Чрез инвестициите от еврофондовете се стремим да стимулираме излизането от столицата и да създадем предпоставки за развитие и на другите големи градове, които да бъдат притегателна сила и хората да се връщат там. Това каза по време на конференция министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, представяйки анализа за социално-икономическото развитие на страната ни, предаде радио „Фокус” – Бургас.
Министърът представи анализ, според който двигателите и полюсите на икономически растеж са София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, с над средната стойност на икономическо развитие.
“Нормално, както е в повечето държави, там, където е столицата икономиката да е най-силна. В Югозападния район имаме един силно развит район, който е над средните показатели за критерии и развитие, но имаме и един много силно изоставащ район – Северозападна България. Там имаме нещо нетипично и важно, а именно – нямаме ясно обособен двигател за икономическо развитие и растеж. Там няма град, който да е изявен и инвестициите да помогнат за икономическо развитие. В същото време абсолютен антипод на това е Бургаският регион, където имаме два двигателя – Бургас и Стара Загора. Те са лидери и двигатели на социално икономическото развитие в Югоизточна България”, обясни Павлова.
Анализът показва още, че безработицата е около 10%, което е в рамките на средноевропейското, за разлика обаче от заетостта, която е под средноевропейското ниво. По думите й нашите региони са и най-малките по обем от гледна точка на създаден Брутен вътрешен продукт в ЕС. Като най-изявен, с най-голям обем, е Югозападният, където е и столицата, където е фокусирано социално-икономическото развитие на страната.
България демонстрира и нисък процент на разходите за социални услуги, сочи анализът. Това, според министъра, е нормално, тъй като изоставаме в подоходната политика, но от друга страна има много устойчиви и стабилни показателни от гледна точка развитието на туризма, което заедно със земеделието, са сектори, които биха могли да създадат добри предпоставки за социално-икономическо развитие. Целта на този анализ, според Павлова, е да се направят изводи и да се обособят отделните региони като селскостопански, черноморски, планински и други, за да се определи потенциала им.
Много е важно участието на неправителствения сектор, на академичните общности, на обществото, те да са тези, които определят кои са приоритетите, какви са нуждите”, обясни министърът.
“Публично-частното партньорство е част от инвестициите, които предвиждаме. Jessica е инструмент за по-устойчиво и интегрирано развитие на нашите градове, в които искаме да създадем предпоставки бизнесът да работи. Финансовият инженеринг или публично-частното партньорство ще бъде стимул и приоритет за нас и през следващия програмен период. Предвиждаме такъв тип финансов инженеринг, схеми за финансиране да са в основата на почти всички оперативни програми, които са насочени и към подобряване на жилищната среда, и сградния фонд, и към спортна, и техническа инфраструктура, развитието на туризма по начин, по който да стимулираме, да имаме възвръщаемост на вложения ресурс, а не само да инвестираме безвъзмездна помощ, без да сме убедени в какво точно инвестираме”, каза министър Павлова.