Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е “отпушен” и вратите за строителство на зелени покриви в България са отворени. Но към “висока зелена архитектура” засега у нас се ориентират малцина богати българи, коментира пред БТА заместник-председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у нас арх. Веселин Василев.
По данни на Съюза на ландшафтните архитекти сега се изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София. Покривна градина с площ 700 кв. м ще има и нова бизнес сграда в столицата. Най-масово е приложението на зелените покриви върху гаражни пространства и подземни паркинги, осъществено е като проекти и в провинцията.
Изграждането на зелени покриви у нас е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите. Те посочват също, че процесът е стимулиран и от Европейския съюз.
По данни на специалистите 1 кв. м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото през зимата задържат топлината в сградите, а през лятото ги охлаждат, твърдят експерти. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород.
Зелените покриви са се увеличили с 35 на сто в световен мащаб през последните няколко години. Все повече богати хора предпочитат “зелени мезонети”. У нас обаче към “висока зелена архитектура” засега се ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите.