На една страна не трябва да се като енергиен център, а да се разглежда в глобален, европейски план и какво ще се случи не след две-три години, а след 2050 г. Финансовата криза е голяма възможност за развитието на енергетиката. Това заяви пред PRO.BG Юлиан Попов, председател на Българското училище за политика, организатор на конференцията “Енергийната революция – коя страна на барикадата ще изберем”, част от Европейската зелена седмица.
Според него развитието на нисковъглеродната икономика води до създаването на нови работни места, а България има нужда от няколкостотин милиона лева, които да бъдат инвестирани в такива технологии.
„Надявам се, че ще успеем, защото тези пари са необходими. Но и без тях не трябва да се откажем от включването в тази тенденция,защото ако не го направим, ще ни въвлекат насила с директиви и ще изгубим положителния ефект от предприемаческия дух”, каза Попов.
Той заяви още, че България трябва да промени енергетиката си, както и да намали зависимостта си от вноса на енергия от Русия. Попов посочи, че страната ни е най-големият прахосник на енергия в ЕС, което по думите му е „едно икономическо и битово престъпление”. България се нуждае от промяна в начините, по които добива, използва, пренася и съхранява енергия.