че България е излязла от кризата и е възстановила икономическия растеж. „Въпросът е колко устойчиво е това въpстановяване и дали ще успеем да достигнем нивата на икономически растеж над 6 процента, които имахме преди кризата”, попита риторично д-р Бобева.

По нейните думи, след 2011-2012 година са се появили първите симптоми на излизане, но погледнато макроикономически, окрупнявайки нещата, ние грешим, защото индустрията, промишлеността все още не е излязла от кризата, а тя беше основно засегната.

„Изведнъж всичко се насочи към услугите. Представете си, че вие работите в едно голямо примшлено предприятие и като ви съкратят персонала, какво се случва? Ами отиваш в кварталното магазинче, или си правиш някакъв самостоятелен бизнес, или там някакъв сервиз. Това се случи при нас. Реагираха и хората индивидуално, и компаниите, тоест по този начин успяхме да се справим с шока, но сега вече във въpстановяването става все по-трудно, защото вече имаме един огромен дълг. Вие знаете, че България е една от страните с голям частен дълг, който намалява, но намалява много бавно, защото банките са по-притиснати. Все повече намаляват шансовете българският финансов сектор да подкрепи българската икономика, а не 60 процента да разчитат фирмите от реалния сектор на външно финансиране”, обобщи д-р Бобева.

Това, според доклада на БАН, са липсата на реформи в нереформираните сектори – здравеопазване, образование, социална сфера до голяма степен. Липсата на реформи е най-големият риск за българската икономика.

“Има политически консенсус по повечето от тях, които трябва да се правят. Просто трябва да се избърза преди да е станало късно и най-вече това, което и докладът показа – трябва да се продължава стабилността на фискалната политика, тоест да се поддържат ниски нива на дефицити или това, което се харчи, трябва да се харчи по-ефективно и към сфери, които са реформирани и биха допринесли за икономически растеж. Качество на икономическия растеж ни трябва, инвестиции в допълнителна добавена стойност. Трябва ни малко индустриализация на икономиката. Няма да се разминем с това. Има и рискова нагоре към инфлацията и най-вече това, което казах за имотния пазар. Трябва да се наблюдава внимателно, да се говори с агентите на този пазар. Не ни трябва прегряване на имотния пазар, защото това ще ни изправи пред нова кризисна ситуация”, препоръча д-р Бобева.

“Еврозоната – това е политически избор, от който просто трябва да платим цената, а цената каква е зависи от нас. Ако видите данните за това как се покачват цените в различните държави, ще разберете. Колкото една държава по-добре си организира процеса и държи търговците и спекулантите на мястото им, толкова по-малък ще бъде шокът. Да, ще се вдигнат цените първоначално, но гледайте данните. Те показват, че се покачват не от датата на приемане на еврото, а последните тримесечия преди влизането в еврозоната и след това се възстановяват. Търсенето и предлагането няма как да не ги възстанови рано или късно”, каза д-р Бобева. Според  нея, за България е важно да влезем в ядрото, да не сме в периферията. „Не е хубаво да си в периферията. Защото от икономическа гледна точка, не от политическа гледна точка, всичко се решава в ядрото, а периферията – не се знае какъв ще е ефектът за периферията”, каза в заключение д-р Даниела Бобева.

Брутният дълг на нефинансовия сектор е нараснал над два пъти в номинално изражение от началото на века, достигайки 152 трилиона долара през изминалата година, според данни на МВФ. Дългът включва правителствения дълг и този на нефинансовите организации и домакинствата.

При настоящите си нива, дългът е в размер на 225% от световния брутен продукт, алармираха от МВФ.

Около две трети от дълга е частен, докато останалата една трета, равняваща се на около 85% от БВП е правителствен.

В допълнение, слабият ръст на световната икономика, прави изключително трудно посрещането на задълженията, предупреждават още от международната финансова институция.

„Невероятно големия размер на частния дълг, е сред най-големите заплахи пред възстановяването на световната икономика и основен риск за финансовата стабилност“, се казва още в доклада на МВФ. „Историята ни учи, че е много лесно да се подценява заплахата от частния дълг в моменти на икономически подем“.

Масивният правителствен дълг, усложнява ситуацията за централните финансови институции, които се опитват да стабилизират световния ръст с фискална политика и стимули.

През тази седмица финансовите министри и централните банкери от страните – членки на МВФ, се срещат във Вашингтон, за годишната среща на фонда.