В информационното табло са обединени данни от различни обществени източници (напр. Евростат, Европейската агенция за околна среда и Световния икономически форум). След публикуването на първото издание на класацията през 2014 г. Комисията подобри точността на показателите и визуалното оформление на информационното табло. В тазгодишното издание вече е възможно да се проследи напредъкът на държавите членки с времето. Като цяло, страните от ЕС са отбелязали добър напредък в сравнение с първото издание на информационното табло.

Нидерландия заема челно място в класацията с високи резултати в 16 категории, следвана от Швеция, Финландия, Обединеното кралство и Дания. България заема 23-то място.

Данните от информационното табло могат да бъдат разглеждани по държави или по следните теми:

Вътрешен пазар (включително показатели за отварянето на пазара на железопътни услуги, висящи съдебни дела за нарушения на правото на ЕС и равнище на транспониране в националното законодателство на директивите на ЕС в областта на транспорта);

Инвестиции и инфраструктура (включително качество на инфраструктурата за различните видове транспорт и равнище на завършеност на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T));

Енергиен съюз и иновации (включително дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на транспортни горива, нови автомобили, използващи алтернативни горива, и време, прекарано от шофьорите в задръствания); и

Хора (включително пътна и железопътна безопасност, жени, заети в транспорта, и удовлетвореност на потребителите от различните видове транспорт).

Въвеждането в действие на системата за взаимно свързване на регистрите изисква държавите членки да разработят интерфейс, който да свърже всеки регистър с централната платформа, за да може системата да започне работа. Затова и предложената начална дата на действие на промените е 1 януари 2017 година.

Измененията в закона предвиждат още Агенцията по вписванията да определя единен идентификационен код само за търговците и техните клонове, за клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър. За други лица и структури, подлежащи на вписване, ще се определя персонален идентификационен код.

Предвидени са и промени в съпътстващото законодателство.

“Ако съвсем до скоро ние бяхме упреквани, че сме заложници на руския и украинския пазар и, видите ли сега, кризата в Украйна и в Крим ще доведе до рязък спад , ще ви кажа, че устойчивият тренд за последните няколко тримесечия показва, че всъщност генериращият пазар, основният – над 50 %, е от страните-членки на ЕС”, обясни експертът, цитиран от iNews.

Според Ботев това лято сме успели да обърнем тренда, като за сметка на по-малкото туристи, идващи от Русия и Украйна, тези от съюза са нараснали значително. Той обясни, че независимо от дъждовете това лято и продължаващата криза в Украйна у нас е бил отчетен ръст в туризма.

“Очакванията бяха при тази най-дъждовна година (от близо 80 години) за България, при тези лоши климатични условия, резултатите да са по-слаби”, каза още зам.-министърът. “По данни на БНБ за приноса на туризма за БВП и текущата сметка на платежния баланс на страната ние имаме ръст и в парично измерение. До юни туризмът е внесъл над 1, 074 милиарда евро”, допълни още той.

По думите на Бранимир Ботев, че спад е бил отчетен само от две от десетте основни дестинации, от които пристигат летовници у нас. Това са Великобритания и Украйна. Бранимир Ботев обаче посочи, че очакваното намаление на украинските туристи в рамките на 30-40% е било ограничено само до 4%.