Основни изводи от проучването:

Динамичен ръст на индустрията, предлагаща забавления

Тази индустрия се развива особено динамично през последните няколко години. Собствениците на търговски центрове все повече осъзнават, че наличието на креативни и атрактивни забавления е задължително, независимо от географската локация.

Мултиплекс кината и фитнес клубовете доминират в сегмент Забавление на търговските центрове

Данните показват, че в търговските центрове в държавите, включени в проучването на Colliers,има 452 кина и мултиплекси, като най-много са те в Полша (над 125). В повечето страни в региона доминират вериги, които са собственост на местни оператори. Такъв е полският Helios, който притежава най-големия брой мултиплекс кина в Полша.

Кевин Търпин, Регионален директор проучвания, Colliers CEE, казва: „В много държави, например Чехия, Беларус, Унгария, България, Хърватска, Румъния функционират местни кино оператори, които са неизменна част от културата и традициите на региона. Дейността на някои от тях дори се подкрепя на държавно ниво.“

Уникалните концепции се справят успешно

В някои от държавите има търговски центрове с уникални концепции, които не съществуват почти никъде другаде, като например:

• – Полша – танцово училище
  – Чехия – уелнес център
  – Словакия, Латвия, Беларус, България – казино

Доминика Йедрак от Colliers, споделя: „В Полша едни от успешно развиващите се концепции в търговските центрове са     ескейп стаи и лабиринти. Най-много наематели от този тип има в Украйна – 121.“

Кой обича да се забавлява най-много?

От потребителите в ЦИЕ, чехите инвестират най-много в забавление и културни занимания – средно 38.23 евро на месец, следвани от латвийците (35.6 евро), словаците (22.46 евро) и поляците (17.89 евро).

Най-малко търговци от разглеждания сегмент, на базата на брой жители на наемател в търговски център, има в:

• – Беларус – кина / мултиплекси
  – Албания – фитнес клубове
  – Чехия – детски центрове

Чехия и Унгария са с най-голямо увеличение на инвестициите – съответно 83% и 35%, спрямо първото полугодие на предходната годна. В Полша се наблюдава обратния тренд – 20% спад през периода. На пазарите в Румъния, Унгария и Словакия, след слабото първо тримесечие, към момента е налице подобрение.

Интересът към сектора на офис площите доминира в ЦИЕ през 2019 г. Инвестициите в него са се увеличили с 43% на годишна база. Индустриалните площи отбелязват ръст от 26% през второто тримесечие, а благоприятното развитие на сектора на хотелите продължава (+320%). Нарастващият, макар и с умерени темпове, БВП подпомага разрастването на тези сектори. Търговските площи регистрират подобрение в сравнение с първото тримесечие, но все още са с 69% под стойностите си по същото време миналата година.

Притокът на капитали от Азия се увеличава за сметка на фондовете от ЦИЕ. Трансграничните транзакции с Полски капитал и инвестициите от страна на местни компании в Полша са незначителни като размер. Американските фондове остават нетни продавачи, докато тези от Обединеното Кралство и Западна Европа стават нетни купувачи.

Произход на инвестиции на продавачи и купувачи в %, първо полугодие на 2019 г.

Във връзка със стабилния приток на инвестиции, възвръщаемостта от офис площи в столиците на държавите в региона, намалява през последните 6 месеца. Очакванията са за продължаване на тази посока на развитие в следващите 12. Тя ще остане валидна и за Будапеща още известно време.

До една година от настоящия момент свободните площи в офисния сегмент ще продължават да се увеличават в Букурещ, да намаляват във Варшава и обратно на развитието до момента, ще се свият и в Братислава. Това ще афектира стойностите на активите в региона по-скоро благоприятно. В някои от разглежданите сегменти ще се наблюдава ръст на наемните нива. Това е вероятно да се случи в Будапеща и Прага, а в Букурещ и Братислава се очаква обратната тенденция.

Най-голямата сделка през 2018 г. с азиатски инвеститор е покупката на индустриалното портфолио на Prologis в Полша и Унгария от Mapletree Singapore. Стойността на транзакцията е 335 млн. евро. В таблицата са представени най-големите сделки с азиатски инвеститори през 2016 – 18 г. в ЦИЕ-6.

Ще продължи ли да изгрява източното слънце?

Инвеститори от Малайзия, Южна Корея и Филипините са новите купувачи през 2018 г. Сингапур продължава да бъде главен източник на капитал в региона, вероятно поради високите БВП и цена на местните недвижими имоти на глава от населението. Китайските инвестиции намаляват на 60 мн. евро през 2018 г., поради наложени ограничения на капиталовите потоци. RC Analytics отбеляза в свой доклад, че трансграничните транзакции с бизнес имоти от Китай към други държави са спаднали – 60% през 2018 г. Притокът на инвестиции от Източна Азия към ЦИЕ-6 е 9% от общия обем през миналата година.

От кои други държави може да се очакват инвестиции в бъдеще?

БВП на глава от населението в Япония, Тайван и Южна Корея е на нива, подобни на тези на източниците на капитал от Западна Европа към ЦИЕ. Състоянието на икономиките и високата обща стойност на бизнес имотите насочва към местна инвеститорска база с дългогодишен опит и ориентирана към бързо растящи пазари.

ЦИЕ привличат с висока доходност за първокласни имоти

Доходността както и нетната възвращаемост (възвращаемост минус лихва за дългово финансиране) от първокласни бизнес имоти в ЦИЕ е по-висока от тази в Източна Азия. Този факт, особено валиден за сегмента на офис площите, ще бъде причина за насочване към пазарите на ЦИЕ. Считаме, че умереното повишение на стойността на еврото спрямо местните азиатски валути, което ще продължи и през 2019 г., ще повлияе позитивно върху възвръщаемостта.

Марк Робинсън, Специалист проучвания Colliers CEE, коментира: „Продължаването на тенденцията на увеличение на възнагражденията много над нивата на инфлация ще подпомогне потреблението и наемните цени през 2019 г. Това ще доведе до ръст на сектора на услугите в ЦИЕ през следващите години и ще предпази региона от ефектите на рязък спад в глобалната икономика.“

Препятствия пред ръста на световната икономика

Няколко главни индикатора показват забавяне в световната икономика. Сред тях са данните за икономическия растеж в Китай, цените на горивата, вносът на Китай, износът на Южна Корея, индексът за бизнес климата в Германия. Всички те сочат в една посока: надолу. По-притеснителното за ЦИЕ и Германия е спадът в търсенето на автомобили в Китай, което предизвести застоя в търговията на страната със САЩ. Всеки момент най-голямата икономика на Европа може да се окаже в „техническа рецесия“.

В какво можем да се препънем?

Инвеститорите в недвижими имоти в ЦИЕ-6 трябва да бъдат напълно запознати с всички възможни рискове. Те включват затягане на инвестиционния цикъл, недостиг на пазара на труда, подобряване на условията за правене на бизнес в други конкурентни икономики по света, Брекзит и свързаното с него намаляване на европейско финансиране, популистката политика на ЦИЕ и рискът от ефектите на данъчното облагане. Електронната търговия и въвеждането на гъвкаво работно време могат да имат влияние в дългосрочен план.

Ниски нива на финансиране

Наличието на евтино финансиране несъмнено е главен фактор за позитивното развитие на пазара на недвижими имоти в Европа и ЦИЕ през последните години. То доведе инвестиционните обеми в ЦИЕ-6 до нови висоти през 2018 г. – EUR 13.8 млрд. или с 5% повече на годишна база. Възвръщаемостта продължи да върви надолу през миналата година в столиците по отношение на офисните и някои транзакции с търговски площи. Очакванията за 2019 г., са че само в определени локации този тренд ще продължи (предимно при офис площи в столични градове). Нивата на финансиране са ниски, но с капиталовите печалби през последните години, възвръщаемостта намаля. Както при много класове активи в глобален аспект, ликвидността на недвижими имоти в ЦИЕ-6 се увеличи. Печалбите са най-атрактивни в сектора на индустриалните имоти, като акцентът е върху логистичните площи пред производствените.

Потреблението се успокоява

Паричното предлагане в Еврозоната регистрира спад от края на 2016 г. насам. Това е предвестник на забавяне на икономиката в Европа. Неговите признаци вече се забелязват в Западна Европа. То показва, че потреблението в ЦИЕ-6 в най-добрия случай, ще достигне плато.

Прогнозите за развитието на потреблението имат водещо значение за притока на финансиране в недвижими имоти в ЦИЕ. Връзката на инвестиционните бизнес модели с факта, че близо половината инвестиции в региона са в търговски и логистични имоти и хотели, и индиректно с наемането на служители за офисния и индустриалния пазар, е ясна. Потреблението достигна своите върхове в ЦИЕ-6 преди 6-12 месеца, а в Румъния дори по-рано. Очаква се то да реализира най-високата си стойност до средата на 2019 г.

Към плато, не към спад

Към какво вървим – спад или плато? Позицията на Colliers,  е че е второто. Проучване, проведено преди 12 месеца показа, че ръстът на възнагражденията в държавите в Европа води до по-бърз темп на увеличение на БВП през следващите четири години. Както повечето работодатели в ЦИЕ вече знаят, този индикатор е съществена характеристика на икономическия цикъл. Прогнозата е за продължаване на тренда през 2019 г. (5%-10% в ЦИЕ-6), но с по-бавни темпове от миналата година, поради забавяне на търсенето в индустриалния сектор. Този ръст е по-бърз от наблюдавания в ЕС, така че дори и при рецесия, регионът се приближава постепенно до нивата в ЕС.

Брекзит

Брекзит вероятно ще доведе до намаляване на финансирането по европейски програми и до нови изисквания в това отношение към ЦИЕ-6. Съгласно местното законодателство и съответната държавна политика, сравнително балансираните бюджети на държавите от региона ще компенсират в известна степен редуцираните средства от страна на ЕС.  Други ефекти от Брекзит могат да бъдат малки намаления на сумите, изпращани от имигранти към държавите им на произход (към техните семейства) или промяна в миграционния баланс, което ще има благоприятен ефект върху ситуацията с недостига на пазара на труда.

Промени на трендове

Има потенциал за развитие, както на онлайн, така и на традиционната търговия в ЦИЕ-6 към 2022 г. Разглеждайки обемите, реализирани от електронна търговия в Чехия през 2018 г., може да се каже, че са налице индикации, че пазарът ще достигне по-високи стойности от прогнозираните. Логистичният сектор ще послужи за хеджиране на риска.

Марк Робинсън, Специалист проучвания, Colliers CEE, коментира: “Бързото активизиране на местните инвеститори допринесе за смекчаване на ефекта от регистрирания през 2017 г. спад на инвестиционните обеми, генерирани от южноафрикански и азиатски фондове, на фона на 2016 г. Възможно е през 2018 г. южноафриканските компании да продължат да се оттеглят, за сметка на повишаване на активността на азиатските, които вероятно ще реализират сделки с портфолиа от имоти или сливания и поглъщания на фирми.“

Мисия и възможности за достъп

Последващият растеж на местните инвестиции ще зависи от привлекателността на местните активи и възможностите за достъп до тях. Считаме, че възвръщаемостта на първокласните активи в столиците е атрактивна, особено в сравнение с държавните облигации, и с изключение на Прага и Букурещ, подобни на дивиденти от ценни книжа. Според анализа на Colliers, акциите на селектирани публични дружества, които инвестират в имоти, носят към днешна дата доходност приблизително от 4%.

Източниците се запазват: азиатски, южноафрикански и ЦИЕ капитали

Обемите, реализирани от азиатски и южноафрикански фондове, намаляват през миналата година, в сравнение с рекордната 2016 г., но запазват здравословни нива от 1.4 млрд. евро и респективно 1.8 млрд. евро. Третият източник на капитали през 2016 г. – самият регион ЦИЕ, е с най-впечатляващи резултати през миналата година – 32% ръст, с което допринася за общия резултат (от местни и трансгранични инвестиции), възлизащ на 3.3 млрд. евро.

Трансграничните инвестиции постигат най-високите си стойности от 7% дял в общите инвестиции в региона. Така общият обем за ЦИЕ-6 достига 13.1 млрд. евро и надвишава предишния рекорд от 13.0 млрд. евро, регистриран през 2007 г.

Нетните парични потоци в ЦИЕ почти постигат положителен резултат през 2017 г. – 220 млн. евро, поради 32% скок в активността на регионалните купувачи и спад на продажбите в размер на 1.2 млрд. евро от регионални инвеститори и строителни компании. Тези данни демонстрират наскоро стартиралата активност в инвестиционни покупки от страна на азиатски и южноафрикански фондове. През 2017 г. от крупен нетен купувач на бизнес имоти в ЦИЕ-6 между 2014-15 г. САЩ се превърна в нетен продавач на имоти на стойност 2 млрд. евро. Европа и Великобритания продължиха тренда си на поведение, оставайки нетни продавачи през миналата година.

Възходът на местния инвеститор

В дългосрочен план възходът на местните инвеститори е позитив за инвестиционния пазар на имоти в ЦИЕ-6, поради тяхната стабилност и задълбоченото им познаване на локалната конюнктура. Тази характеристика е типична за Г10 и азиатските пазари на имоти. В ЦИЕ-6, обемите, реализирани от местни инвеститори през 2017 г. са най-високи в Полша (421 млн. евро), Унгария (708 млн. евро), България (110 млн. евро) и Румъния (35 млн. евро). Чехия остава значително напред с покупки на стойност 1.08 млрд. или 29% от общия обем на страната, 39% е делът на Унгария и 8% на Полша.

Трансгранични капитали – изобилие в Чехия

Чешките инвеститори са допринесли с почти едно от всеки 7 евро от общите инвестиции (13.5% пазарен дял) в ЦИЕ-6 през 2017 г. Това е вторият най-голям дял на инвестиции на държава в света (след Южна Африка). Тоталът от 1.77 млрд. евро бележи годишен ръст от 43%. Трансграничните парични потоци се увеличават, стигайки до 691 млн. евро от 84 млн. евро през предходната година. Свободните пари в съчетание с наличието на високо ликвидни активи в ЦИЕ-6 мотивираха чешките инвестиционни фондове да реализират покупки, както в столиците на държави от ЦИЕ, така и в регионални градове, особено в Полша.

Другата държава с голяма заслуга за размера на трансграничните инвестиции през 2017 г. е Словакия. При нея трансграничните покупки (141 млн. евро) надхвърлят три пъти местните такива. Каквото дадеш, това ще получиш – Словакия и Чехия са сред най-предпочитаните дестинации за чужди инвестиции в ЦИЕ.

Ще се увеличат ли местните инвестиции

Разглеждайки цялостното им състояние спрямо БВП, има място за увеличение на инвестициите на местни компании. Капитализацията на инвестиционните възможности в столиците и главните градове е на разумни нива, между 7% – 19% от местния БВП. Има голяма вероятност за последващ ръст през 2018 – 2019 г. в резултат на възможностите, създадени от номиналното нарастване на БВП в региона.

Има шанс за запазване на високото съотношение на инвестиции към БВП, което в Чехия, Унгария, България и Полша е между 1% – 1.8% през 2017 г. Най-ликвидния пазар, спрямо мащабите си през разглеждания период, е България, където инвестициите от местни компании формират една шеста от общата пазарна капитализация на пазара на бизнес имоти в София.

Възможностите за достъп до пазара на крайни инвеститори са най-развити може би в Унгария и Словакия, където са налице голям брой местни взаимни фондове, инвестиращи в бизнес имоти. Такива фондове липсват на двата най-големи по отношение на население пазари в региона – Полша и Румъния.

Събитието се провежда за 23-та поредна година и дава среща на над 1000 делегати – инвеститори, финансови посредници, политици, експерти и представители на финансови институции за обсъждане и анализиране на ключовите въпроси за региона.

В рамките на форума екип на Българската банка за развитие проведе множество срещи с представители на водещите европейски банкови институции и мултинационални инвеститори, като представи новия управленски екип на банката и стратегическите намерения за финансиране на инфраструктурни проекти.

Сред обсъжданите теми на конференцията бяха икономическото развитие и стабилност на ЦИЕ през 2018 и 2019 г. и предизвикателствата пред икономиките на страните. Във фокуса на внимание бяха поставени инфлацията в ЕС, ефектът от монетарната политика на Европейската централна банка и от очакваната й нормализация върху страните от региона, бежанската криза и ефектите й върху икономиките, както и тенденцията на намаление на лошите кредити на банковите системи на Централна и Източна Европа.

Основната теза за региона беше очакването за позитивен и устойчив растеж от 3% през 2018 и 2019 г., предпоставки за ускоряване на банковото кредитиране и нуждата от ръст на инвестициите. Необходимостта от политическа стабилност беше изведена като основа за икономическия растеж.

Общите оценки за България, както и очакванията на инвеститорите, са за по-бърз икономически растеж и по-оптимистична перспектива за българската икономика. Инвеститорската общност изрази интерес към публичните и политически нагласи у нас относно включването на българския лев към Валутен механизъм II и потенциалното присъединяване на България към Еврозоната.

Това са част от основните изводи от най-актуалното проучване на УниКредит за банковия сектор в ЦИЕ, включващо 13 страни и осъществено от звеното за Стратегически анализи за ЦИЕ.

Според прогнозите на УниКредит икономическото възстановяване ще подкрепи кредитирането, особено в някои страни в региона, където се наблюдаваше известно изоставане. Нивата на лошите кредити се очаква да намалеят.

“Въпреки че все още има значителни различния по страни, в банковите сектори в ЦИЕ като цяло има много положителни процеси. Подобрява се кредитирането, обемът на бизнеса дава възможност за реализиране на доходност. Наблюдава се установяване на устойчив модел за финансиране в региона, където местните депозити стават все по-важен източник на финансиране“, коментира Карло Вивалди, директор на УниКредит за ЦИЕ. „Изисква се внимание към средата с ниски лихви, регулаторни изисквания, особеностите на местните пазари, геополитическото напрежение в някои страни и ефектите от миграцията“, допълва Вивалди.

С ръст на БВП от 0.6% в Сърбия до 4.3% в Чехия през 2015 г., повечето страни от ЦИЕ показаха динамично развитие в сравнение с предходни години. Единственото изключение е Русия, при която имаме ефектите от рязък спад на цените на петрола и санкциите на ЕС-САЩ, както и Украйна, която имаше загуба на основни производствени мощности в източната част на страната. С тези изключения страните от региона се оказаха устойчиви към промените на инвеститорските нагласи към развиващите се пазари през втората половина на 2015 г. Положително влияние имаха и излишъците по текущите сметки или малки дефицити заради високите нива на експорт в еврозоната, ниските цени на стоковите пазари и големите капиталови излишъци заради потоците от еврофондовете.

В перспектива анализаторите на УниКредит очакват икономическото възстановяване да подкрепи увеличаването на кредитирането, особено в страни, където то изоставаше.

УниКредит планира да разшири бизнеса с корпоративни и индивидуални клиенти. Само през 2015 г. над 1.2 милиона нови клиенти в държавите от ЦИЕ са избрали да работят с банката, като се очаква клиентската база да се разшири с още един милион до 2018 г.  Според стратегическия план на УниКредит групата ще инвестира 1.2 милиарда евро в дигитализация на услугите като по този начин ще отговори на тенденциите в потребителското поведение и ще намали разходите. Прогнозите на УниКредит са, че ползвателите на интернет банкирането на групата ще се удвоят от 5 на 10 милиона в региона, а на мобилното банкиране ще нараснат седемкратно от 1 до 7 милиона през следващите три години. Обемът на кредитирането се очаква да се увеличи от 20 милиарда евро до 106 милиарда евро до края на 2018 г.

УниКредит продължава да бъде банкова група номер едно в ЦИЕ по показателите банкова мрежа, активи и географска диверсификация. Групата има широка мрежа от около 3 100 клона в 13 държави в региона, които допринасят за около 25% от общите приходи. Чрез своите Международни центрове в различните страни УниКредит обслужва над 25 000 международни корпоративни клиенти. Двама от всеки трима международни корпоративни клиенти от Германия, Италия и Австрия работят в ЦИЕ като клиенти на УниКредит. Банковата група има дългосрочен успешен опит като партньор в програмите, свързани с разпределението на европейските фондове.

„С предвижданото прехвърляне на акционерната собственост на банките в ЦИЕ от Банк Аустрия директно към УниКредит ще направим още една стъпка към по-опростена управленска структура, както и към още по-добро и ефективно управление на капитала“, коментира Карло Вивалди, директор на УниКредит за ЦИЕ. „Продължаваме според стратегическия ни план с инвестициите в дигитализация и Big Data към разширяване на бизнеса с клиентите в региона“, допълни той.

Последният анализ на Кофас обаче показва, че въпреки динамиката в продажбите на автомобили от клиенти в региона, производствата в Централна и Източна Европа остават силно зависими от външното търсене.

Регионът привлича инвестиции заради ниското заплащане за работна ръка, географската близост до Западна Европа, образованите специалисти и подобряването на бизнес климата. Анализът на Кофас за автомобилния сектор в региона показва, че Шкода и Дачия продължават да бъдат особено силни марки, представящи се доста добре на конкурентния световен пазар. При това производството на автомобили и транспортна техника има измерим ефект върху резултата в икономиките на Централна и Източна Европа. За някои от страните в региона като Унгария, Чехия и Словакия, секторът представлява една десета от общата им продукция. Той създава и значителен брой работни места – в шестте страни заетите за 2013 г. са над 850 000 души.

„Броят на превозните средства, произведени в страните от ЦИЕ, е два пъти по-голям през последните десет години”, коментира Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за региона. Словакия, Чехия и Румъния отбелязват най-голям успех, там производството на автомобили се покачва с три, дори четири пъти. Все пак високият ръст не може да продължава вечно заради евентуално пренасищане на пазара.”

Износът на превозни средства обхваща сериозен дял от външната търговия на страните от ЦИЕ, като в Словакия тя е 25% от общия износ на страната. При това Еврозоната, която е основният пазар, се възстановява и осигурява по-добри перспективи. Благодарение на тези положителни тенденции в този регион и в други европейски страни, търсенето на превозни средства се увеличава. Това се случва на фона на намаляващо търсене от Русия, което все пак носи негативи за сектора.

Докато са налице неясноти на някои външни пазари, позитивни сигнали могат да се видят и в самия регион. Вътрешното търсене от домакинствата в ЦИЕ се характеризира с по-добри перспективи заради подобрения пазар на труда, ниската инфлация, ниските цени на петрола, увеличеното доверие на потребителите и атрактивните лихвени проценти. По-голямата склонност към потребителски разходи се проявява в по-динамичните продажби на автомобили в Централна и Източна Европа. Купуват не са само домакинствата, а и компаниите, които разширяват своите автопаркове. Тежкотоварните автомобили генерират високо ниво на продажби, което се дължи на подобрените перспективи за бизнеса – например прогнозният ръст на БВП в Еврозоната е 1,5%. Повишеното търсене на тежкотоварни превозни средства е положително послание, особено за полските заводи, където са произведени много автомобили от тази категория. Въпреки всичко, това повишаване на вътрешните разходи няма да бъде достатъчно, за да направи автомобилния сектор на Централна и Източна Европа независим от външното търсене.

Въпреки че автомобилният пазар в Централна и Източна Европа показва увеличение на продажбите, тези по-големи обеми не означават автоматично увеличение на рентабилността на производителите. Много от тях все още страдат от свръхкапацитет, от очакванията на клиентите за все така големи отстъпки и от някои действия на дилърите.

“През 2013 г. търсенето на логистични площи нарасна на повечето пазари, изпреварвайки стойностите на усвоените площи от предишни години.” Въпреки че 2014 г. не стартира така силно и отчете лек спад в активността, в сравнение със същия период на миналата година, през второто тримесечие трендът се обърна и усвоените индустриални площи се увеличиха с общо 1.29 млн. кв. м. за последните 6 месеца, коментира Деймиън Харингтън, регионален директор “Проучвания” в Colliers, Източна Европа.

За първото полугодие на тази година, Варшава регистрира най-високите си стойности на отдадени брутни площи от 2012 г. насам, а само за периода април-юни Будапеща достигна 80% от обема на усвоени площи за цялата 2013 г. Пазарът в Прага стартира добре годината и продължи да поддържа стойности по-високи от тези през същия период на отминалата 2013.

Според доклада на Colliers към края на полугодието около 2,48 млн. кв. м. нови индустриални площи са в процес на изграждане. Приблизително 86% от тях се намират в Москва, следвана от 7% в Прибалтика, 2% в Прага и Киев, и 3% във Варшава, Братислава и София.

Общо 886,120 кв. м. ново предлагане е реализирано на пазара през първата половина на 2014, което е с 50% повече в сравнение със същия период на миналата година. Търсенето в сегмента се засилва, особено за опцията „по поръчка на клиента“. Основната експанзия на индустриални площи е в големите логистични центрове на Чехия, Полша и най-вече Унгария.

Компаниите от сектора на електронната търговия, специализирания транспорт и логистичните мулти/интермодални оператори, както и тези на автомобилната индустрия, са основен двигател за сегмента на тези пазари. От компанията очакват структурните промени и растежът в този сектор да продължат в рамките на ЦИЕ.

Свободните индустриални площи в региона регистрират нива от 7,4%, което е малко под  7.6% от 2013 г. Въпреки обема ново предлагане, реализирано на пазара за периода или в процес на изграждане, отчетливият ръст на много от пазарите компенсира въздействията на по-високите нива незаети площи за първите шест месеца на 2014 г.

Изграждането на спекулативни проекти остава по-скоро свито като в повечето случаи – гарантирано от наематели, които предварително са се ангажирали с наем или покупка. Докладът констатира, че на десет от тринадесет от анализираните пазари се отчитат стабилни или намаляващи свободни площи през първото полугодие.

С изключение на Рига и Вилнюс, другите пазари в региона регистрираха незначителен спад или стабилни наеми при първокачествени складови площи, в сравнение със същия период на 2013 г. Подобна тенденция беше отчетена и за по-големите логистични помещения. Пазарите в Братислава, Талин и Вилнюс регистрираха ръст в наемите, докато на останалите индустриални пазари те се стабилизираха или спаднаха леко.

Търсенето към момента е силно, успоредно с големи обеми ново предлагане в целия регион, което предоставя все повече възможности и за двете страни. Пазарът е благоприятен за наемателите, а по-ниските цени позволяват бързо абсорбиране в условия на свръхпредлагане, както личи по високите нива на усвояване през второто тримесечие на 2014 г.

Строителството на нови търговски проекти продължава в големи мащаби, като на пазарите, които бяха водещи през 2013 – като Москва, Санкт Петербург и Киев, започват да се наблюдават тенденции на отслабване на темповете,  докато периферни градове като Букурещ, Братислава и Талин набират инерция.

В доклада се посочва, че приблизително 376,400 кв.м. са били пуснати на пазара през първото полугодие на 2014 г., а 2,3 млн. кв. м. са в процес на изграждане към момента.

11% от новото строителство в региона се реализира в Букурещ, Братислава и Талин. Фактът, че миналата година тези градове представляваха по-малко от 4% от активното строителство в сегмента, свидетелства, че са настъпили положителни промени и периферните пазари  завземат все по-голям пазарен дял.

От началото на 2013 г. на 12 от пазарите в региона  се наблюдава обща тенденция на растеж на наемните нива при първокласните търговски площи, отчитаща стабилизиране или повишаване на наемите както при локациите на главните търговски улици, така и при търговските центрове.

Данните сочат, че от първата половина на 2013г. наемите на Главната търговска улица в София са нараснали с 27%, с 19% в Рига, с 9% в Белград и с 3% в Москва, Санкт Петербург и Варшава. Наемите в търговските центрове са се покачили с 33% в Белград, с 7% в Санкт Петербург, с 5% в Рига, с 4% във Вилнюс и с 3% – във Варшава и Прага.

София се възстанови след ниските наемни нива, които отчете през 2012 г. благодарение на увеличеното търсене и стартиралата реконструкция на Главната търговска улица – бул. Витоша.

През изминалите 12 месеца наемните нива в Белград отбелязаха ръст в резултат на ограниченото предлагане в сегмента на търговските центрове и увеличаващото се търсене от страна както на местни, така и на международни оператори.

Значителна част от пазарите в ЦИЕ се характеризират с ниско предлагане и повишаващо се търсене, като някои от тях като Белград, Санкт Петербург, Рига, Вилнюс и Москва отчитат активно навлизане на нови оператори – тенденция, , създаваща благоприятни условия за ръст в наемните нива.

През последните 12 месеца се наблюдаваше леко свиване в нивата на доходността от инвестиции в сегмента на търговските площи на пазари като Прага, Букурещ, Будапеща, Белград, Варшава и Рига, но като цяло показателят за региона на ЦИЕ остава стабилен.

Предвид прогнозите за стабилен растеж на много от пазарите в ЦИЕ в краткосрочен план, от компанията очакват следващите шест месеца да предложат на инвеститорите още по-реалистична картина за развитието на пазара на търговските площи.