Двата общински центъра са част от десетте големи града в страната, които се очаква да са бенефициенти на мярката за градско развитие в бъдещата програма за развитие на регионите, за която ще бъде насочен около 6% от общия ресурс. Средства през програмата ще получат и общините Монтана, Враца и Ловеч с всички населени места в състава си, а останалите населени места в региона ще имат достъп до финансиране от програмата за развитие на селските райони.

„Даваме шанс регионалното ниво чрез съветите за развитие да има функции за предварителна селекция на проектите, които са най-важни и полезни за населените места“, обясни зам.-министър Николова. Основен акцент е развитието на икономиката,  намаляване на миграционните процеси и подобряване стандарта на живот. Целта ни е да постигнем намаляване на дисбалансите между регионите“, посочи зам.-министър Николова. Новата европейска рамка до 2027 г. също цели да развие цели територии с по-гъвкави мерки и по-целенасочено интервенции за по-висок икономически растеж. Затова една от мерките за преодоляване на задълбочаващите се дисбаланси между регионите е съвместно изпълнение на проекти между селски и градски общини и допълващи заинтересовани страни, като НПО, икономически оператори и гражданско общество. С цел концентрация на инвестициите ще бъде предвиден бюджетен пакет за мерки само за Северозапада.

По отношение на новата регионална политика, водеща ще е интегрираната териториална стратегия, която ще дава данни на управленско ниво. В нея ще бъдат посочени всички проблеми и възможности на регионите, както силните и слаби страни, ще се начертаят и най-важните мерки. Важни за местните власти ще са анализите и обобщените данни, които да служат за изработване на проекти. Така например интегрираната териториална стратегия за Северозападен район ще  съдържа данни за социално-икономически аспекти, анализи с положителни и отрицателни страни на отделните сектори,  а приоритетите са районът да бъде изведен на много по-високо ниво през 2027 г., чрез преодоляване на социално-икономическото изоставане и решаване на структурните и демографски проблеми чрез инвестиции в свързваща инфраструктура,  укрепване на потенциална за растеж и догонващо развитие в национален и европейски мащаб. С  промяна в Закона за регионалното развитие ще се оптимизира броят стратегически документи на национално, регионално и общинско ниво – от над 400 до 270,  за да се постигне ефективна и ясна политика.

По отношение на транспортната свързаност на Северозападна България зам.-министър Николова подчерта, че разширението на транспортния коридор Видин-София, както и модернизацията на ж.п. линията по това направление ще доведат до икономическо развитие за цялата периферия на района. Завършването на АМ „Хемус“ пък ще допринесе за икономическото съживяване на Плевен, Ловеч и Троян. Сериозен потенциал за развитие на района има река Дунав. Стратегическият ни подход за свързаност в това отношение е в бъдещата трансгранична програма между България и Румъния да бъде заложено двустранно прединвестиционно проучване на поречието на реката относно възможностите за строителство на нови мостове и разширяване на съществуващата пристанищна инфраструктура.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова на регионално заседание на Националното сдружение на общините в Република България, което се проведе в  гр. Правец. В него участваха изпълнителният директор на сдружението Силвия Георгиева, кметове на общини и представители на местната власт от Югозападна България, проф. д-р арх. Веселина Троева – изпълнителен директор на Националния център за териториално развитие и др.

Зам.-министър Николова представи пред кметовете концепцията за изпълнение на бъдещата политика за регионално развитие, промените в Закона за регионално развитие, както и програмирането на новата оперативна програма за развитие на регионите, която ще е насочена в две направления – градско развитие за поддържане на икономическия резултат в градовете и развитие на териториите от ниво 2 чрез интегрирани териториални инвестиции.

София – град и Благоевград ще са центровете на растеж в Югозападна България, които през предстоящия период ще получават средства за градско развитие  през отделен приоритет на оперативната програма.  Към настоящият момент е планирано още 6 градски общини в района да получават подкрепа през програмата за цялата си територия. Останалите попадат в обхвата на програмата за развитие на селските райони, в случай че не се приеме предложението на МРРБ за промяна на дефиницията за селски район. „Целта ни е да създадем условия за икономическо развитие на целия район, включително подобряване на демографската картина и качеството на живот, което изисква да създадем развити територии и извън центровете директни бенефициенти на програмата по линия на градско развитие“, отбеляза Николова.  Поради тази причина ще бъдат насочени усилия и към районите с по-ниска урбанизация. С този подход се търси баланс между инвестиции-потенциал за развитие-стандарт на живот- демографска структура.

Зам.-министър Николова обърна внимание, че въпреки добрата транспортна свързаност на Югозападния район има необходимост от инвестиции за разширяване и подобрение на транспортната мрежа, за да може да се осигури по-лесен достъп на икономическите оператори до периферните области, като стимул за развитие на дейност. Регионът е и със силен потенциал за развитие на туризма, затова ще се осигурят възможности за европейско финансиране на проекти, които да засилят  потенциала на зоните с  обособен туристически сектор. Трансграничното сътрудничество също ще е във фокуса при изпълнение на териториални инвестиции.

„Всички тези мерки ще доведат до развиване потенциала на населените места, а така ще се намалят  миграционните процеси.  Основният фокус е да търсим по-голямо икономическо развитие на страната, надграждащо постигнатото с базовата инфраструктура и качеството на живот до момента. Нужно е да  въздействаме още повече над икономиката, за да може през инвестициите да осигурим по-добър живот на хората“, подчерта Николова.

Тя обърна внимание и на промените в Закона за регионално развитие, с които ще се засили ролята на Регионалните съвети за развитие. Те ще имат функции за предварителна селекция на най-важните проекти, които трябва да се реализират спрямо спецификата и нуждите на територията. Освен това новият подход за изпълнение на инвестициите ще включва пакет от мерки и проекти, а не само конкретно и ограничени само за модернизация на път, парк, училище или енергийна ефективност, както е в момента.  Целта е да се покрие общия облик и нужди на определена територия с комплекс от мерки. Така проектите вече ще се структурират под формата на концепции, която може да включва няколко проекта, обхващащи различни сектори – околна среда, транспорт, човешки ресурси, енергийна ефективност, образование и др. Например –изграждането на нова индустриална зона има нужда от довеждащи пътища, вода, квалифицирана работна ръка, инфраструктура за икономическите оператори. Това ще може да се постигне с една  концепция, финансирана през различни оперативни програми.

Деница Николова каза още, че с проектите през новия период ще се фокусират усилия върху по-голяма територия, в която ще могат да си взаимодействат няколко населени места извън административните си граници.

Тя обърна внимание и на важността местните власти да разработят новите общински планове за развитие, тъй като действащите в момента изтичат в края на годината. От следващата година общините трябва да разполагат с нова визия за развитие през следващия програмен период. Без този план няма да може да се получава европейско финансиране.