Общите отчетени продажби се увеличават с 2,1% до 91,4 млрд. швейцарски франка (2017 г.: 89,6 млрд. швейцарски франка). Нетните придобивания имат положителен ефект от 0,7%, а валутните курсове намаляват продажбите с 1,6%.

Маржът на основната търговска печалба от оперативна дейност (UTOP) достига 17,0%, което е с 50 базисни пункта повече. Маржът на търговската печалба от оперативна дейност (TOP) се е увеличил с 30 базисни пункта до 15,1%, което отразява по-високите разходи, свързани с преструктурирането.

Печалбата на акция се е увеличила с 45,5% до 3,36 швейцарски франка за отчетния период. Основният доход на акция се увеличава с 13,9% в постоянна валута и с 13,1% за отчетния период до 4,02 швейцарски франка.

Свободни парични потоци в размер на 10,8 млрд. швейцарски франка, което е с 15% повече.

Предложено увеличение на дивидентите от 10 сантима до 2,45 швейцарски франка на акция. Нестле възнамерява да приключи текущата програма за обратно изкупуване на акции в размер на 20 млрд. швейцарски франка шест месеца по-рано от предвиденото до края на 2019 г., което отразява силното генериране на свободни парични потоци. През 2018 г. на акционерите са върнати 13,9 млрд. швейцарски франка чрез дивиденти и обратно изкупуване на акции.

Нестле ще проучи стратегическите възможности за дейността с колбасите Herta (замразени разфасовки колбаси и месни продукти) като допълнителна стъпка в позиционирането на портфолиото към атрактивни бързо растящи категории.

Перспективи за 2019 г.: непрекъснато подобрение на органичния ръст и основния търговски марж на оперативната печалба спрямо целите за 2020 г. Очаква се увеличение на основния доход на акция в постоянна валута и ефективността на капитала.

Марк Шнайдер, Главният изпълнителен директор на Нестле, каза: „Доволни сме от нашия напредък през 2018 г. Всички показатели за финансовото изпълнение се подобриха значително и станахме свидетели на възобновен растеж на двата ни най-големи пазара, САЩ и Китай, както и в категория Детско хранене. Нестле продължава да инвестира в бъдещ растеж и – в същото време – увеличава размера на паричните средства, върнати на акционерите чрез програмата за дивиденти и обратно изкупуване на акции.

Постигнахме значителен напредък в преобразуването на нашето портфолио и засилихме стратегическия фокус на Групата ни, като подсилихме ключовите категории на растеж и географските области в процеса. Нашата уникална стратегия “Балансирано хранене и активен начин на живот“, в основата на която стоят храните, напитките и специализираните хранителни продукти, стана много по-ясна, след като приключихме значителен брой сделки и обявихме стратегически изгледи за Nestlé Skin Health (Нестле здраве за кожата) и Herta.

През 2018 г. обновихме нашия иновационен механизъм, най-вече за да осигурим непрекъснато технологично лидерство и по-кратко време за лансиране на продукти. В бързопроменящата се среда на храните и напитките, Нестле разполага с всичко необходимо, за да привлича потребителите със значими иновации и продукти от първа необходимост.

Отново потвърдихме нашето устойчиво лидерство във време, в което потребителите и регулаторните органи по света все повече търсят решения на днешните екологични и обществени проблеми. Нашите решителни действия и силната ни ангажираност в справянето с глобалния проблем с отпадъците от опаковки са пример за това.

На път сме да постигнем целите си за 2020 г. и да позиционираме Нестле за продължителен и устойчив растеж през следващите години.”

Промяната е свързана с подписания в началото на годината договор за проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 т (ТОЛ) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3.5,т (електронна винетка), с която ще се въведе по-справедлив модел за събиране на пътни такси.

Младите посланици на България имаха удоволствието да се срещнат с треньора на ПФК Лудогорец Димитър Димитров – Херо и капитана на отбора Светослав Дяков в Разград и да представят принципите, ценностите и програмата на тазгодишния проект. Миа и Александър размениха ценни съвети с именитите спортисти и церемониално им връчиха ключовия символ на проекта – Гривна на футбола и приятелството.

„Приветствам тази инициатива, с която децата от цял свят ще изпитат и възприемат истинския смисъл на приятелството, толерантността, честната игра, сътрудничеството и уважението в бъдещото си израстване. Беше истинско удоволствие за мен да посрещна днес Миа и Александър и им пожелавам един незабравим престой по време на финалите на “Футбол за приятелство” и световното първенство в Русия!” каза Димитър Димитров – Херо.

Бъдещата футболна надежда на България Александър Георгиев ще играе в отбор „Голяма панда“ – един от 32-та международни отбора, създадени по време на жребия, заедно с връстниците си от Португалия, САЩ, Украйна, Република Мавриций и Централноафриканска република. Отборите са съставени въз основа на принципите на “Футбол за приятелство” – 12-годишни футболисти от различни националности, различен пол и с различни физически способности в рамките на един отбор.

Миа Гигова ще влезе в ролята на журналист – заедно с още 210 младежи, които ще вземат участие в последните събития от настоящия сезон на “Футбол за приятелство” като членове на Международния младежки пресцентър. Наред с тях се очаква повече от 5000 представители на водещи медии от цял свят да присъстват в Москва, за да представят събитията от последния етап от проекта “Футбол за приятелство” за 2018 г.

Основните събития за деца, които ще се проведат в Москва, са първенство „Футбол за приятелство“ на 12 юни и шестият международен форум на “Футбол за приятелство” на 13 юни, в който ще се съберат всички млади посланици и ще коментират начини за популяризиране на ценностите на проекта по целия свят. В програмата е предвидено и посещение на откриването и първият мач от програмата на Световното първенство по футбол.

Проектът се реализира в България с медийната подкрепа на Sportal.bg и NOVA TV.

История на проекта

От 2013 г. “Газпром” организира Международния детски социален проект “Футбол за приятелство”. Основните ценности, насърчавани от участниците в програмата, са приятелство, равенство, справедливост, здраве, мир, преданост, победа, традиция и чест. Участниците са млади играчи (момичета и момчета, включително и тези с физически затруднения), както и млади журналисти, обхващащи събитията „Футбол за приятелство“ в рамките на Международния детски пресцентър “Футбол за приятелство”. Географският обхват на програмата се разширява ежегодно: от 8 страни през 2013 г. до 211 страни през 2018 г. През последните пет години повече от 3 700 души са участвали в програмата. „Футбол за приятелство“ се подкрепя от ФИФА, УЕФА, Международния олимпийски комитет, футболни федерации от различни страни, международни благотворителни фондове за деца и водещи световни футболни клубове.

32 Международни отбора на приятелството бяха формирани по време на жребия, както и бяха определени позиции за всеки млад играч от всяка страна (вратар, защитник, халф или нападател). След определянето на позициите на младите играчи треньорите им ще бъдат избрани по следния начин: 19-те страни, които ще представляват младите треньори, ще участват в жребий, 11 треньора ще бъдат избрани от градовете домакини на 2018 FIFA World Cup Russia, 2 млади треньори ще бъдат избрани от най-добрите участници от предишните сезони на програмата “Футбол за приятелство”.

Най-добрият във футбола с джойстик в ръка от страната ни ще участва във финала на „eCOPA Coca-Cola 2018“ за Европа през юни, в който ще се впуснат финалисти от целия континент, а шампионът от него ще се класира за плейофите на гейминг Световното първенство по FIFA‘18.

След края на турнира „eCOPA Coca-Cola 2018“ ще бъдат изтеглени четирима от всички участници, регистрирали се в онлайн FIFA‘18 надпреварата, които ще спечелят пропуск за грандиозния български фестивал за азиатска култура, аниме, манга, западно кино и телевизия, гейминг и комикси – Aniventure Comic Con 2018. Награди ще получат и класиралите се на 2-ро и 3-то място участници, които ще имат уникалната възможност да присъстват на четвъртфинален мач от Световното първенство по футбол в Русия това лято.

Със сделки с бизнес имоти за близо 1 млрд. евро 2017 беше пикова за инвестиционния пазар. От тях около 870 млн. евро е стойността на придобиванията с инвестиционна цел – управление и реализиране на доходност от наеми. Най-голямата сделка беше тази за молParadiseCenter, който бе продаден на южноафриканския фонд NEPIсрещу 252.9 млн. евро.

„През последната година действително имахме много активен пазар, но той освен позитиви крие и рискове. Много продавачи подходиха прекалено оптимистично и излязоха с нереално високи ценови очаквания. Ние обаче все още не регистрираме инвестиционен интерес подобен на този към пазарите Централна Европа“, предупреди Явор Костов, мениджър „Капиталови пазари“ в Cushman&WakefieldForton. Според него сделки ще има само при наличието на реализъм отстрана на продавачите.

Прогнозата на Cushman&WakefieldFortonе, че през 2018 пазарът на бизнес имоти няма как да достигне обема от предходната година заради ограниченото предлагане на първокласни активи. Доходността по сделките ще продължи плавно да намалява през следващите месеци като към момента тя се движи около 7% за търговските площи и между 7.5 и 8% за офис площите. В по-дългосрочен план обаче тази тенденция едва ли ще се запази предвид покачването на лихвите и поскъпването на финансовия ресурс.

Силен остава и интересът за строителство на нови проекти, като най-силно изразен е той при офис площите и на жилищния пазар. Изпълнителният директор на Cushman&WakefieldFortonМихаела Лашова отбеляза като силен тренд и инвестициите в мултифункционални проекти, които съчетават различни видове площи.

„Активният имотен пазар от последните години даде кураж на много инвеститори да започнат по-мащабни проекти в големите градове. В София са в ход няколко такива, като GrandKanyonи SofiaSquareна GarantiKoza, но очакваме и нови реализации предвид продажбите на няколко големи парцела с подходящи локации през миналата година. В Пловдив с наше посредничество бившата фабрика на „Каменица“ има нови собственици, които също планират комплекс със смесено предназначение“, обобщи Михаела Лашова.

Като цяло най-активен остава пазарът на офис площи, който приключи 2017 г. с наемни сделки за 198 000 кв. м. Числото е без прецедент за нашия пазар и е в резултат както от силното търсене от страна на ITи BPOбизнеса, така и от завършването на големи първокласни проекти, които отговарят на нуждите на наемателите. През 2017 бяха завършени близо 116 000 кв. м нови офис площи, които в голямата си част бяха отдадени под наем още в строеж. През тази година се очаква завършването на нови 178 000 кв. м, като над 40% от тях вече са отдадени. Наемните нива остават стабилни на 13.5 евро/кв. м за първокласна офис площ.

Раздвижване има и на пазара на търговски площи, където през 2018 г. се очаква откриването на нови търговски центрове – DeltaPlanetвъв Варна и PlovdivPlaza в Пловдив. Нарастващото потребление и желанието на редицамарки от средния и бюджетния ценови клас за разрастване извън София водят и до интерес към по-малките областни центрове. В столицата нови търговски площи не са планирани на пазара тази година. Смяната на собственосттав големите търговски центрове обаче се очаква да доведе до промени в търговските им миксове и наемните нива.Към момента наемите на първокласна площ в софийските молове са средно 31 евро/кв. м с тенденция към лек ръст през годината. По-осезаемо покачване на наемните нива се наблюдава на търговските улици, където към момента средният наем на обект от 100 кв. м с добро изложение е 48 евро/кв. м.

На пазара на индустриални имоти основната активност е насочена в две направления: към изграждането на площи за собствени нужди и към т.нар. строителство по поръчка (builttosuit). Ограниченото предлагане на качествени складови и логистични проектирефлектира върху обема на наемния пазар и за миналата година по-големите наемни сделки в София бяха в рамките на 20 600 кв. м.През 2018 г. се очаква завършването на нови етапи от няколко големи логистични проекта, които ще извадят на пазара близо 50 000 кв.м спекулативни площи и определено ще раздвижат наемната активност. Нивата на наемите остават стабилни около 4.5 евро/кв. м за столицата и близките индустриални зони.

В страната пазарът остава движен основно от производителите на авточасти и компании от леката промишленост, много от които разширяват мощностите си в България. Заради силната конкуренция за работна ръка в големите индустриални центрове много от тях се ориентират към по-малките областни градове в Северна България. Очаква се интересът към тази част на страната да продължи и през тази година.

Това стана ясно от думите на главния архитект на столицата Здравко Здравков, съобщава Дневник. Създаването на стандартите ще стане факт, след като влезе в сила новата наредба за градски дизайн.

„Ще бъде обвързано със Закона за устройство и застрояване на Столична община с наредбата, която създадохме за градска среда. След приемането на закона в наредбата за градската среда ще въведем единни изисквания по отношение както на шрифта, който въведохме, така и на информационните елементи, за да го разпространим. Така че всички имаме необходимост от създаване на стандарти. Идеята е да създадем към наредбата за преместваеми съоръжения и реклама едни методически указания как изглежда лятна градина и какви покрития могат да се ползват. Да създадем конкретни елементи, къде да се сложат цветя, къде реклами, а не да се сложи чадър с огромен рекламен надпис. Относно цвета, той ще бъде избран от експертите. Шоколадово кафяв например е в Париж, в Лондон пък е специфично зелено. София трябва да намери своя цвят“, посочи главният архитект на столицата.

„Законът ще влезе в сила до март, след което ние си даваме 6-месечен срок за създаване на наредбата. Успоредно с това ние няма да спрем да работим. За цветовите решения е въпрос на експертиза, така че може да ги имаме до началото на година“, допълни още Здравков.

Фандъкова и зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов представиха пред журналисти бюджета на общината за 2018 г. За поредна година не се предвижда повишение на данъците и таксите. Очакванията на Столичната община са през следващата година да получи със 105 млн. лв. повече спрямо 2017 г. (7.9%) Традиционно повече от половината от средствата са от държавния бюджет, като очакваните постъпления от собствените приходи на Столичната община са 654 млн. лв., с 30.4 млн или с 5% повече от тази.

От тях 305 млн. лв. ще дойдат от местните данъци и такси. По сметките на общината 200 млн. лв. ще са от такса смет, а останалите от данъка върху недвижимите имоти.

Най-голямата инвестиция ще бъде довършването на третата линия от метрото, за което Столичната община е предвидила почти 500 млн. лв.

Почти 40 млн. лева ще бъдат дадени за различни ремонти и реконструкции на уличната мрежа в града, а 6 млн. лв. пък ще са за осветление. Парите за отчуждаване на терени пък ще бъдат 10 млн. лв.

През 2018 г. се очаква да започнат ремонтите на ул. “Граф Игнатиев”, на трамвайните трасета по булевардите “България” и “Цар Борис III”, бул. “Генерал Скобелев” и изграждането на Източната тангента от бул. “Ботевградско шосе”. Общата сума за тези дейности е около 52 млн. лв.

От представянето на Фандъкова не се разбра какви средства от бюджета са предвидени за изпълнението на програмата за качеството на въздуха, която Столичният общински съвет прие през май. В документа не е посочен размер на средствата, които ще бъдат необходими за изпълнението й. При гласуването през май зам.-кметът по екологията Йоана Христова каза, че в общината ще бъдат направени анализи колко пари ще са необходими за изпълнението на всяка от мерките и те ще бъдат заложени в бюджета за 2018 г.

Всяка една дейност, който Столичната община извършва, ще доведе и до подобряване на качеството на въздуха. Същевременно пък “целият бюджет е за въздуха” и по тази причина не било необходимо в него да се предвижда отделно перо.

Като примери за усилията на общината да подобри качеството на въздуха Фандъкова посочи, че общината е спряла движението на автобусите с марка “Икарус”, които били стари и отделяли много вредни емисии. “Модернизацията на градския транспорт е ключова”, каза кметът на София, като посочи, че общината е обявила обществени поръчки за 120 автобуса на газ и други 20 електрически.

Спирането на движението на автобусите “Икарус” е обещание, което премиерът Бойко Борисов даде още през 2008 г., когато беше кмет на града. Те обаче продължиха да се движат по пет от линиите в града до 2016 г..

При гласуването на програмата зам.-кметът по екологията каза, че Столичната община ще направи анализи дали е необходимо да бъде купени още станции за измерване на качеството на въздуха. Попитана днес дали дали тези анализи са направени, Фандъкова не отговори.

62,7% от анкетираните български фирми очакват бизнес климатът да се подобри през следващата година. Скокът в данните от края на 2017 досега е значителен – тогава на същото мнение са били 38 на сто.

„Причините за оптимизма се крият в стабилните макроикономически показатели, намаляването на част от административната тежест, по-широкия достъп до финансиране. Фирмите са доволни, че данъците не се вдигат, а вътрешният пазар се разширява – хората у нас започнаха да харчат повече“, обобщи ситуацията председателят на БТПП Цветан Симеонов. Той обаче призова политиците да отделят повече средства за определени сектори само след като в тях са поставени конкретни цели за реформи, защото иначе се получава „наливане на вода в пустиня“.

Очакванията за износа също се подобряват – почти 50% от фирмите смятат, че продажбите им в чужбина ще нараснат през 2018 г., а 42,3 на сто не предвиждат промяна. Въпреки че очакванията за продажбите в страната също бележат повишение, предприятията поставят недостатъчното търсене от вътрешния пазар като второто като най-голямо затруднение. Засилването на вътрешното търсене по-скоро ще доведе до увеличаване във вноса.

Около 39% от работодателите предричат увеличение на заетостта при 22,5% с такова очакване миналата година. Според Симеонов ръстът е малко трудно обясним предвид острата липса на квалифицирани кадри, но е възможно да се дължи на облекчените условия за внос на работници от чужбина.

При инвестициите също се чака увеличение – 46,5 на сто от фирмите смятат, че такова ще има, а 9,4 на сто – че ще се наблюдава намаление.

В данните за цяла Европа прави впечатление, че Португалия и Финландия са най-оптимистични по отношение на бизнеса. Фирмите от тези страни очакват положителни промени по почти всички показатели, докато негативизмът преобладава в Гърция, Чехия и – донякъде учудващо – в Нидерландия.

Проблем номер 1 на българския бизнес е липсата на квалифицирана работна ръка. 60% от анкетираните я посочват като затруднение, като броят им се увеличава с една трета спрямо предходните две години. На второ място се нарежда вътрешното търсене – 42% имат притеснения за развитието му. 39 на сто пък са разтревожени от цените на енергията и суровините. Любопитно е, че едва 3% посочват излизането на Великобритания от Европейския съюз като потенциален проблем, докато миналата година са били 12 на сто.

Фирмите в Европа нареждат на първа позиция сред затрудненията развитието на вътрешното търсене, а липсата на кадри е втора. На трето място пък са разходите за труд. Едва 9% от анкетираните на Стария континент се притесняват от Брекзит.

Министър Ангелкова заяви „Да. Новият концесионер от следващата година е приет вече. Да – една стотинка.“ Припомняме, че за концесионер бе избрано дружеството „Палм инвест“ ЕООД, регистрирано в Смолян. Официално то е собственост на Йордан Хаджихристев. Решението на Министерския съвет (МС), с което концесията е одобрена, е от 11 август. То е можело да бъде обжалвано в 10-дневен срок след публикуването му в „Държавен вестник“ (публикацията е в броя от 18 август).

„Палм инвест“ е имало право да се откаже от сключване на договора, губейки депозита за участие в конкурса.

Това изглежда не се е случило.

Вицепремиерът Валери Симеонов се противопостави на концесията, тъй като според него зад нея реално стоят Маргините. Той е и против сроковете, с които се сключват по принцип концесиите – за 20 години.

Симеонов смята, че това не е обосновано, тъй като концесионерите не правят големи инвестиции. Според решението на МС новият стопанин на северния плаж в Бургас ще има задължение да инвестира по 90 000 лева без ДДС „за организация на целогодишно санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж и стратегия за развитие и популяризация, включително спортно-развлекателна и друга дейност, за всяка година от срока на концесията“.

Цената на чадъра и шезлонга звучи доста абсурдно – по 1,2 стотинки с ДДС. Концесионният договор влиза в сила на 1 януари 2018 г.