post

Едва 18 % от всички домакинства в България са санирани, сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията. От жилищата в градовете 40% са с монтирана енергоспестяваща дограма, а 41% имат и външна изолация.

По данни на Националния статистически институт (НСИ), на които се базира проучването, 40% от домовете в градовете са с монтирана енергоспестяваща дограма, а 41% имат и външна изолация. В селските райони обаче, където сградите са по-стари, по-малко от 4 % от домовете имат енергийно ефективни прозорци и изолация, съобщава 1 към 1.

Макар за България да липсват данни каква част от общото потребление на енергия се ползва за отопление на жилищата, за приблизителна оценка може да се ползват данни от близки страни – например в Полша, за отопление се изразходва около 66 на сто от общото потребление на енергия в домакинствата, посочват експертите. Ето защо изборът на енергийно ефективен и чист източник може да има голямо влияние върху разходите на едно домакинство, както и да намали парниковите му емисии, отбелязват експертите.

Според изчисления на ЕК, българските домове в градските райони могат да произвеждат от собствени източници средно по 1600 кВтч електроенергия на квадратен метър жилищна площ годишно, което се равнява на 30 процента от средното им потребление. Данните на НСИ обаче показват, че само 1,5 процента или 30 629 от общо 2 060 745 жилищни сгради в България са имали монтирани слънчеви панели в началото на 2011 г. Повече от половината от тях – 60 процента, са в градските райони. Най-много слънчеви панели – 87 %, са монтирани в еднофамилни къщи, а най-висок е делът на сградите със слънчеви панели сред държавните и общинските сгради.

От оценката на ЕК през 2012 г. става ясно, че досега ЕС е постигнал едва наполовина целта да намали енергийното си потребление с 20 процента и че ако се поддържа сегашното темпо, потреблението ще намалее само с 9 % до 2020 г., се посочва в анализа на Центъра за изследване на демокрацията.

В България въвеждането на изискванията на законодателството на ЕС в тази насока се бави – въвеждане на изисквания за енергийна ефективност на нови и стари сгради; осъществяване на редовни проверки на отоплителните и охладителните системи; сертифициране на всички сгради и създаване на правила, които да осигурят, че до 2021 г. всички нови сгради ще имат почти нулево потребление на енергия, се посочва в анализа. Според експертите въвеждането на тези мерки изисква съществен финансов ангажимент от страна на правителството, производителите и българските граждани, поради което държавните институции избягват налагането им.

За да повишат енергийната си ефективност, българските домакинства могат да се възползват от две целеви програми, както и да сменят електрическите си уреди с енергийно ефективни, да поставят изолация и да употребят възможностите за собствено енергопроизводство.

Едната програма е на Регионалното министерство, която има бюджет от 50 млн. лв. Безвъзмездната помощ за саниране на сгради бе увеличена на 75% от първоначалните 50%.

Съвместният проект на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие също има такъв проект на обща стойност 40 млн. евро, като Международния фонд „Козлодуй” предоставя допълнително 14 млн. евро безвъзмездна помощ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *