Физически лица няма да могат да изкупуват рискови отпадъци от черни и цветни метали, а търговска дейност с елементи от електронната съобщителна инфраструктура, жп състави, пътни знаци, капаци на шахти, части от улично осветление или ВиК мрежата, както и елементи на паметници на културата се извършва при издаден сертификат и сключен писмен договор. Това предвиждат приетите на второ четене от парламента промени в Закона за управление на отпадъците, съобщи БТА.
Дейностите с отпадъци от черни и цветни метали ще се извършват само на площадки на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища и на обекти от жп инфраструктурата със стопанско предназначение.
Законопроектът задължава пунктовете за търговия с цветни и черни метали да бъдат изнесени извън жилищните зони. По данни на икономическото министерството в момента 400 пункта се намират в промишлени райони и отговарят на новите изисквания. Депутатите задължиха търговците да осигурят постоянно видеонаблюдение на площадките.
Решенията срещнаха недоволство от страна на бизнеса. Според Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на металургичната индустрия с промените се блокира дейността по събиране и оползотворяване на металните вторични суровини.
По данни на МРРБ в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, което означава, че останалите населени места ще останат без площадки за отпадъци, посочи Теменужка Костова, председател на УС на БАР. Според нея това е „или върховна некомпетентност, или вратичка в закона”, от която ще се възползват само определени фирми.
В България стомана се преработва само от скрап и промените ще застрашат цялата металургична индустрия, заяви Костова. Тя посочи, че в Европа се толерира производството на метали от скраб, защото е ефективно и не замърсява околната среда толкова, колкото производството на метали от руди.
Загубите за фирмите от бранша ще се измерват в милиарди левове, посочи тя.