Най-големият проект е за фотоволтаичен парк край Караджалово. Там се предвижда изграждането на система с инсталирана мощност от 50 мегавата върху 1000 декара. Тъй като обаче територията попада в границите на защитената заради дивите птици зона “Марица-Първомай”, решението на директорът на инспекцията инж. Валя Атанасова е, че е необходимо да се извърши екологична оценка.

Втората най-мощна инсталация от 7 мегавата е планирана в землището на село Васил Левски, Карловско върху 177 декара. Инвеститор е сопотската “Карлово солар”ЕООД. За този проект обаче от РИОСВ също настояват за екологична оценка, тъй като инсталацията може да предизвика “необратима промяна в екосистемата, което има вероятност да окаже негативно въздействие и върху растителните и животински видове, обитаващи района.”

Общо 16 от кандидат-инвеститорите са получили решение, че изграждането на слънчевите инсталации за производство на електричество може да стане само след допълнително изготвена екологична оценка на ПУП. Причината е, че планираните паркове попадат или в защитена зона, или в непосредствена близост до нея. За останалите е преценено, че нямат нужда от подобна оценка, тъй като са отдалечени от резервати.

Повечето кандидати да строят слънчеви инсталации са фирми, но също така се срещат и физически лица. Големи проектни мощности – между 3 и 5 мегавата, са посочили няколко фирми. Сред тях са “Солар пауър парк”, “Проджект истейт”, “Риск инженеринг”.

ДКЕВР е издала досега за страната лицензи с условия за изграждане на фотоволтаични електрически централи с обща мощност 230.1 мегавата. Въпреки многобройните инвеститорски намерения, в Пловдивска област засега няма изграден слънчев парк. Най-близкият е до Пазарджик.

По мерките за развиване на алтернативни на земеделието дейности са подадени проекти предимно за изграждане на къщи за гости, фовотоволтаици и изграждане на цехове в хранително – вкусовата промишленост. Инвестиционните предложения по двете мерки към днешна дата са на стойност приблизително около 400 млн. лв., каза Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Калина Илиева.

Към днешна дата свои предложение са подали общо 1 418 са кандидати, съобщи тя.

Прегледът на подадените проектни предложения по едни от най-атрактивните мерки 121-ва („Модернизиране на земеделските стопанства”), 123-та („Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти), 311-та ( „Разнообразяване към неземеделски дейности”) и 312( „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”) сочи, че най- много фирми кандидатстват за инвестиции в сферата на туризма, възобновяемите енергийни източниците, млекопреработката и винарската и консервна индустрия, обобщи тя.

До 31 август проекти ще се приемат по три от най-атрактивните мерки на ПРСР – 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” и 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”.

Отворен по график остава и приемът на проектни предложения по Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства” – до 30 септември, както и по Мярка 142 „Създаване на организации на производители” – до 17 декември.

През септември предстои отваряне на други 4 мерки от програмата – 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания”, 313 „Насърчаване на туристическите дейности”, както и двете общински 321 и 322 „Основни услуги за населението в селските райони” и „Обновяване и развитие на населените места”.