post

Над 90% от общия брой еднофамилни и многофамилни жилищни сгради у нас не отговарят на изискванията за минимални енергийни характеристики и за повечето от тях реновирането е спешна стъпка

 

В края на 50-те години на миналия век, във връзка с нарастващото градско население и разрушенията след Втората световна война, се слага началото на строителството на панелни комплекси в цяла Европа, които в България съставляват до 25% от жилищния фонд. Високият брой жилищни сгради, подлежащи на реновиране – над 90% от съществуващия жилищен фонд в страната, са предизвикателство, но и възможност да се приложат съвременни мерки за енергийна ефективност в комбинация със сградно-интегрирани ВЕИ и смарт технологии. Така ще се постигне спестяване на разходи, намалена консумация на енергия, декарбонизация на жилищния сектор, справяне с енергийната бедност и удължаване на живота на сградите. За целта обаче са необходими целенасочени усилия от страна на държавата за насърчаване и подпомагане на собствениците в процеса на реновиране, както и информираност за успешни примери.

Защо е важно България да предприеме незабавни стъпки към системно и устойчиво реновиране на съществуващите жилищни сгради?

Енергийното обновяване на жилищните сгради вече не е въпрос на избор, а задължение, което страната ни като член на Европейския съюз (ЕС) трябва да изпълни. Глобалните промени в климата, на които всички сме свидетели, се дължат на високото ниво на емисии на парникови газове, за 40% от които виновник са сградите. Всеки един от нас трябва да допринесе за постигане на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г., за да оставим зелена планета на поколенията след нас.

Над 90% от общия брой еднофамилни и многофамилни жилищни сгради в България трябва да бъдат реновирани и за повечето от тях това е спешна стъпка, защото са с изключително лоши енергийни характеристики. В края на 2020 г., България прие Национална дългосрочна стратегия за подпомагане на енергийното обновяване на сградния фонд до 2050 г., но за съжаление, планираните в нея срокове и сценарии за реновиране остават само на хартия.

Енергийно ефективните сгради, включително най-високият стандарт “Пасивна Сграда”спестяват до 25 пъти от енергията за отопление и охлаждане при реновиране на жилища, като по този начин намаляват значително разходите за енергиязамърсяването на околната среда и смекчават негативните ефекти от климатичните промени заради по-ниското количество на генерирани вредни емисии в природата. Факт е, че близо 30% от глобалните емисии на парникови газове са резултат от производството на енергия за климатизация на сградите. От друга страна, строителните материали са един от основните замърсители на околната среда: 11% от глобалните емисии на парникови газове са резултат от производството на строителни материали и тяхното приложение. Въвеждането на принципите на кръговата икономика в реновирането спестява финансови средства и опазва природата и климата. Реновирането на жилищни сгради е и възможност за опазване на архитектурното и културно наследство, както и запазване на характерен облик и стилистика на жилищната среда.

Какви са решенията за оптимизиране потреблението на енергия в съществуващи жилищни сгради?

Практически инструменти за прилагане на енергоспестяващи мерки са основно в две категории: мерки за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

Мерките за енергийна ефективност осигуряват оптимална термална изолация на сградата и минимални топлинни загуби.

Основни мерки за енергийна ефективност са топлоизолационните решения за външни стени, покривни и подови конструкция, както и възможност за топло- и шумоизолация между отделни жилища, както и използване на качествени решения за прозорци (профили и стъклопакет) с високи топлоизолационни характеристики, включително монтажни детайли. Осигуряването на въздухоплътност на сградната обвивка намалява топлинните загуби, а минимизиране на „термомостовете“ в сградната конструкция (точките и елементите, в които може да възникват топлозагуби), възпрепятства конденза на водни пари и образуването на нездравословни фактори като мухъл и плесени. Използване на естествени строителни материали, подобрява здравословната среда и микроклимата, енергийната ефективност и намалява въглеродния сграден отпечатък. От значение е и анализът на топлинни печалби през зимния сезон и възможности за слънцезащита през летния сезон, както и архитектурно решение за топлоизолиране и използване на балкони и тераси. Важни енергоспестяващи мерки са и високоефективната отоплителна система, с възможност за използване на възобновяема енергия (напр. термопомпа) и вентилационната система с рекуперация и висок процент на възвръщаемост на топлината. Не на последно място по важност са енергийно ефективните осветителни тела и енергоспестяващите електроуреди и технически инсталации.

Фиг. 1: Примерни мерки за енергийна ефективност. Източник

Сградно-интегрираните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) имат основна роля за подобряване на човешкото здраве чрез намаляване на вредните атмосферни емисии и климатичните промени, както и ключово значение за намаляване на финансовите разходи за електрическа и топлинна енергия, а и са важна стъпка по пътя към енергийна независимост.

Сградно-интегрираните възобновяемите енергийни източници, генериращи електрическа и топлинна енергия на локално ниво предоставят възможност за директна консумация и продажба на остатъчната енергия.

Видовете възобновяема енергия са слънчева, вятърна, геотермална и хидро енергия, биомаса, енергия от приливи и др., като всеки вид енергия има своите положителни и отрицателни страни. Сградно-интегрираните ВЕИ са фасадни и/или покривни системи, като най-широко приложение намират фотоволтаичните и соларни панели, които позволяват производство на електроенергия и битова гореща вода. Потенциал в България има и геотермалната енергия заради нейния естествен добив и наличност, включително и използване чрез термопомпи (земя-вода и вода-вода), но за момента секторът е слабо развит – вероятно и заради по-високите цени на техническите решения. Сградно-интегрираните вятърни турбини и решенията, свързани с биомаса, също не са особено популярни. Най-често използваните технически ВЕИ системи са термопомпите, които могат да се използват за отопление и охлаждане, като основно се използват въздух-вода за подово отопление или радиатори или въздух-въздух (климатик). В момента законовата рамка в България осигурява улеснени процедури за присъединяване на малки проекти за фотоволтаични електроцентрали с преференциални изкупни цени за инсталации до 30 kW и кратки уведомителни процедури за монтаж за инсталации от 20 до 50 kW.

Фиг. 2: Видове възобновяема енергия. Източник 

Съчетанието на мерки за енергийна ефективност заедно с комбинация от един или повече ВЕИ е необходимо условие за постигане на актуалните изисквания от началото на 2024 г. в наредбата за енергийна ефективност в България и задължителния минимум за реновация по клас “B”.

Има ли добри примери и практики?

Отговорът е “да”. Такъв пример е проектът за умен град SmartEnCity, който цели трансформиране на европейските градове в по-добро място за живот чрез различни стратегии за намаляване на потреблението на енергия и увеличаването на употребата на ВЕИ, вкл. и чрез реновиране на сгради, разработка на инфраструктурни, транспортни и ИТ решения. В рамките на инициативата са санирани над 1800 жилища в близо 100 сгради, като по този начин са облагодетелствани близо 30 000 жители и са спестени на годишна база близо 8500 MWh енергия и над 11 000 тона въглеродни емисии. Повече за умните градове и ролята им в пътя към въглеродна неутралност виж тук.

Фиг. 3: Художествено оформление на фасади на реновирани сгради в гр. Тарту, Естония. Източник 

Промяната в естонския град Тарту

Тарту, в Естония, е положителен пример и част от проекта за „умен“ и „устойчив“ град SmartEnCity. Естония е бивша съветска република и всичко това се случва в контекст, сходен с българския. Направена е мащабна реновация на панелни жилищни сгради, в духа на стандарта за нулево – енергийни сгради: преход от “хрушчовка” към “смартовка”, както наричат местните хора старите панелни сгради и съвременната “интелигентна” архитектураТя включва топлоизолиране на сградната обвивка, изграждане на системи за вентилация, централно отопление и соларни панели за възобновяема енергия. Реновирането се финансира от две програми за финансова помощ, а 30 – 35% от бюджета се осигурява от собствениците. Изкуството е важна част от проекта, като демонстрира индивидуалния характер на града и подхода за възстановяване на старите сгради и чрез фасадно художествено оформление, подобряващо градската естетика.

Фиг. 4: Предприети мерки за реновиране на съществуващи жилищни сгради в гр. Тарту, Естония, Източник

Предприетите мерки за енергийна ефективност с цел постигане на клас А спрямо настоящия клас на сградите F или дори по-ниския клас H, водят до намаляване на потреблението на енергия минимум 3 пъти, и включват:

  • Топлоизолиране на външни стени: добавяне на 20 см. топлоизолация, вкл. дюбелиране, фасадна мазилка и боя.
  • Топлоизолиране на покрив: изолиране на покрива с около 30 см. топлоизолационен материал.
  • Подмяна и позициониране на прозорци: нови енергийно-ефективни прозорци с троен стъклопакет и топлоизолационен монтаж.
  • Подновяване на отоплителна система: реновиране на системата и възможност за регулиране на температурата във всяко помещение чрез термостат.
  • Подновяване на система за топла вода и използване на централна система чрез ТЕЦ
  • Изграждане на вентилационна система: изграждане на нова вентилационна система на принципа на рекуперационен топлообмен, включително и с възможност за интегриране на термопомпа за загряване на входящия въздух в жилището. Техническата система позволява регулиране на вентилацията за всеки апартамент индивидуално, включително контрол върху концентрацията на въглерод в жилището и необходимия поток въздух. Въздухът, доставен от вентилационната система, е предварително филтриран и пречистен, респективно в жилището не се трупа допълнителен прах, а ако външният въздух е чист: естествената вентилация през прозорците може да се използва самостоятелно или в комбинация с вентилационната система.
  • Фотоволтаични панели: монтаж на фотоволтаични модули върху покрива за собствена консумация и продажба на оставащата енергия към електроразпределителната мрежа. Дори в климатичните условия на Естония, покрив с площ от 100 кв.м. може да генерира годишно средна мощност от около 15 000 kWh (в България производителността е минимум 30% по-висока).
  • Системи за „умен“ дом: системи за мониторинг на консумацията на енергия – включително потребление на топла и студена вода, отопление, битово електричество, електричество за вентилация, газ и фактури за заплащане на комуналните услуги), както и контрол на системите, с цел опазване на околната среда (напр. регулиране на отопление и вентилация спрямо динамичното потребление на енергия и реалните нужди). Научи повече за умните сгради тук.
  • Електрически инсталации: цялостно подновяване на електрическите инсталации и използване на контролирано енергоспестяващо LED осветление. 
  • Екстериорен дизайн: съвременен фасаден дизайн и финишни материали, както и художествено оформление на фасадите чрез международни конкурс за съвременно изкуство, с цел повишаване на естетиката и атрактивността на градската среда

Фиг. 5: Реновиране чрез префабрицирани модулни фасадни елементи Талин. Източник

Проектът SHEERenov, в партньорство с Естонския съюз на кооперативните жилищни асоциации (EKYL) – нестопанска организация, с мисия да подпомага развитието на кооперативни жилища – предлага наръчник с добри практики от прибалтийските държави и Унгария. България също е представена в проекта и участващите организации имат стремежа да приложат добрите практики в правната и регулаторна рамка, финансови механизми, управление на проекти и не на последно място за обучение и обществена информираност.

CDN media

Фиг. 6: Процес на реновация и сградно-интегрирани фасадни ВЕИ в гр. Талин. Източник 

За модернизацията на жилищни сгради най-важни са разходите за обновяване и различните механизми за неговото финансиране. Успешните практики показват приложение на различни комбинации от финансови инструменти: заеми, безвъзмездни средства, гаранции с ограничено държавно подпомагане. Основен принцип на програмите за финансиране е, че получателят на банкови заеми и безвъзмездни средства е сдружението на собствениците, а не отделен собственик на апартамент.

Мащабното реновиране има положителен ефект върху макроикономиката на разгледаните държави заради създадените работни места и връщане на данъци, което често се равнява на вложеното държавно субсидиране.

От първостепенна важност за реновирането е оказването на техническа помощ на етажната собственост в целия процес на саниране. В Унгария важна роля играят консултантските „енергийни офиси“ и услугата “на едно гише”.

Трябва да се работи повече в посока информираност за ползите от санирането чрез специализирани обучения за технически лица (консултанти, ръководители на проекти) и управители на етажна собственост, както и образователни кампании, насочени към най-широк кръг аудитории.

Фиг. 7: Процес на реновация чрез префабрицирани модулни фасадни елементи в гр. Талин, Източник (Видео) 

Европейският консорциум за достъпни жилища – SHAPE-EU, цели да бъде нов, съвременен Bauhaus (през 20 век Баухаус е европейският център за модерна архитектура), с фокус върху реновирането на жилищни сгради. В наръчника за нискобюджетни жилищни реновации и ново строителство в Европа може да бъде намерено богато разнообразие от иновативни практики и реализирани проекти. Един от интересните проекти за реновиране на панелна сграда представя решение с фасадни модулни елементи, които са предварително заготвени във фабрични условия („префаб“), с цел оптимизиране на цялостния производствен и монтажен процес, работен график и бюджет за строителство. Добър пример за префаб реновация е жилищна сграда в Талин: за период само от два месеца са произведени и монтирани 152 фасадни панела с обща площ от 2469 кв.м. и 59 покривни елемента за площ от 874 кв.м.

CDN media

Фиг. 8: Реновация на многоетажна жилищна сграда в Литва. Източник 

Макар Естония да е водещ пример за реновиране на панелни сгради и комплекси, в останалите прибалтийски държави – Литва и Латвия, също има множество забележителни примери за интелигентно саниране на съществуващи високи и ниски сгради, наследство от епохата на комунизма, включително чрез по-традиционно или съвременно фасадно екстериорно решение, остъклени тераси и т.н.

CDN media

Фиг. 9: Процес на реновация и художествено оформление включващо и шевици в гр. Талин. Източник 

Ролята на сградно-интегрираните ВЕИ е от съществено значение при реновирането на сгради като интересен пример за общностен проект, чиито принципи са приложими и за многофамилни жилищни сгради, е „Кварталът на слънчевата енергия“ в Швейцария. В проекта са свързани 5 фотоволтаични инсталации, поставени върху покривите на различни сгради, с обща мощност около 70 kW, които доставят енергия за 18 жилищни сгради и детска градина, a излишната, неизползвана енергия, се съхранява в батерии за общо ползване, поставени в техническо помещение в детската градина.

image

Фиг. 10: Кварталът на соларната енергия в Швейцария. Източник

Как България да ускори темпа на енергийно обновяване, за да постигне климатичните цели в сградния фонд?

Най-важната задача на страната е да осигури постоянен, достъпен и евтин финансов ресурс за домакинствата. Системата на 100% грантове за всички, осигури обновяването до момента на по-малко от 4% от многофамилните сгради за период от 15 години. Обновени са едва 2400 многофамилни сгради от над 65 000, които се нуждаят от саниране. За еднофамилните жилищни сгради не се оказва никаква подкрепа, а те са половината от жилищния фонд в страната. Пълно подпомагане следва да се осигурява само за енергийно бедни домакинства, за всички останали подпомагането не трябва да надхвърля 50%, но за самоучастието домакинствата следва да имат достъп до евтин кредитен ресурс. В банковия сектор има огромни финансови ресурси, които могат да се ползват за кредити за енергийна обновяване, за които държавата да осигури обезпечения/гаранции. Необходима е политическа воля за да бъде разгърнат и ускорен процеса на реновиране, нещо което направи Франция с предоставяне на безлихвени заеми за енергийно обновяване.

Има някои често допускани грешки в процеса на санирането

Важно е работата по санирането да е за цялата сграда, за да не е „на парче“: енергоефективните решения имат сравнително минимален ефект, ако са приложени само за едно жилище. Например – топлоизолирана фасада, без да са изолирани съседни жилища, не изолира термомостовете, породени от студените повърхности на съседните жилища, дори може да ускори появата на мухъл и плесени в ъглите на външни стени. Същото е валидно и за поставяне на висококачествена дограма в жилище, чиито стени не са топлоизолирани. Сходен е казусът и с фасадните решения за отделните жилища, където решенията за остъкляване на тераси и поставяне на самостоятелни климатични тела, са както енергийно неефективни, така и основен естетически проблем.

Фиг. 11: Художествена рисунка върху фасада на жилищен панелен блок в гр. София с образа на „Дядо Добри“. Източник 

От друга страна, важно е собствениците да използват професионалисти, за да са сигурни, че услугата е направена качествено и спрямо стандартите и изискванията.

Първата стъпка в процеса е свързана с информиране за предимствата на реновирането и възможностите за реализация, включително и професионална консултация в „енергиен офис“ и/или професионални технически лица с опит в сферата на енергийно – ефективна архитектура и изпълнение (архитектурен офис, мениджър проект, строителна компания, одитор и др.).

От първостепенна важност за реновирането е и ролята на техническия консултант или проектния мениджър, който ръководи целия процес на саниране – от предпроектно проучване до въвеждане на проекта в експлоатация. В България основните стъпки са следните:

  • управление на процеса за обследване за енергийна ефективност, одит и сертифициране за енергийна ефективност (сертификат за енергийни характеристики);
  • изготвяне на конструктивно обследване и технически паспорт на сградата;
  • изготвяне на проектно задание за проектиране;
  • възлагане на изготвянето на проектна документация за сградата;
  • координация и експертна оценка на проектантските работи;
  • подготовка и провеждане на процедура за избор на строителна/и фирма/и;
  • изготвяне на документи за кандидатстване за безвъзмездна помощ и/или кредитиране;
  • управление на строително-монтажните дейности;
  • авторски и строителен надзор;
  • и на финала: въвеждане на обекта в експлоатация.

Качественото архитектурно и инженерно проектиране е една от най-важните стъпки към успеха и основа за строителния процес.

Положителен и важен елемент от санирането е ремонтът на покрива и намаляването на течовете в сградата, което осигурява защита на конструктивните стоманени връзки между отделните панели и удължава живота на сградата. Цялостното енергийно ефективно саниране е необходимо да има осигурен контрол на влагата в сградата, отново с цел осигуряване на защита за конструкцията на сградата. Полезна информация за живота на панелните сгради.

Следващата стъпка е намиране на подходящи мерки за финансиране и кандидатстване с проектна документация.

Сега Национален фонд за декарбонизация (НФД) ще бъде основна финансова схема в подкрепа на обновяването на сградния фонд в страната, както и правоприемник на Фонда енергийна ефективност и възобновяеми източници. Във връзка с финансирането основна цел е 100%-то безвъзмездно финансиране да се намали през годините, като по-голямата тежест да бъде поета от гражданите, а държавата да осигури различни инструменти (напр. безлихвени заеми), които да подпомагат обновяването.

Повишаването на енергийната ефективност в жилищните сгради, в комбинация с използването на ВЕИ, е ключово решение за декарбонизация на сектора, осигуряване на здравословна, комфортна жизнена среда, както и възможност за намаляване на битовите разходи на домакинствата за електрическа и топлинна енергия, а също така и метод за справяне с „енергийната бедност“.

Реновирането на жилищни сгради е от ключово значение за устойчивото развитие в глобален мащаб и цяла Европа е изправена пред предизвикателството поради застаряващия сграден фонд и липсата на добре функциониращи организации на собствениците на жилищата. Допълнителни предизвикателства у нас са липсата на информираност по въпроса, както и политическите и икономическите фактори, но страната ни има предимството, че може да се поучи от международния опит и да се справи успешно с една от най-важните цели в строителния сектор.

Автор: Apxитeĸт Beceлин Beceлинoв

Източкин: Климатека

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *