Ръстът в икономиката в Еврозоната е със значително по-бавен темп от очакваното на този етап на възстановяване, показва прогноза за Еврозоната на консултантската компания Ernst&Young. Очакването е БВП да се увеличи с едва 1.5% тази година и с 1.7% през 2012 г.
Според експерти растежът през тази година ще бъде реализиран основно чрез износ като световните икономически резултати вероятно ще останат стабилни и ще се задвижват както от нововъзникващите пазари, така и от САЩ. Ако се предположи, че ситуацията в атомната централа бъде овладяна, неотдавнашните бедствия в Япония е малко вероятно да имат съществено влияние. Опасенията идват обаче от бързо нарастващата инфлация. През декември 2010 г. тя премина бариерата от 2% за първи път от края на 2008 г., а през февруари се покачи още до 2.4%.
Безработицата в целия регион също е вероятно да остане постоянно висока, а прогнозите са тя да остане такава дори и през 2015 г.
Повишаването на лихвените проценти ще бъде грешка
Независимо от повишението на инфлацията икономистите смятат, че увеличаването на лихвените проценти, с последващо увеличение по-късно през тази година в опит за понижаване на нивото на инфлацията, може потенциално да застраши крехкото икономическо възстановяване в Еврозоната. Това е независимо от факта, че инфлацията в цените на енергията, суровините и храните вероятно ще остане висока за известно време. Ernst&Young прогнозират, че цените на петрола постепенно ще спаднат от сегашните нива от около 110-115 щ.д./ барел до 95 щ.д./барел в края на 2011 г. Най-сериозните рискове все пак остават свързани именно с него.
Въпреки целия този песимизъм обаче Еврозоната все още е ривлекателна за потенциалните кандидати за присъединяване към нея. На 1 януари 2011 г. Естония стана 17-тия член на Еврозоната и ползите от присъединяването към такъв голям пазар и относително стабилната валута вече са очевидни. Мари обясни: “Бумът в износа ще даде тласък за растежа на БВП в Естония до над 4% през тази година и няма съмнение, че доверието на потребителите е било затвърдено с присъединяването на държавата в Еврозоната”.
Прогнозата за България
Независимо от системата си, в която действа валутен съвет, и стабилната финансова политика, през 2009 г. България претърпя сериозна рецесия, при която БВП спадна с 5%. След по-нататъшния рязък спад през първото тримесечие на 2010 г., през останалата част на миналата година БВП се съвзе – с тримесечен ръст от 1.7%, който беше обявен през четвъртото тримесечие – тъй като силната немска икономика спомогна за повишаването на активността и увеличението на износа. Независимо от силния край на годината, обаче, БВП нарасна с едва 0.3% за цялата 2010 г.
Неувереното възстановяване през миналата година се дължеше почти изцяло на износ, с известен сигнал за начало на съвземане на инвестициите в отговор на повишеното външно търсене. Но движещата сила на възстановяването сега започна да се измества към местно търсене, което подобрява перспективите за 2011 г. И инвестициите, и потреблението се увеличиха сериозно през последните месеци на 2010 г. Вътрешното търсене осигури положителен принос за растежа през четвъртото тримесечие за първи път от две години.
Въпреки че това увеличение вероятно ще съдържа значителен елемент на корекция след предишните огромни спадове, все пак това е окуражаващо, особено що се отнася до разходите на домакинствата, тъй като в края на годината дори големите покупки нараснаха. Но доверието на потребителите остава на ниско ниво и имайки предвид нивата на безработица, които са твърде високи до почти 10%, и инфлацията, която се очаква да остане на нива около 4.5%, като по този начин се ощетяват реалните доходи, разходите на домакинствата ще се възстановяват бавно. Експертите очакват растеж на потреблението в частния сектор от едва 1.3% през тази година, след намалението от 4% или повече през последните две години.
Имайки предвид очакването ни за по-бавен растеж в Еврозоната, тласъкът на растежа от износа в известна степен ще бъде заличен през тази година.
Прогнозите на икономистите са за растеж от 3.3% през 2011 г., предшестващо по-сериозното увеличение до приблизително 4.5% през 2012 г. Прогнозата за 2012 г. е по-ниска в сравнение с предишната, тъй като фискалната политика се заздравява по-бързо от очакваното – бюджетния дефицит през 2010 г. е 3.9% от БВП, доста под официално определената цел от 4.6% и сега правителството е достатъчно уверено в силата на икономиката, за да се опита да намали дефицита през тази година до 2.5%.