Броят на пуснатите за продан хотели е по-малък от миналата година, когато се търгуваха почти 300 обекта. Причината за пускането на голяма част от хотелите на пазара на имоти е невъзможността на собствениците да обслужват кредитите си към банките.

За купувачите има най-голямо разнообразие в Св. Влас, Варна и Златни пясъци, където има обявени по 18 обекта. Апетитна хапка е варненският „Грандхотел Димят“, чиято цена на стойност от 19 млн. лв. през зимния сезон, беше намалена на 15 млн. лв.

Цял комплекс с капацитет от 1013 легла се продава в Златни пясъци. В него са обединени хотелите „Обзор“ и „Изгрев“. Част от тях е собственост на президента на волейболния тим „Черно море Баск“ Красимир Илиев.

Тенденцията е характерна и за България, където през последните 18 месеца бяха продадени два от водещите хотели във висока категория – Hilton тази година и Radisson Blu през миналата. Причините за повишеното внимание към хотелите са същите като в другите страни от региона.

На пазара в последните години почти не са навлизали нови международни оператори (единственото изключение е Novotel). Съответно ограниченото предлагане в петзвездния сегмент имаше положителен принос за по-добрата работа на съществуващите хотели, принадлежащи към международни вериги от високия клас, защото те не бяха подложени на силен конкурентен натиск.

Според експерти инвеститорите са фокусирани върху придобиването на генериращи приходи активи, които обикновено се продават на цени, по-ниски от строителната им себестойност. Ограниченото банково финансиране за нови проекти, високите разходи и допълнителният риск при новото строителство са други причини инвеститорите да предпочитат съществуващите активи.

Нарасналото доверие на инвеститорите в Централна Европа е следствие от продължаващото подобряване на финансовите резултати на хотелите, отчитат консултантите от Cushman & Wakefield. През първите шест месеца на 2013 г. приходът на налична стая (RevPAR), основен показател за рентабилността в хотелската индустрия, се повиши с 10.7% в Братислава, 8.4% в Будапеща и с 2.4% в Прага в сравнение със същия период на 2012 г.

„Тенденцията беше сходна през 2012 г. в София, където по официални отчети основните хотели показват подобрение на заетостта и стабилизация на средните цени на нощувка. Те водят и до по-висок приход на стая“, казва Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton. „По тези причини е логично интересът към обектите от висока категория в София да нараства“, допълва Лашова.

Очакваното ускоряване на икономическия растеж в Европа и България през 2014 и 2015 г. също прави хотелите атрактивен вид активи за инвеститорите. По-високият ръст на БВП обикновено води до повече бизнес пътувания и би се отразил положително на пазара на нощувки в София, който е ориентиран предимно към бизнес посетители.

„Хотелите могат да коригират цените за услугите си на ежедневна база в зависимост от търсенето – за разлика от офис или търговските центрове, при които договорите са с дълги срокове. Инвеститорите знаят, че когато икономическият ръст и чуждите инвестиции наберат скорост, заетостта и средните цени на нощувки също ще се повишат. Това е причина за интереса им към висококачествени хотели в момента“, коментира още Лашова.

Обемът на инвестициите в хотели в Европа се повиши с 38% в първата половина на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година, показва още проучването на компанията. Макар че ръстът се дължи преди всичко на големи портфейлни сделки и продажби на съществени единични активи в Западна Европа, с намаляването на възможностите във водещите пазари инвеститорите отново показват интерес към ключовите централноевропейски столици.

„С възстановяването на европейската икономика и увеличаващия се интерес към инвестиции в хотели очакваме по-висока активност в Централна Европа през 2014 г.“, казва Фредерик льо Фишу, директор „Услуги за хотелиерската индустрия“ за ЦИЕ в Cushman & Wakefield.

В България обемът на инвестиционните сделки с имоти възлезе на 54,2 млн. евро в първите девет месеца на 2013 г., като най-съществената беше именно продажбата на хотел Hilton.

„Интересът на инвеститорите окуражава и други собственици да пристъпят към продажба. Купувачите от своя страна виждат възможност да купят качествени активи на цени, които са по-ниски, отколкото би им струвало да ги построят от нулата“, коментира Михаела Лашова. „Със сигурност условията са благоприятни за сделки с хотели. А предвид по-високия интерес към хотелите в Централна и Източна Европа не изключвам възможността някои от днешните купувачи да спечелят от възстановяването на пазара и да препродадат с печалба в следващите две до три години.“

Масово се предлагат хотели с по 2 и 3 звезди, като не липсват и оферти за 4-звездни хотели. Цените обаче са изключително ниски.

Например има оферти, с които цял хотел се предлага на цената на един по-голям апартамент в София. За двузвездни хотели около Пловдив и Бургас са обявени цени между 100 000 и 200 000 долара. За Черноморец и Царево цените са малко по-високи – от 600 хил. до 900 хил. долара.

Дори за 3-звездните хотели собствениците не си позволяват да вдигат много цените. Например 3-звездни хотели в Златни пясъци, Ловеч, София, Каварна, Бургас, Варна и др. се предлагат на цени между 1 млн. и 5 млн. долара.

За нов 4-звезден хотел в центъра на София цената е малко над 5 млн. долара. Продавачите са се опитали да опишат възможно най-привлекателно имотите си. Например описват 2-звездни хотели като “луксозен” и “чаровен”.

Кризата е принудила и богаташите да се разделят с вилите и луксозните си къщи. Богаташка къща в Драгалевци се предлага за 800 000 долара.

Супер луксозен апартамент във Варна с изглед към морето се продава за 760 000 долара. Къщи в Бургас струват от 500 хил. до 2 млн. долара. За луксозна къща в Бояна е обявена цена от 920 000 долара, съобщава Стандарт.

Основни последователи на “зелената вълна” са хотелите с 5 звезди (93% от тях се стремят да подбират само доставчици на еко-продукти). Мнозинството  от хотелиерите (над 75%) са добре запознати с възможностите за икономии, които предоставят различните продукти за оборудване за баня. Най – запознати с тези възможности са бизнес хотелите. Само 14% от участниците в изследването нямат никаква представа от възможностите за икономии, като това са предимно хотелите с категория под три звезди.

Малко над една трета (31%) от включените в изследването хотели не са подменяли никога оборудването си за баня като най-големият дял сред тях е на тризвездните и петзвездните хотели. Докато причината при първите е основно финансова, обяснението за хотелите пет звезди е, че голяма част от тях са строени в последните години и баните им са в отлично състояние без необходимост за подновяване на оборудването.  Резултатите от изследването показват, че в 25% от четиризвездните хотели в България оборудването за баня е на възраст между 6 и 10 години.

Критерият „екологични характеристики на продуктите” не е сред водещите при избор на продукти за санитарно оборудване на баните в българските хотели, като само 1% от включените в изследването хотели го посочват в групата на важните и определящи характеристики при избора на доставчици. Според резултатите от изследването, водещите фактори при избор на оборудване за баня в хотелите са на първо място качеството на продуктите (85%), а след това цената (66%).

Важни за хотелиерите са и дизайна (23%), и гаранцията (20%), а на пето място се подрежда имиджът на компанията производител (8%).

“Потенциалните възможности за икономии са огромни, а еко-хотелът е хотела на бъдещето! Ако допреди няколко години повечето играчи в бранша се стремяха единствено по-бързо да завършат обекта си, сега все повече обръщат внимание на темата за икономията, която се постига чрез използването на продукти и технологии, предлагащи пестене на ресурси. На запад темата е от задължителен характер за хотелиерския бизнес и въпросът дали да се влагат “еко” продукти въобще не стои на дневен ред. Надявам се и в България да поемем в тази посока – първите стъпки вече са направени”, коментира отношението на хотелиерския бизнес към еко-продуктите за санитарно оборудване Христо Караиванов, търговски директор на компанията.

Изследването е проведено на база предварително изготвена квота от 300 хотела в цялата страна – както в градове, така и в курорти. Квотата е формирана по брой звезди и тип на хотела като включва хотели 3, 4 и 5 звезди от тип бизнес, летни ваканционни и друг тип хотели (ваканционни хотели в зимни и балнеоложки курорти, СПА хотели и други). Изследването е извършено в периода 15 – 21 септември 2011г.

Възстановяващите се условия на пазара предизвикаха инвеститорите да проучват нови инвестиционни възможности, особено в Западна Европа. Само в Средния Изток и Северна Африка са отчетени негативни краткосрочни очаквания, поради политическите усложнения в тези страни.

Затруднения се очакват в ограничен брой европейски градове, повечето от които се намират в Източна Европа. Въпреки това, общата търговска прогноза за Източна Европа е значително повишена, спрямо последното проучване от октомври 2010 г.

На ниво градове, най-високи повишения се очакват за Лондон, Париж, Истанбул, Рим и Мюнхен. Туризмът в Истанбул, Варшава и Москва се е развил много бързо през последните години, което е мотивирало международни вериги и инвеститори, които могат да спечелят от пазарния потенциал, се казва още в проучването.

Автор: Андрей Анастасов

До момента категорията на всеки хотел се дава безсрочно. След приемането на промените на всеки пет години ще се прави проверка на място дали хотелът отговаря на изискванията на звездите, които са му определени.

Някои от хотелите ще бъдат проверени веднага след влизане в сила на закона, тъй като принципът е, че броенето на петте години започва от датата на последното издаване на категория. Очаква се след проверката категорията на близо една трета от хотелите да бъде понижена, заради неспазване на изискванията.

Днес изтича срокът за внасяне на предложения за промени в закона, но той ще бъде удължен с две седмици, заради празниците, съобщиха още от Министерството на икономиката.