Общините да имат пълномощията да разрешават изграждането на много високи и големи сгради. Това предвиждат предложените от правителството промени за Закона за устройство на на територията (ЗУТ).
В сегашния вариант това може да става само с разрешение на строителния министър. Предлаганата редакция на закона предвижда местните власти да могат да увеличават интензивността на застрояването с решение на общинския съвет, прието с гласовете на поне две трети от съветниците.
По този начин се облекчава процедурата за изграждане на високи сгради, смятат предприемачи. Ще може да се променя устройственият план и ако е предвидено в даден квартал застрояване до 8 или 10 етажа, да се отиде на 12 или 15. Може би след време, когато строителният пазар се съживи и се появят инвеститори, желаещи да построят в България небостъргачи, промените ще улеснят реализацията на намеренията им. По време на имотния бум имаше идеи за подобни проекти в Бургас и в София в „Зона Б-5”.
Други от предлаганите промени в ЗУТ предвиждат намаляване на отстоянията от съседните парцели в големите градове. Едновременно с това се иска засилване на ограниченията по застрояването. Вносителите на промените искат вето и за временни градежи в зони с наложена строителна забрана, което сега е разрешено.
С промените се допълват изискванията за разрешаване на строителство извън границите на урбанизираните територии, като се ограничава застрояването на един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план.
Предлаганите промени в ЗУТ за увеличаване на плътността на застрояването се посреща нееднозначно от експертите.
„Наистина в по-големите градове трябва да има уплътняване на застрояването, защото миграцията се увеличава, но това ще създаде проблеми”, каза арх. Здравец Хайтов от УС на САБ. „Например София има инфраструктура, която може да обслужи 1 млн. души, а в нея живеят 2 пъти повече. В този случай уплътняването ще е за сметка на свободните и зелените площи и другите пространства, необходими за нормалното функциониране на града”, допълни той, цитиран от Монитор.
Според архитекта по-добре е жилища да се строят в периферията на градовете, въпреки че за предприемачите е по-изгодно да строят в кварталите, където има вече изградена инфраструктура.
„Важно е да има дискусия за стратегическото развитие на големите градове и да се вземат решения, а не да се работи на парче”, каза още арх. Хайтов. „Най-вероятно тази задача ще бъде изпълнена от интегрираните планове за градско възстановяване и развитие.
Мярката е задължителна за страните от ЕС и изработването на плановете и реализацията на проектите ще се финансира с пари от еврфондовете. С тях се въвеждат евростандарти за реално оптимизиране на планирането, финансирането и инвестициите в бъдеще”, смята архитектът.
Редактор: Ина Папазян