post

Икономиката на ЕС се възстановява от предизвиканата от пандемията рецесия по-бързо от очакваното. С напредването на кампаниите за ваксинация и с постепенното премахване на ограниченията растежът се възобнови през пролетта и продължи, без да отслабва, през лятото благодарение на повторното отваряне на икономиката. През прогнозния период се очаква икономиката на ЕС да продължи да отбелязва растеж въпреки засилващите се предизвикателства и да постигне темп на растеж от 5 %, 4,3 % и 2,5 % съответно през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Очаква се темповете на растеж в еврозоната да бъдат същите като тези за ЕС през 2021 г. и 2022 г., а през 2023 г. темпът на растеж се очаква да бъде 2,4 %. Тази прогноза зависи в голяма степен от два фактора: развитието на пандемията от COVID-19 и темпото, с което предлагането се адаптира към бързото възстановяване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.

По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 3.8% през 2021 г., с 4.1% през 2022г. и 3.5% през 2023г.

С почти 14 % в годишно изражение темпът на растеж на БВП в ЕС през второто тримесечие на 2021 г. бе най-високият отчетен досега. Толкова висок, колкото безпрецедентния спад на БВП през същия период миналата година по време на първата вълна на пандемията. През третото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС възвърна нивото си на производителност преди пандемията и премина от възстановяване към растеж.

Този растеж ще продължи да бъде стимулиран от вътрешното търсене. Подобряването на пазарите на труда и очакваното намаляване на спестяванията следва да допринесат за запазване на стабилно темпо на разходите от страна на потребителите. Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост също започва да играе важна роля за стимулирането на частните и публичните инвестиции.

Въпреки това тенденцията на икономически растеж се сблъсква с нови предизвикателства. Пречките и сътресенията в предлагането в световен мащаб затрудняват дейността в ЕС, най-вече в неговия силно интегриран производствен сектор. Освен това след рязък спад през 2020 г. цените на енергията, най-вече на природния газ, се увеличиха с тревожни темпове през последния месец и понастоящем са доста над равнищата отпреди пандемията. Това ще повлияе отрицателно на потреблението и инвестициите.

Пазарът на труда ще продължи да се подобрява

Пазарите на труда в ЕС се подобриха значително благодарение на облекчаването на ограниченията върху дейностите, насочени към потребителите. През второто тримесечие на тази година икономиката на ЕС създаде около 1,5 милиона нови работни места, много работници излязоха от схемите за запазване на работните места, а процентът на безработица намаля. Общият брой на заетите лица в ЕС обаче все още е с 1 % по-малко от нивото преди пандемията.

Оттогава безработицата намаля още повече. През август равнището на безработицата в ЕС беше 6,8 %, което е малко над равнището, регистрирано в края на 2019 г. Публикуваните след крайната дата на прогнозата данни показват, че е безработицата е намаляла още малко през септември. Проучванията на Комисията в областта на бизнеса показват нови сфери, в които липсва работна ръка, най-вече в секторите, в които дейността се засилва най-много. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям е рискът то да доведе до намаляване на активността и до инфлация поради натиск за повишаване на заплатите.

В прогнозата се предвижда заетостта в ЕС да нарасне с 0,8 % тази година, с 1 % през 2022 г. и с 0,6 % през 2023 г. Очаква се следващата година заетостта да надхвърли равнището си отпреди кризата и да започне да нараства през 2023 г. Очаква се безработицата в ЕС да намалее от 7,1 % тази година на 6,7 % и на 6,5 % съответно през 2022 г. и 2023 г. В еврозоната се очаква тя да бъде 7,9 %, 7,5 % и 7,3 % през трите години.

В България се очаква тя да бъде 5,1 %, 4,6 % и 4,4 % през трите години.

По-ниски от очакваното дефицити

По-добрите перспективи за растеж сочат по-ниски дефицити през 2021 г., отколкото се очакваше през пролетта. След като достигна 6,9 % от БВП през 2020 г., съвкупният дефицит в ЕС следва да намалее незначително на 6,6 % през 2021 г. благодарение на все още високата фискална подкрепа в началото на годината.

Тъй като мерките за подкрепа и действието на автоматичните стабилизатори ще бъдат премахнати с продължаването на икономическия растеж, съвкупният дефицит на ЕС се очаква да намалее наполовина до около 3,6 % на БВП през 2022 г. и да спадне допълнително до 2,3 % през 2023 г.

След като достигна около 92 % в ЕС (99 % в еврозоната), съвкупното съотношение на дълга към БВП се очаква до голяма степен да се стабилизира през тази година и да започне да намалява през 2022 г., достигайки 89 % от БВП през 2023 г. (97 % в еврозоната).

Временният ценови натиск в световен мащаб води до инфлация, чието равнище е най-високо от десет години насам

След няколко години на ниска инфлация силното възобновяване на икономическата активност в ЕС и в много развити икономики беше придружено от нарастване на инфлацията над прогнозираните равнища.

Годишната инфлация в еврозоната нарасна от отрицателните -0,3 % през последното тримесечие на 2020 г. на 2,8 % през третото тримесечие на 2021 г. Данните от октомври бяха 4,1 %, което е процент, достиган само веднъж, откакто започна публикуването на данните за инфлацията в еврозоната през 1997 г.

Това силно нарастване на инфлацията се дължи предимно на рязкото увеличение на цените на енергията, но изглежда е свързано също така с широк набор от икономически корекции след пандемията, което намеква, че настоящите високи равнища са до голяма степен временни.

Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне връх от 2,4 % през 2021 г., преди да намалее на 2,2 % през 2022 г. и на 1,4 % през 2023 г., тъй като се очаква цените на енергията постепенно да се стабилизират. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2021 г. да бъде 2,6 %, през 2022 г. — 2,5 %, а през 2023 г. — 1,6 %.

В България се очаква инфлацията да достигне 2,4 % през 2021 г., 2,9% през 2022 г., след което да намалее на 1,8 % през 2023 г.

Несигурността и рисковете около перспективите за растеж остават много високи

Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата активност намаля значително, COVID-19 все още не е победен и възстановяването зависи в голяма степен от развитието на болестта както в рамките на ЕС, така и извън него. На фона на неотдавнашното рязко увеличение на случаите на заразени в много държави, не може да се изключи повторното въвеждане на ограничения, които оказват въздействие върху икономическата дейност. В ЕС този риск е особено важен в държавите членки със сравнително нисък процент на ваксинация.

Икономическите рискове са свързани и с възможното продължително въздействие на настоящите ограничения и пречки при предлагането.

Основният благоприятен риск за перспективите за растеж е свързан с потенциалното повишаване на ефективността и с трайния напредък в областта на производителността, стимулирани от породените от пандемията структурни промени. Инвестициите, подсилени от Механизма за възстановяване и устойчивост, и съпътстващите структурни реформи ще бъдат от основно значение в това отношение. Като цяло балансът между рисковете, които засягат тази прогноза, клони в неблагоприятна посока.

Инфлацията може да се окаже по-висока от прогнозираната, ако ограниченията в предлагането бъдат по-трайни, а несъответстващото на производителността увеличение на заплатите бъде прехвърлено върху потребителските цени.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *