Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. съдържа цялостен анализ на проблемите за всеки вид транспорт. За разрешаването им са определени мерки от инфраструктурен, организационен и оперативен характер.

В обхвата на стратегическия документ е подготвен и Национален транспортен модел, който е разработен отделно за пътническия и товарния транспорт и е приложим за отделните видове транспорт в рамките на страната, международния транспорт и транзитния транспорт.

Наличието на стратегията фигурира в Предварителните условия на Европейската комисия за Европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014-2020 г. в сектор „Транспорт”. Изпълнението на това условие е заложено и в Споразумението за партньорство на България.

При изпълнение на препоръките в документа, към 2030 г. България трябва да бъде посещавана от 11 млн. чуждестранни туристи годишно, срещу 7 млн. през 2015 г. Моментното състояние – общият обем на вътрешния туристически пазар за 2016 г. е около 11.6 млн. пътувания (общо туристически пътувания на българи в страната и посещения на чужденци в България). В сравнение с 2015 г. е реализиран ръст от около 16%.

Туристическите пътувания на българите за 2016 г. са приблизително 3.3 млн., а посещенията на чужденци – около 8.3 млн. Следователно 34% от пазара се формира от пътувания на българите в страната, 66% – от чуждестранни посещения. Това прави България основен емитивен пазар за туристическа дестинация България.

Туризмът е ключов сектор за българската икономика – през 2016 г. той формира 12.8% от БВП (6.6 млрд. щатски долара) и осигурява общо 362 900 работни места, отбелязват авторите на актуализираната стратегия. В контекста на международната политическа среда България се намира в относително благоприятно положение. Тя остава относително сигурна и стабилна – Световният индекс на мира (който се наблюдава от Института за икономика и мир в Университета в Сидни (Австралия) в 163 държави в света от 2006 г.) показва, че страната ни се изкачва от 46-то през 2008 г. до 29-то място през 2016 г. Основни конкуренти на България като туристически дестинации са Гърция, Турция, Хърватия и Австрия. Туризмът в четирите конкурентни държави е със значително по-добри показатели спрямо България.

Изследването по проект “Разработване на стратегия за бранд България и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт” от 2013 г. показва, че на 10-те основни генериращи пазара България има ограничен, еднопластов и “блед“ имидж.

Страната ни се възприема главно като изгодна дестинация, която е сравнително леснодостъпна за туристите от изследваните пазари, но няма особени отличителни характеристики.

И все пак, страната ни има и известни предимства като: добра комуникационна и интернет обезпеченост, както и добри здравни услуги в дестинацията; по-добро отношение към клиентите в сравнение с Гърция и Хърватия; по-добро представяне от Турция и Гърция по отношение на някои съвременни аспекти от обслужването като възможност на ATM устройствата да приемат карти Visa; по-добро управление на човешките ресурси в сравнение с Турция и Хърватия (различията идват от дела започващи средно образование за Турция и по-слабото представяне на Хърватия по отношение на обучението на персонала); висока конкурентоспособност в ценово отношение; относително висока степен на сигурност.Като цяло проучванията показват, че България има имидж на ваканционна дестинация с изгодни цени.

Въпреки това, на повечето пазари страната е извън топ 10 на предпочитаните дестинации за следващите 1-2 години. Изключение правят Русия и Украйна, където България е направление номер едно, и Полша, където страната ни е на трето място. Конкурентите на България влагат и значително повече средства в промотирането на националния си туризъм. Проблем пред страната ни продължава да бъде липсата на достатъчно обучени кадри и непостоянната заетост в сектора.

За пореден път се отчита, че страната ни не успява да се възползва от възможностите на зимния туризъм. Основни недостатъци на продукта са сравнително малката дължина на ски пистите в местата за скитуризъм; диспропорцията между капацитета на местата за настаняване, капацитета на скипистите и капацитета на лифтовете в националните ски курортни комплекси (Банско); компрометираната транспортна инфраструктура и затрудненото придвижване на туристите с обществен транспорт в отдалечените селски и планински райони, липса на достъп за хора с увреждания; липсата на означения (или означения само на кирилица); недостига на квалифицирани кадри, както и недостатъчното рекламно представяне на българския планински туризъм. Плановете са, освен ръст на чуждестранните туристи, както и на почиващите българи, България постепенно да повиши стандарта на предлаганата туристическа услуга, т.е. да привлича все повече платежоспособни туристи.

Така например – през 2030 г. у нас почти половината от леглата за настаняване трябва да са в 4 и 5 звездни хотели. Оказва се, че при 365 дни в годината, средната заетост на легловата база е 66,4 нощувки. Амбициите са след 13 години този показател да достигне 99,6 нощувки или ръст от 50%. През 2015 г. отчетените пътувания на българи с цел туризъм в страната са около 3,5 млн.

Плановете са те да нарастват непрекъснато, като през 2020 г. достигнат 4,5 млн., 2024 г. – 5,1 млн., а през 2030 г. – почти 6 млн. Заложеният ръст в туризма би могъл да се постигне чрез привличане на гости от държавите от групата БРИКС и по конкретно Мексико, Бразилия, Индия, Китай и Русия, които бележат значителен ръст в изходящите туристически пътувания. Авторите на стратегията изразяват очаквания делът на туризма във формирането на БВП на страната да достигне до 16.7% през 2027 г. и 462 091 работни места (16.7% от всички заети).

“За да обезпечи устойчивото развитие на туристическия сектор и приноса му към икономиката на страната, България трябва да създаде благоприятна среда за развитие на конкурентоспособна туристическата индустрия и устойчиво управление на туристическите ресурси”, пише още в актуализираната стратегия за устойчиво развитие на туризма у нас.