След окончателна обработка на данните ще се премине към следващия етап от конкурса – подбор на къса листа от визиите от деветчленно жури от професионалисти в областта на графичния дизайн и художественото изкуство. Журито е с председател проф. Божидар Йонов и членове доц. д-р Кристина Борисова (шрифт и калиграфия, НХА), Теодор Лулчев (графичен дизайн, НХА), проф. д-р Николай Младенов (рекламно-информационна дейност, НХА), проф. Георги Янков (плакат и визуална комуникация, НХА), Любен Генов (председател на СБХ), проф. Екатерина Русинова (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн), Димитър Трайчев (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн) и доц. д-р Стефан Серезлиев (преподавател по графичен дизайн, зам. -председател на Българската академична асоциация по комуникации). Те ще имат за задача да разгледат получените проекти и да класират най-добрите от тях за следващия етап на конкурса.

Професионалното жури ще следи както за спазване на зададените технически параметри, така и за яснотата на изображението и идейната му свързаност с наложеното рекламно послание на България “Открий и сподели” (A Discovery to Share). Одобрените от професионалистите предложения ще бъдат публично оповестени в средата на април, когато в рамките на една седмица българската общественост ще може да се запознае и да коментира финалния подбор от кандидатури.

Новото туристическо лого на страната трябва да стане известно в началото на месец май след тайно гласуване на широко жури от до 15 души – представители на бизнеса, медии (радио, телевизия, онлайн, печат), маркетинг и комуникационни специалисти ще изберат финалната визия от подбраните от професионалното жури проекти. Кандидатурите на медиите и бизнеса ще бъдат избрани чрез жребий пред нотариус. До момента много от големите туристически предприемачи и сдружения са подали предложения за участие в широкото жури. Получени са и кандидатури от Българската асоциация по маркетинг, Българската асоциация на комуникационните агенции и Българската асоциация на ПР агенциите, както и от медиите.

Промяната в позицията на Атина може да се обясни с това, че правителството сключи през юли със страните от еврозоната създаването на приватизационен фонд (50 млрд. евро). Това трябва да стане, след като държавна собственост (концерни, недвижима собственост) бъде продадена, а парите да бъдат инкасирани в държавния трезор, за да могат да бъдат покривани дълговете към чужди кредитори, информира БГНЕС.

Вестник “Билд” допълва, че разполага със списък на 50 ненаселени острова, които ще бъдат продадени. За привличането на потенциални клиенти правителството в Атина щяло да опрости правилата за разрешаване на строеж и съпътстващите го норми за опазване на околната среда. Така ще бъде улеснено строителството, издаването на лицензи за хотели, яхтени пристанища.

Специален гост на събитието бе арх. Фриц ван Донген, главен правителствен архитект на Холандия, който представи основните концепции на зеления град – устойчивата употреба на всяко градско пространство и превръщането на неизползваните територии в места с нови функции.

Според арх. Донген “Зеленият град е не просто една работеща зелена система, а много повече – той е съвкупност от екология, устойчивост и общество, хората около нас, с които живеем“.

Във форума взеха участие зам.-кметът на София Тодор Чобанов и главният архитект Петър Диков, които представиха възможностите за зелено развитие на столицата.

„Темата за Зеления град не е чужда на София. Столичната община полага много усилия за разработването на устойчива и зелена градска политика. Ние сме отворени към интересни и иновативни решения“, сподели Тодор Чобанов пред гостите.

Участниците в събитието се запознаха с многобройни добри практики и съществуващи успешни решения в Холандия, както и идеи за създаване и опазване на града като едно добро и здравословно място за живеене.

По време на дискусиите бяха обсъдени различни решения на конкретни проблеми в областите „Озеленяване“, „Урбанизация и планиране“, и „Качествата и възможностите на водите в градската среда“.