Днес повече от всякога пътуващите трябва да знаят плюсовете и минусите при отсядането в хотел. Според много хора най-безопасното нещо, което един турист може да направи е да избягва хотели по време на пандемията. За щастие голяма част от местата за настаняване вече предлагат напълно безопасен престой, с всички необходими мерки за хигиена и дистанция, информират от туристическата платформа Luxury Discounts. 

Освен това хотелите стават все по – иновативни и включват технологиите в услуга на своите клиенти – безконтактни ключове, дистанционно настаняване, дезинфекция. Но все пак има някои неща, които пътуващите не трябва да правят, особено в ерата на COVID-19, за да помогнат не само на здравето, но и на портфейла си.

Пипане на всякакви повърхности

Реално това е съвет, който е труден за следване, но идеята е да не се пипа безразборно всичко или поне да следва почистване  на ръцете. За по – сигурно, е добре при настаняване посетителят да забърше всички дръжки на вратите, дистанционното на телевизора, крановете и дори ключовете за осветление. Сега много хотели предлагат дезинфекциращи кърпички, които гостите да вземат в стаите си.

Пътуване в претъпкан асансьор

В хотел с много стаи ще има най-малко един човек в асансьора. Но дори това обикновено да не представлява заплаха, по времето на COVID-19 е най-добре да се избягва. Въпреки че хотелите трябва да почистват бутоните на асансьора често, добре е да се използва чиста кърпа при натискане на бутоните.

Без басейна, фитнес залата или други обществени пространства

Смята се, че хлорът и брома убиват COVID-19 , но все пак е разумно да се избягват хотелските басейни и други места, където се събират тълпи от туристи. Хотелските басейни и спа центрове имат много гости, които влизат и излизат постоянно. Но освен коронавирус има опасност и от много стомашно-чревни инфекции и бактерии. Същото е и с фитнесите. Експерти съветват да се изберат спортове на открито като джогинг, например.

Според него безпрецедентният ръстна цените през 2018 г. спрямо година по-рано се дължи основно на засилената бизнес и конферентна активност по време на европейското председателство. Този ефект допълва възходящото развитие на хотелския пазар в София от последните години, благодарение на икономическия ръст и популяризирането на града като туристическа дестинация.

„Изминалата година бе част от продължаващата възходяща тенденция на хотелския пазар, която доведе до плавно възстановяване на нивата на заетост и цените след годините на икономическа криза. Ценовият ръст през 2018 г. обаче бе по-скоро еднократен ефект от ключово за пазара събитие, без аналог до момента. Подобно развитие наблюдаваме и в съседна Румъния, която пое европейското председателство в началото на 2019 г.“, коментира Пламен Бачев, партньор и мениджър „Консултиране и оценки“ в Cushman&WakefieldForton.

Проучването на Cushman&WakefieldForton показва, че средните ценови нива при 5-звездните хотели в София са достигнали 114 евро през миналата година при средно 63 евро при 4-звездните. При по-ниската категория хотели обаче ръстът на цените е бил осезаемо по-висок в сравнение с петте звезди. Според Пламен Бачев обаче пазарът в момента не успява да задържи достигнатите през 2018 г. ценови нива във високия клас хотели, тъй като София не може да предложи богат на събития и конференции календар.

За разлика от цените на нощувките, нивата на заетост в 4- и 5-звездните хотели в столицата са се покачили със значително по-слаби темпове през 2018 г. В сравнение с година назад са регистрирани средно 3.1% повече нощувки, което е съпоставимо с ръстовете от предходните години. Според проучването на Cushman&WakefieldForton причината за по-слабото покачване е увеличеният брой индивидуални пътувания по време на председателството за сметка на груповите посещения. По данни на компанията средната заетост в двете категории хотели през миналата година е достигнала 65%.

Добрите резултати на хотелския пазар в София през последните години насърчиха инвестициите в сектора, особено в сегмента на брандираните висококатегорийни хотели. С очакваното отваряне на HyattRegency, Marriott и GrandHotelMillenniumSofia до 2021 г. предлагането в най-високата категория в столицата ще нарасне с близо 50%. Прогнозите са новото предлагане да отговори на нуждата от инвестиции в петзвездния сегмент и интересът за отваряне на нови площи да се насочи към средния ценови клас хотели.

Интересът към т.нар. алтернативни инвестиции е продиктуван от ограничените възможности в глобален план за сделки в традиционните сегменти – офисни, търговски и индустриални площи. При предния връх на имотния цикъл в подобна ситуация инвеститорите се насочиха от столиците към регионалните градове, докато сега търсят доходност в по-широк кръг от активи.

По данни на Cushman&Wakefieldделът на алтернативните инвестиции през последните 10 години се движи между 16% и 26% от общия обем транзакции, като през 2018 г. е бил 24%. В България пазарът на алтернативни активи е все още възникващ заради слабото предлагане на инвестиционен продукт извън традиционните сегменти.

„Българският пазар на бизнес имоти е относително консервативен като възможности за инвестиции заради малкия мащаб и относително кратката си история. След две много силни години с фокус последователно върху търговските и офис площите, сега възможностите за придобиване на качествен продукт на разумна цена в тези сегменти се изчерпват, а почти липсват алтернативи“, коментира Явор Костов, мениджър „Капиталови пазари“ в Cushman&WakefieldForton.

Предлагането на хотелския пазар е ограничено, а в сегменти като апартаментните сгради, болници, студентски общежития на практика липсва инвестиционен продукт.

„Глобалните тенденцииопределено отварят ниша в предлагането на пазара на бизнес имоти, която предприемачи и инвеститори не трябва да подминават. Предвид демографските тенденции и концентрацията на население в големите градове, качествените проекти в сферата на образованието, здравеопазването, грижата за възрастни хора може да са не само успешен бизнес, но и добри инвестиции“, обобщи Михаела Лашова, управляващ партньор  в Cushman&WakefieldForton.

Данните на Cushman&Wakefieldпоказват, че в глобален план 2018 г. е била рекордна като обем инвестиции в бизнес имоти с 1.75 трилиона долара и 4% ръст спрямо година по-рано. Ръстът е продиктуван основно от американския и азиатския пазар, докато Европа, Близкия Изток и Африка отбелязват спад от близо 11% и инвестиционен обем от 331 млрд. долара. Намалението идва от по-слабия пазар на търговски площи, но също и от спада при офис сградите и индустриалните имоти – съответно с 24.7% и с 9.7%. През тази година прогнозата на Cushman&Wakefieldе за лек ръст на инвестиционния пазар в региона с фокус върху придобивания в регионалните градски центрове и в полето на алтернативните инвестиции.

„В световен мащаб виждаме отслабване на икономическия ръст, но също и на инфлацията. В същото време нарастващият риск от рецесия води до отлагане на плановете за повишение на лихвите“, коментира Дейвид Хътчингс, който отговаря за капиталовите пазари в региона на Европа, Африка и Близкия Изток в Cushman&Wakefield.

По думите му недвижимите имоти остават търсена инвестиция, тъй като предлагат стабилен приход  и защита срещу инфлация.  Все по-трудно обаче става да се открият добри и устойчиви имотни проекти, тъй като фактори като електронната търговия, социалното взаимодействие и слабият растеж доведоха до коренна промяна в бизнес средата през последните години.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2018 г., е 844.2 хил., или с 1.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 5.2%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

През декември 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 74.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 40.3% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.4% от нощувките на чужди граждани и 30.3% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7.3 и 29.4%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2018 г. се увеличава с 1.6% в сравнение със същия месец на 2017 г. и достига 437.3 хил., като е регистрирано увеличение както при чуждите, така и при българските граждани, съответно с 2.2 и 1.4%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през декември 2018 г., са 318.1 хил. и са реализирали средно по 1.8 нощувки. Чуждите граждани са 119.2 хил. и са реализирали средно по 2.3 нощувки, като 75.1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване през декември 2018 г. е 23.4%, като намалява с 0.7 процентни пункта в сравнение с декември 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 31.1%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 22.2%, и с 1 и 2 звезди – 15.5%.

Приходите от нощувки през декември 2018 г. достигат 48.4 млн. лв., или с 9.3% повече в сравнение с декември 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани – с 11.7%, така и от български граждани – със 7.6%.

Въпреки, че броят на туристите се увеличава с 4.8% в сравнение със септември 2017 г. и достига 835.8 хил., заетостта на хотелите остава ниска – 37.4%, като остава на същото ниво спрямо година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 50.5%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 32.2%, и с 1 и 2 звезди – 20.1%. Едно от обясненията е увеличението както на местата за настаняване (с 4.1%), така и на леглата в тях – (с 2.4%).

Приходите от нощувки през септември 2018 г. достигат 164.2 млн. лв., или със 7.6% повече в сравнение със септември 2017 година. Увеличение на приходите от чужди граждани е с 9.8%, а от българи – с 0.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември, достига 3.12 млн., или с 2.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са 365.7 хил. , а чужденците – 470.1 хил.

Спрямо май храните и безалкохолните са поевтинели с 0.6%, алкохолът и цигарите – с 0.1%, облеклото и обувките – с 0.8%. Режийните разноски са нараснали за месец с 0.2%, транспортните услуги – с 2.2%, хотелите и ресторантите – с 1.5%,

От храните най-много са поскъпнали хлябът – с 1.2%, изварата – с 2.5%, млечните масла – с 1.5%, минералната вода – с 1.5%, плодовите сокове – с 1.5%.

По-евтино са се продавали каймата – с 1.3%, захарта – с 2.2%, бирата – с 2.9%.

Цената на дизеловото гориво се е повишила с 3.7%, на бензин А95Н – с 3.6%, на А98Н – с 2.5%. За месец цените на билетите за международни полети са се вдигнали с 9.5%, услугите по краткосрочно настаняване – с 12.1%, автомобилните застраховки – с 2.6%.

С 1.1% по-евтино са се продавали облеклата, с 2.3% – колите втора употреба, с 1.5% – телевизорите.

Според него цената на хотелска стая е нараснала съответно със 7.3 и 7.7% за 5-звездните и 4-звездните хотели през 2017 г. в сравнение с година по-рано. За същия период заетостта се е увеличила с 3.9% и с 3% за споменатите категории.

Източник на ръст в сектора са както високата бизнес активност, така и българското председателство на ЕС. Макар и увеличеният брой пътувания снискотарифните авиокомпании да не засяга пряко високия хотелски сегмент, положителният ефект от по-добрата разпознаваемост на София като туристическа дестинация се усеща и при него.

Най-сериозно покачване на цените през 2017 г. отбелязаха хотелите в центъра на София, които най-често бяха първи избор за резервации за председателството на ЕС. През последните години част от тях преминаха и през цялостно обновяване, което им позволи да отворят с по-високи цени. Извън централните райони най-облагодетелствани са хотелите по пътя между летището и НДК, към които преля част от търсенето при изчерпването на капацитета на центъра.

„Положителна тенденция е и подобряването на баланса в заетостта. Обичайната картина при високата категория хотели през последните години включваше много добра заетост от бизнес пътувания през седмицата и по-слаби уикенди. Резултатите от тазгодишното ни проучване обаче показват нарастваща значимост на посещенията за туризъм и развлечение, чиито дял достига 38% в общия микс и почти се изравнява с този на бизнес пътуванията“, коментира Пламен Бачев, мениджър „Консултиране и оценки“ в Cushman&WakefieldForton.

Възходящото развитие на пазара от последните години обаче доведе до ръст на инвестициите в нови хотели в София, включително на такива опериращи под световни брандове. Сред примерите са HyattRegency,Marriott, както и Hamptonby Hilton в центъра на София. Българските вериги също са активни на пазара – НИКМИ е на път да добави нов 5-звезден хотел към портфолиото си със завършването наMillennium Center. Предстои и реновирането на придобити през последните години, но слабо работещи или неработещи хотели, което също ще увеличи предлагането в по-високия клас.

Към пролетта на 2018 г. в строеж или в проект са били хотели в категориите 4 и 5 звезди с общо 1713 стаи. Към същия период работещите проекти в двете категории са с общо 4611 стаи (извадката включва само хотели с над 30 стаи).

Хотелите и ресторантите са една група, която дърпа надолу общия индекс на цените в България. По данни на Евростат те са най-евтините в ЕС – едва 45% от средните нива сред страните членки. Промяната спрямо година по-рано е минимална, докато увеличението в сравнение с преди десетилетие е 6.8 пр. п. Секторът е и сред тези, които регистрират най-малък темп на растеж на заплатите на служителите си. От друга страна, туристите в Дания се сблъскват с най-високите цени в ЕС – с 50% над средните нива.

В Швеция пък са най-скъпите храни и напитки – на 126% от средните цени в ЕС, докато най-евтините продукти в тази група могат да бъдат намерени в Румъния и Полша. В България цените на храни и безалкохолни напитки бавно настигат средните в съюза, като през 2017 г. достигат 73.1%.

Големи разлики в цените са видими и по отношение на алкохола и цигарите, предимно заради начина на облагане на стоките в различните страни. В България те са на едва 56% от средните цени в ЕС, докато в Ирландия и Великобритания са близо тройно по-скъпи (съответно 174% и 157%).

Малки разлики пък има по отношение на потребителската електроника – от 86% в Ирландия до 110% в Дания и Франция. В тази група продукти цените в България се приближават до средните в ЕС – на 93%, сходни с тези във Великобритания и Чехия. В тази група стоки влизат телевизори, аудиосистеми, камери, софтуер и компютри, но изключва ремонта на продуктите.

Най-голямо намаление на нощувките – с 3.6%, има в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През април 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 73.4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36.1% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.9% от нощувките на чужди граждани и 31.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7.7 и 32.8%.

Броят на пренощувалите намалява с 0.8% в сравнение със същия месец на 2017 г. и достига 432.2 хил., като е регистрирано намаление с 4.2% при българите и увеличение с 5.5% при чужденците.

Българските граждани, нощували в местата за настаняване през април, са 270.2 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 162 хил., като 72.5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.3 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване е 22%, като намалява с 1.9 процентни пункта в сравнение с април 2017 г. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 25.4%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 24.4%, и с 1 и 2 звезди – 15.4%.

Приходите от нощувки достигат 47.1 млн. лв., което е с 6.4% повече в сравнение със същия месец миналата година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани – с 9.9%, така и от български граждани – с 2.6%.

Най-евтино е в египетските курорти Шарм ел Шейх и Хургада, където петзвездният лукс излиза съответно 85 и 91 евро. На трето място е столицата на Малайзия Куала Лумпур, където нощувката струва около 100 евро.

На 5-о място е Шарджа в Обединените арабски емирства, а десетката допълват Краков (Полша), Ларнака (Кипър), полската столица Варшава, индийската Делхи и Хо Ши Мин сити във Виетнам.

На другия полюс е Ню Йорк, където нощ в петзвезден хотел излиза 869 евро. Петицата на най-скъпите дестинации допълват Малдивите (770 евро), испанският курорт Ибиса (729), Милано (649), Лос Анжелис (568), а след тях се нареждат Рим, Сочи и Венеция.