post

На 26 октомври във Военната академия „Г. С. Раковски“ се проведе конференция „Киберсигурност в електрическата мобилност и цифрова трансформация в енергийната инфраструктура“, част от Европейския месец на киберсигурността 2018. Събитието се проведе с ключовото участие на Еврокомисаря по цифрова икономика и общество Мария Габриел, съобщава publics.bg.

Организатор на конференцията беше Националната браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ, а партньори са Военната Академия „Г. С. Раковски“, Софийския Форум за Сигурност, Българско ядрено дружество, „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ ЕАД, ЕнергоСервиз АД и EVN България. Списание „Ютилитис“ беше специализиран медиен партньор на конференцията.
С кратки изказвания в откриването се включиха Стийв Пърсър, Ръководител звено „Ключови операции“ в ENISA (Агенцията на ЕС за Сигурност на информацията); Делян Добрев – Председател на Комисията по енергетика към НС; Петър Курумбашев – Член на Европейския парламент и Андрей Ковачев – Член на Европейския парламент.

Към 2020 година Европа ще се изправи пред недостиг на хиляди квалифицирани експерти по киберсигурност. Ето защо е важно да инвестираме повече в подготовка на специалисти с високи цифрови умения, каквато цел има и новата програма „Цифрова Европа“. Предвиждаме 2 милиарда да бъдат отделени за сферата на киберсигурността, като 700 милиона евро от тях за обучение за високи цифрови умения. Това заяви българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел при откриването на конференцията.

Комисарят наблегна, че повечето компании днес нямат свои собствени експерти по киберсигурност, а гражданите също не са експерти по киберсигурност. „Всеки, който използва цифрово устройство, трябва да е наясно с рисковете за киберсигурността и да прилага достатъчно добро ниво на киберхигиена. Кампанията SaferInternet4EU, която стартирах през февруари, е много добър инструмент за повишаване на киберхигиената на всеки потребител чрез публикуваните материали, които дават стъпка по стъпка най-важните правила за лична киберзащита“, посочи Мария Габриел.
През последните няколко години ЕС финансира изследователски и иновационни проекти в областта на киберсигурността. Планира се публично-частно партньорство, което да инвестира 450 милиона евро до 2020 г., като индустрията ще добави три пъти повече. Тази подкрепа цели да вкара повече технология в устройствата, които са на пазара. Българският еврокомисар напомни, че наскоро Европейската комисия предложи да се създаде Европейски център за компетентност по киберсигурност, който да събере цялата съществуваща в държавите членки експертиза. Поставено беше и началото на мрежа от национални центрове за компетентност, като през ноември ще бъде стартирано с пилотен проект на обща стойност 50 милиона евро.

През последните няколко години ЕС финансира изследователски и иновационни проекти в областта на киберсигурността. Планира се публично-частно партньорство, което да инвестира 450 милиона евро до 2020 г., като индустрията ще добави три пъти повече. Тази подкрепа цели да вкара повече технология в устройствата, които са на пазара. Българският еврокомисар напомни, че наскоро Европейската комисия предложи да се създаде Европейски център за компетентност по киберсигурност, който да събере цялата съществуваща в държавите членки експертиза. Поставено беше и началото на мрежа от национални центрове за компетентност, като през ноември ще бъде стартирано с пилотен проект на обща стойност 50 милиона евро. Мария Габриел отбеляза и значението на това да се създадат стимули за компаниите, които да вграждат в устройствата повече сигурност. За да се постигне това, потребителите трябва да могат да определят колко сигурен е един продукт, а когато това се случи, компаниите сами ще искат да покажат, че техните продукти са безопасни. Това ще стане възможно с новата европейска рамка за сертифициране на продуктите, която Европейската комисия предложи, а в момента българският еврокомисар води преговорите с Европейския парламент и Съвета, като целта е постигане на споразумение до края на годината.

„Ние имаме все повече свързани устройства и затова от общите ни усилия зависи да гарантираме тяхната сигурност. Това важи в пълна степен и за електрическата мобилност и енергийната инфраструктура. Опазването на системите в тези сфери от кибератаки означава опазване на енергийната ни сигурност. Инвестициите в киберсигурност са инвестиции с висока възвръщаемост за институциите, критичната инфраструктура, гражданите, бизнеса“, заяви българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

В специализирания първи панел на събитието – „Киберсигурност в електрическата мобилност и цифрова трансформация в енергийната инфраструктура“, се включиха представители на енергийни компании и институции. Владимир Янков, Ръководител звено „Защита на класифицираната информация“ в Министерство на енергетиката, представи основните аспекти на киберсигурността в енергетиката.

Според представените от г-н Янков данни, кибератаките струват на световната икономика над $600 млрд. годишно и заплашват всякакви организации. Същевременно, според данните на европейскит институции, съществуващите способности не са достатъчни, за да се гарантира високо ниво на сигурност на мрежите и информационни системи в Съюза.

В България пострадалите от кибератаки може да се обърнат към Националния център за действие при инциденти в информационната сигурност (CERT Bulgaria), както и към организации като Българска асоциация „Корпоративна сигурност“ (БАКС).

Според г-н Янков, всяка организация трябва да прилага мерки за физическа и информационна сигурност на активите си – материални, човешки, информационни, интелектуални, а физическите системи за сигурност трябва да осигуряват защита в дълбочина и да предотвратяват неоторизиран достъп до критичните активи, оборудване и информация. Чрез анализ и оценка на риска трябва да се определят критичните активи и степента на сигурност, която е необходима за защитата на активите и инфраструктурата на съответната организация, като е необходима оценка на ефективността на съществуващите системи за сигурност на организацията и последващо надграждане и модернизация чрез периодичен контрол и проверки.

В панела се проведе дискусия с експерти по темата, които дискутираха необходимите мерки на институционални и корпоративно ниво и споделиха опита си с конкретни казуси. Изказвания направиха Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията, Иван Пиронков – представител на Westinghouse за България, Стефан Апостолов – член на УС на ИКЕМ и Димитър Симидчиев – Председател на McAfee Data Loss Prevention CAB.

Както отбелязаха повечето от панелистите, проблемът с киберсигурността е колкото технологичен, толкова и зависим от човешкия фактор. Кражбата на пароли е основният риск за безопасността на корпоративните данни, като 75% от мрежовите атаки са станали възможни поради ненадеждни или откраднати пароли.

Във втория панел беше проведена дискусия „Образователен модел Киберсигурност в електрическата мобилност” с представители на образователни и неправителствени организации.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *