post

През тази година ще бъдат завършени още два търговски центъра в София. Наред с това има  и редица проекти, свързани с обновяването на столицата. Как тези две на пръв поглед различни ниши се пресичат и как ще повиляят те на пазара на търговски центрове?

Ако въпросът ви визира текущите инфраструктурни проекти и тяхното отношение към пазара на търговските центрове в София –  тези два елемента на градската среда не могат да се разглеждат независимо един от друг. Търговските центрове, както всички останали обекти с обществено предназначение, не могат да функционират успешно без наличието на добра инфраструктура, която да ги обслужва. Подобряването на пътната инфраструктура, градския транспорт и времето за придвижване в столицата естествено ще даде предимство на някои търговски центрове, разположени в зоните на тези подобрения, пред други.

Отриването на Mega Mall и Sofia Ring Mall означава и повече нови марки на българския пазар. И значи ли това, че улицата остава вече извън полезрението на търговците? Какви са техните намерения? Има ли “война” между мола и улицата?

Търговската улица и молът са две различни категории при пазара на търговски площи, които в много малко случаи могат да се разглеждат като алтернативни. Решението на търговците дали да се позиционират на улицата, в мола или и на двете места зависи от стратегията на марката, типа клиенти, които таргетира, ценовия клас, в който оперира, търсения имидж и др. фактори. Пазарът на търговските центрове в София вече е достатъчно добре развит, за да предоставя множество възможности на търговците за позициониране. Това обаче не намалява интереса им към улицата, а напротив. Проучване на Colliers проведено през месец май за нагласите при търговците на дребно, показва че 81% от компаниите, участвали в изследването, имат намерение да открият нови обекти през 2014 г., като Главната търговска улица в София отново е в полезрението на търговците, които планират експанзия тази година.

Наематели и наемодатели – какво се промени за времето преди и след кризата. Може ли да говорим вече за стабилни наемни нива и ще доведат ли те до нова инвестиционна активност?

Ако преди кризата говорихме за “пазар на наемодателите”, от няколко години насам пазарът се моделира от наемателите. Предлагането на търговски площи продължава да изпреварва търсенето, но в много по-умерени темпове. Тази тенденция, заедно с добрата заетост на търговските центрове в столицата, е причина за стабилизирането на наемните нива, а в случаите, когато говорим за първокласни търговски обекти в успешни проекти – и за леко повишаване на наемите. Това само по себе си все още не може да бъде причина за нова инвестиционна активност при развитието на нови проекти за молове – по-скоро очакваме инвестиционният интерес към сегмента на търговските центрове да се засили в две направления – в посока на проекти във финансови затруднения и към молове с устойчива заетост и търговски микс.

Преди няколко години станахме свидетели на експанзия на хранителните вериги, след това дойде и сегментът на дрогериите, какви са очакванията на Colliers за следваща експанзия?

Най-активни в експанзията ще продължат да бъдат модните марки, хранителните вериги и дрогериите. Очакваме активност и в развлекателния сегмент, който до момента беше подценен.

Търговските паркове в България, като че ли, не се развиват с това темпо, което се очакваше. На какво се дължи това и какви са перспективите пред този retail формат? Да очакваме ли нови проекти и попълнения на пазара?

През последните години станахме свидетели на бум на търговските центрове, които преобладаващо привлякоха интереса както на инвеститорите, така и на търговците. Тази тенденция в комбинация с добре развития пазар на биг боксове в рамките на градовете ограничи възможностите за развитие на търговските паркове, въпреки че можем да посочим няколко успешни примера за търговски паркове в страната. Сега този формат става все по-интересен, тъй като за един инвеститор реализацията му е много по-евтина и бърза като строителство, а за един търговец – дава достъпна и съществено по-ниска като наемни разходи алтернатива на търговския център. Подобни проекти – било то нови или разширени/репозиционирани стари такива – очакваме да се развиват в градове, в които предлагането на търговски площи все още е под средното за страната.

Интервюто взе Петя Ралчева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *